Фирма, ощетена от противоречащ на правото на Европейския съюз (ПЕС) закон, осъди Народното събрание и Агенцията за публичните предприятия и контрол (бившата агенция за приватизация) да и платят над 200 000 лв. обезщетение. Това съобщава сайтът за правни новини Lex.bg.
Казусът е поставен преди 14 години
и решението е вече окончателно.
В основата стои една разпоредба, срещу чиято отмяна държавата демонстрира изключително упорство, въпреки настояването на Европейската комисия и на върховни съдии да бъде премахната, тъй като тя противоречи не само на ПЕС, но и на Конституцията.
Освен това, след отмяната на разпоредбата, държавата настоява, че органите, които са я въвели и прилагали, не трябва да носят отговорност.
Става дума за отменения през май 2015г.
закон от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК). Той даваше възможност на държавата чрез Агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от стария Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Заради тази наредба Европейската комисия образува наказателна процедура срещу България още през 2012 г., защото погазва правото на свободно движение на капитали и може да засегне всеки бъдещ инвеститор.
Въпреки заплахата от санкции, парламентът протака три години отмяната и, като в продължение на две години „държа на трупчета“ законопроекта.
Така възможността да се учредява ипотека върху имуществото на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача действа в продължение на 8 години след влизането на страната ни в ЕС.
След отмяната на разпоредбата пострадали от действието на държавата дружества заведоха дела за обезщетения. Едно от тях е бившето държавно предприятие „Изгрев“.
Искът му е насочен срещу Народното събрание – приело и неотменило разпоредбата след влизането на България в ЕС, и срещу АППК, която я е приложила срещу него.
Мажоритарният пакет акции
на държавното предприятие „Изгрев“ е продаден през 1997 г. на „Труд и капитал холдинг“. Година по-късно държавата продава последните 8% от капитала, които държи, на работническо-мениджърското дружество (РМД) „Изгрев-98“. То плаща 10% от цената при подписването на договора, а останалите 90% се задължава да плати на осем равни годишни вноски до 6 април 2007 г.
През 2007 г. Агенцията за приватизация решава да учреди ипотека в полза на държавата върху имоти на „Изгрев“ (съгласно въпросната наредба), защото РМД-то му дължи вноски и неустойки. Така през 2011 г. на публичен търг са продадени ковашко-пресов цех и склад за готова продукция за над 187 000 лв., от които 120 000 лв. отиват при АППК.
Искът на "Изгрев" е предявен през декември 2015г.,
но Софийският градски съд го прекратява, като заявява, че делото всъщност не му е подсъдно, а трябвало да се гледа от Съда на ЕС. Налага се делото да „се качи“ до Софийския апелативен съд. Така през януари 2019 г. е постановено първото решение, с което искът на „Изгрев“ е уважен изцяло и Народното събрание и Агенцията за приватизация са осъдени да му платят 120 000 лв.
Парламентът оспорва иска като недопустим и твърди, че не може да отговаря по него. Той твърди, че тъй като е орган на власт, който се избира за срок от четири години, няма как да се ангажира отговорността на действащото Народно събрание за нарушение, извършено в предходни периоди от други легислатури.
Всички тези аргументи са отхвърлени категорично от Върховния касационен съд, а с решението му се стабилизира практиката по отношение на исковете срещу Народното събрание за нарушаване на правото на ЕС.
Това осъждане ще струва на държавата не само 120 000 лв., а и над 82 000 лв. лихви, натрупали се заради упорството и първо на отказа и да спази правото на ЕС, а впоследствие и да обезщети пострадалите от него.
