В този брой продължавам разказа си за моите одисеи с "Фиеста". На високо в планината спирам „Fiesta"-та с лек пресметнат "пергел", като все пак внимавам с колата. Усещам топлината, идваща от ядосания двигател. Поглеждам температурния датчик и всичко е ОК. Но преди да изгася колата, я оставям да поработи минута-две, за да се охлади турбото и да избегна бъдещи проблеми.

Продължавам да търся грешки из „Fiesta", за да намеря някакво оправдание. Откъм дизайн също съм леко скептичен, но след внимателен полловичасов оглед съм на мнение, че предницата, която изглежда като злобно отровно насекомо, е добра. Прилича ми на най-големия седан на „Форд" - „Taurus", само че по-малка.

След чистия въздух, който взех, се насочвам отново нагоре по завоите. За мой късмет през този ден столичани са решили да не ходят към Витоша и няма почти никакви коли. Много внимавам в завоите, като умишлено не влизам в ейпекса на някой от тях, за да не срещна челно друг автомобил. Дори и така предните гуми винаги ме извеждат в точната траектория. Нека се знае, че на този автомобил му липсва познатото от „Ford Focus" Turbo Torque steer (когато подадете газ, воланът рязко завива вдясно).

По пътя надолу карах още по-зашеметяващо. Пробвам спирачките: Твърдо и ясно заявявам, че колата спира идеално. Когато по настилката има пясък, ABS-а се намества и за добро или за лошо ми помага да спра по-рано. Все още не познавам добре колата, но ми се струва, че има една от онези сложни системи за преразпределение на спирачното усилие и с предница по надолнището усещам задните спирачки. При скорости от над 130 км/ч „Fiesta" се люлее в огромните бабуни и все така продължава да държи пътя и завоите. Карам в режим пълна газ-спирачки. Турбото прекашля тихо но остро - цтсссс, цсс. Искам да обвиня него за невероятната динамика.

Ако даунсайзингът има бъдеще, ако 3-цилиндровите двигатели имат бъдеще, то това е бъдещето.

Мисля, че след цял ден каране най-накрая открих грешката на „Ford". Моля ви, другия път, когато разработвате нещо толкова важно за бъдещето на автомобилите си, оставете на тест-пилотите да му дадат име и изпратете маркетинг-директорите в командировка.

Името „Eco Boost" ми изглежда някак си невзрачно. В ХХІ век всичко с табелка "есо" е слабо, икономично... Името трябваше да е нещо от рода на "Mega Boost" или "Brutal Power". Докато "Eco Boost" прикрива истинската същност на двигатели и ви кара да си мислите, че е екологичен и икономичен. Да, той така или иначе си е такъв, въпросът е фокусирането на името във високата мощност.

След като оставих спътничката си (да, не бях сам), вземам един познат и се насочваме за тур номер 2. По същия маршрут, този път олекнали с няколко килограма от гориво, минавам отсечката за още по кратко време. Пътят е все така празен и вземам смело завоите... Момчето е много изненадано - откъде на къде 1-литров двигател върви токова добре. Покарах съвсем малко по магистралата и установих още една изненада. На 5-а предавка със 90 км/ч круизна скорост стрелката на оборотомера е едва в 2000 оборота.

Със 130 км/ч обаче всичко е идеално и за пръв път имах шанса да задържа скоростта, като нагласих трип компютъра да ми показва информация за моментния разход на гориво. Забележете - не преминава границата от 5 л/100 км. От толкова много каране нямах време да отворя багажника, за да разгледам каталога с информацията и да проверя простора на задните седалки... И така докъм 10:30 ч. вечерта, когато се разделих с фиестата, като я оставих да си почине в шоурума само след 12-часова среща. Имах чувството, че колата ме молеше - "Разкарай ме пак из планинските пътища и софийските булеварди да понарием носа на някого, моля те"...

В този момент, когато пиша, летя на 11 километра височина над Атлантическия океан с почти свръхзвукова скорост. В това няма и 1 стотна от забавлението, което получих с „Фиеста 1.0". Искам да има повече такива коли. „Fiesta" ме накара да се почувствам наистина добре, тъй като в пъти надмина очакванията ми. Бих се съгласил да е толкова добра, ако поне имаше емблемката ST. Но в такъв нормален малък хечбек... това е като подарък. Отсега нататък ще се оглеждам за 1.0-литрови фиести по пътната мрежа на света и ще поздравявам шофьорите им за избора. Де да можех да го покажа на всичките си близки и приятели. Да ги изненадам, например с облог дали колата върви, или й е трудно да ускорява.