http://bgvoice.com/public/files/gallery/1847.jpg

И тази година за седми пореден път под един покрив се събраха българи от всички краища на Америка, за да празнуват с песни и танци заедно на фолклорния фестивал „Верея". За разлика от миналата година обаче този път българите бяха видимо по-малко. Организаторът на фестивала Константин Маринов, който е и ръководител на едноименния ансамбъл „Верея", обяснява това хем с проблеми с парите, хем с липсата на спонсори, хем с факта, че по същото време се провежда друг фестивал в Монреал. „Ние сами си осигуряваме всичко, за да го има фестивала. Каквото сме успели да продадем - това ни бяха приходите. Отделно тази година въведохме и символична такса за всеки състав, за да можем да си платим сцената и да организираме цялата проява", казва той.

Липсата на спонсори обаче не е единствената причина, поради която много българи са решили да не присъстват. Г-н Марков изтъква и още нещо - част от сънародниците ни са се уплашили от засилените проверки на имиграционните власти в цялата страна след идването на режима на Доналд Тръмп.

И все пак „Верея" събра на едно място състави от Лос Анджелис, Атланта, Орландо, Питсбърг, Денвър, Сиатъл и Ню Йорк. Сред тях имаше и съвсем нови участници. Например в женската група „Босилек" бе и Мис Юта 2009 Лаура Чуканов. Тя призна, че да танцува български фолклор е много трудно, но има друго, което е по-силно от трудностите. „Ако съм честна, много ми е трудно, но толкова обичам тези танци, историята им, учителката ми, която танцува от много години, така че трудностите се преодоляват. Учителката ми е страхотна - учи ни на историята на танците, от кой район на България идват. Нашите костюми са толкова красиви", възкликна тя. Лаура участва в танците копанка и саридонка.

Сред гостите бе и генералният консул ва България в Чикаго Иван Анчев. Той разказа, че научил за фестивала още в Родината по времето, когато се подготвял да заеме своя пост. „В най-различните български институции ми говориха за този фестивал като за традиция, която се провежда всяка година. Традиция, която има своето продължение и в самата България - в Стара Загора. Но преди всичко фестивалът е много силен символ. Той показва на всички ни, че макар и на 9,000 километра от Родината, българите продължават да държат на своите корени, продължават да държат на своите традиции.

Малките българчета от училище „Слънчогледи" също бяха на фестивала и тропнаха кръшна ръченица. „Те са за първи път на сцената, така че за тях тръпката е още по-голяма", обясни ръководителката на формация „Нашенчета" към училище „Слънчогледи" Христина Барганска.

Тръпка имаше и на сцената, и зад кулисите, също и в гримьорните. Петя от ансамбъл „Верея" бе водеща за първи път и призна, че е обхваната от сценична треска.

Но да бъдеш част от българското, дори на хиляди километри от Родината, е много по-важно и помага да се преодолеят всякакви притеснения и сценични трески.