Неотдавнашното отразяване на войната в Украйна в западните медии се съсредоточи върху сухопътната офанзива на Киев, особено върху опитите за придвижване към черноморското крайбрежие. Голяма част от вниманието, с право или не, беше насочено към липсата на значителен напредък от страна на Киев досега през тази година, като нищо не може да се сравни с миналогодишните мълниеносни офанзиви в Харков и Херсон. Това пише в свой анализ Оз Катерджи/Владислав Давидзон - британски журналист на свободна практика от Ливан, който се занимава с конфликти, човешки права и Близкия изток.
Макар че част от тази критика може да е оправдана, почти изключителният западен фокус върху териториалните пробиви отклони вниманието от факта, че Украйна води средносрочна и дългосрочна война на няколко фронта срещу значително по-голям и силно укрепен противник. Нещо повече, липсата на голям украински сухопътен напредък засенчва съвсем реалните успехи на бойното поле, които Украйна постигна на други театри на конфликта - най-вече в окупирания от Русия Крим и в Черно море.
Важна част от дългосрочния план на Киев за войната е да изтласка Русия от Кримския полуостров и останалите окупирани от Русия части от украинското крайбрежие. От началото на пълномащабното нахлуване Черноморският флот на Русия, чийто щаб се намира в кримското пристанище Севастопол, е важен компонент от военните усилия на Москва. Руските военни кораби, опериращи от Севастопол, наложиха блокада на украинското крайбрежие и изстреляха крилати ракети, за да обсипят с ад украинските градове и инфраструктура.
Прочети още
Но през последните няколко месеца Украйна постигна поредица от изненадващи победи в Крим и около него, включително ракетни удари по моста в Керченския проток и множество дръзки атаки срещу самия Черноморски флот - с голямо въздействие върху способността на руснаците да действат на полуострова и в западната част на Черно море.
През септември украинците нанесоха поредица от ракетни удари по руски военноморски обекти в Севастопол, включително десантен кораб, подводница и щаба на Черноморския флот - според сведенията, докато няколко високопоставени командири са били вътре. Някои от тези удари бяха извършени с помощта на крилати ракети Storm Shadow, доставени наскоро от Великобритания и Франция. Украинците също така увеличиха ударите си срещу руските логистични, ремонтни и инфраструктурни центрове на полуострова с цел да намалят способността на Русия да поддържа флота си. По-рано този месец Киев пое отговорност за още две атаки срещу руския флот, като използва нов тип морски дрон, за да нанесе удар по руския ракетоносец "Буян", и извърши диверсионна атака срещу руския патрулен кораб "Павел Державин". До тези удари се стигна, след като през предходните седмици украинците методично атакуваха руските структури за противоракетна отбрана в Крим.
Представлявайки малка част от цената на усъвършенстван руски боен кораб, десантен кораб или подводница, тези сравнително евтини и бързо конструирани безпилотни апарати се оказаха радикална иновация.
До края на лятото украинците доказаха, че са способни не само да потопят или осакатят сериозни руски военноморски средства, но и да направят по-нататъшното използване на Севастопол неустойчиво за Черноморския флот. Британското министерство на отбраната оцени, че Русия е "преместила много от престижните си активи - включително кораби и подводници, способни да изстрелват крилати ракети - от Севастопол в райони за действие и базиране по-на изток, като Новоросийск". Освен това на 5 октомври лидерът на окупирания от Русия грузински регион Абхазия, който се намира дори по-далеч на изток от Новоросийск, направи публични изявления, че в подкрепяния от Москва регион скоро ще бъде разположена "постоянна точка за разполагане" на руския флот. Такава база ще бъде разположена почти в самия източен край на Черно море, което предполага, че руснаците са стигнали до заключението, че разполагането на военноморски средства в близост до Украйна и нейната силно минирана брегова линия е несъстоятелно.
Тези успехи доведоха до сериозно ограничаване на мобилността на Русия в Черно море. Британският министър на въоръжените сили Джеймс Хийпи заяви: "Функционалното поражение на Черноморския флот, а според мен то е именно такова, тъй като той беше принуден да се разпръсне в пристанища, от които не може да оказва влияние върху Украйна."
Като се има предвид, че пълното освобождаване на Крим е ключова цел за Киев, тези значителни украински успехи трябва да бъдат поставени в същия контекст като другите събития в този многостранен конфликт - нещо, което голяма част от западната преса и коментатори не успяха да направят. С ефективното изтласкване на руския Черноморски флот от Севастопол и едностранното отваряне на коридор за превоз на зърно, Киев постигна зашеметяващи успехи само с ограничени военноморски възможности. Макар че Украйна все още е далеч от това да издигне знамето си над кримската столица Симферопол, подобен напредък щеше да бъде немислим миналата година.
Успехът на украинските военноморски операции срещу руския флот е още по-забележителен, тъй като Украйна вече не разполага с военноморски сили. От 2014 г. насам руснаците потопиха, плениха или обезвредиха всички големи украински военни кораби с изключение на флагманската фрегата "Хетман Сахайдачни", която самите украинци потопиха в началото на 2022 г., за да предотвратят попадането ѝ в руски ръце. Украинците започнаха редовно да се шегуват, че могъщият руски Черноморски флот е потопен от държава без флот, но на руските военноморски офицери едва ли им е смешно.
Украинските военни са доказали, че са способни бързо и с опустошителен ефект да включат в арсенала си ново оборудване - независимо дали става дума за домашно произведени морски дронове или за ракети, доставени от Англия и Франция. Ако западните правителства искат да видят повече успехи на бойното поле, предоставянето на Украйна на повече ракети с по-дълъг обсег, за да продължи да лишава Русия от свободата на движение в Крим, би било добро начало. Така или иначе, западните наблюдатели трябва да престанат да се фокусират само върху сухопътната война и да поставят тези забележителни украински постижения в контекста, който заслужават. В противен случай аргументирането в полза на предоставянето на Киев на инструментите, от които се нуждае, за да освободи териториите си, ще бъде по-трудно, отколкото е необходимо.
