След като попаднах в крайната 24-ка, освен да се радвам, започнах да се опасаявам дали ще имам шанса да взема фиеста за 24 часа. Причината: На следващия ден заминавам за САЩ и няма да ме има с месеци. Веднага се свързах с хората от Moto-Pfohe и благодарение на разбирането от тяхна страна приеха да ми дадат Fiesta в 10:30 ч. на 9 май, а полетът ми е в 7:30 ч. на другия ден.

И преди съм карал Fiesta, но предимно седан версията, която е за САЩ, и не бях кой знае колко очарован. Затова съм скептичен и се опитвам всячески да намеря недостатъци. Нещото, което много ме дразни например, е фактът, че таблото е космотехнологично на външен вид с всичките си 53 бутона (броих ги!). Имам чувството, че съм жертва откъм ергономията. Започнах нервно да стискам пластмасите, за да почувствам дали са качествени, или скърцат.

Тъй като все пак взех FIesta с топ ниво на оборудване, нещата са абсолютно нормални и в колата цари гумено-пластмасов спектакъл. Но това е добре, даже е както трябва, тъй като очаквам от Fiesta да притежава луксозния и ергономичен интериор на Range Rover, в който съм влюбен отдавна. Исках да е поне с кожените седалки на баткото Рейндж. Разбира се, това няма как да стане в кола с 10 пъти по-ниска цена.

Интериорът е такъв, какъвто се предполага, че са повечето шофьори - свеж, енергичен и модерен. Но не затова съм във Fiesta. Тук съм да проверя, както бях написал, "Защо Eco Boost двигателят стана международен двигател на годината в света" и дали е заслужил подобно нещо. Шокиран съм още на първа предавка с потеглеянето. Остро дръпване напред, усещам, че тази кола надува турбото си допълнително, като ми помага да тръгна без проблем. Нещо, което го няма в повечето турбинирани двигатели.

В началото гледах с лека насмешка на този Ford-ов мотор. Че аз съм карал 400-конен Mustang с 5-литров V8, а сега ще се тътря само с 3 цилиндъра и 1 литър! Оказа се обаче, че всеки, който мисли така, е в голяма грешка. Първо съм шокиран от енергичния жужащ звук на малкото злобно насекомо. Според мен от "Форд" ме шантажират и са монтирали 3-литров V6 двигател, казвайки, че съм само с 1 литър. Поглеждам под капака - прави са, хората, 1 литър с 3 цилиндъра. Боже, та това нещо дърпа! Ако на света съществува 1-литров V8 двигател, то той би вадил такъв звук - ядосан и мелодичен.

Нормално колите с "хубав звук" имат много скъпи изпускателни системи, откъдето се чува звукът. Във Fiesta той звучи от правилното място - двигателят отпред. Идва моментът, в който искам да подложа автомобила на тест.

Отправям се към Витоша и много извития планински път. Преди това обаче ми се налага да мина през градската джунгла. Никакъв проблем относно размера, видимостта или движението измежду всички нахални таксита. Вече съм на извития път и тук идва още по-голямата изненада. Някак си колата е разбрала, че съм в планината и започва да върви брутално. Двигателят развързва всичките 125 коня, достъпни във всеки момент. 1-ва - 60. Втора - 100 км/ч! Не ви заблуждавам, наистина прави 100 на втора. Огромен въртящ момент, типичен за 2-3-литрови турбо двигатели, но тук...

Принципно обожавам 2 неща в двигателя и скоростната кутия на кола - висок въртящ момент и дълги предавателни числа. Тук ги има и двете. Още ми е трудно да го повярвам. Из завоите турбото свисти 2-ра, 3-та, 2-ра. Пълна газ. Окачването е другият плюс. Предните колела, обути в 16" Hankook гуми (супер са!), не изпускат дори за миг колата. По пътя има малко пясък и много бабуни. Вълшебството е как точно успявам да я измъкна от завои със 120 км/ч... супер удоволствие и усмивка. Тази кола върви повече по нагорнище, отколкото по нормален път. Просто й дайте пълната газ и нещата си идват на мястото. В неравните завои задното окачване вози доста комфортно, което е странно, защото би трябвало да изпуска колата за момент от пътя от подскоците на шасито. Това нещо не се случва...

Още от одисеите ми с Fiesta - следващата седмица.