Иво Сиромахов

Аз обикнах историята заради нейните книги. Като ученик в гимназията жадно поглъщах романите ѝ – „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Боянският майстор“… Бях запленен от великолепния ѝ стил, от богатството на езика, от искрения, завладяващ патриотизъм, който блика от всяка нейна дума.

Фани Попова-Мутафова. Една блестяща писателка,

смазана и унизена

от комунистическия режим.

Родена е през 1902 в Севлиево. Баща ѝ Добри Попов е голям българин - генерал-майор от артилерията, началник на щаба на Втора бригада от Осма пехотна тунджанска дивизия през Балканската и Междусъюзническата война, началник-щаб на Девета пехотна плевенска дивизия през Първата световна война. 

Фани израства в Италия, където бащата завършва Военната академия в Торино. Но започват войните за национално обединение и Добри Попов отива на фронта, а семейството му се връща в София, където Фани завършва Първа девическа гимназия. 

След завършването на гимназията Фани Попова занимава за Мюнхен да следва музика. Там се запознава с бъдещия си съпруг Чавдар Мутафов. Той също е забележителна личност – учи архитектура, но е и писател, който проправя пътя на модернизма в българската литература. Първата си книга „Марионетки“ отпечатва само в 21 екземпляра. Абсолютен артист!

В Мюнхен Фани Попова написва първия си разказ. Чавдар е най-строгият критик на творбите ѝ, но веднага забелязва таланта ѝ и я насърчава да пише. 

През 1927 излиза първият ѝ сборник с разкази с красивото име

„Жената с небесна рокля“

Разказите ѝ са посрещнати с въодушевление от литературната общност. 

Две години по-късно Фани Попова-Мутафова издава първия си исторически роман – „Солунският чудотворец“- Той се превръща в истинска сензация. Хора се тълпят пред книжарниците на опашки, за да си го купят. Цяла София говори за новия глас в българската литература.

„Най-високият връх, достигнат от българска жена, който напълно я изравнява с мъжа. Този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в тоя род всемирна книжнина. За мен тя отдавна е един от най-светлите върхове на българския дух“, пише поетът Кирил Христов.

          Следват още три романа, които оформят тетралогията „Асеневци“ – най-силните исторически произведения в българската литература. През 1934 Панчо Владигеров поръчва на Фани Попова-Мутафова да създаде либретото за операта „Цар Калоян“. По нейна молба Николай Лилиев „превежда“ романа ѝ в стихове.

          Избрана е за член на ПЕН клуба в България през 1932.           Кирил Христов сякаш вижда какво ще се случи с таланта на тази изумителна писателка:

„…колкото по-видим става вашият удивителен растеж, толкова по-голямо пренебрежение ще срещате. Мнозина ще поставят до Вас и пред Вас какви ли не измислени величия. Българинът не се радва да има между живите си жени нещо съвсем изключително, от световен мащаб… Не се съмнявам, че Вие ще посрещнете с твърдост своята съдба на избрана и че дори ще намерите наслаждение в нейните удари…“

          И ударите на съдбата идват съвсем скоро

 Месец след деветосептемврийския преврат Фани Попова-Мутафова е изключена от Съюза на писателите и е арестувана от новата власт. Изправена е пред Народния съд – обвиняват я, че проповядвала, забележете! „великобългарски шовинизъм“. Само защото е писала в романите си за славното българско минало и е въздигала образа на България. Освен това я обвиняват, че се радвала на присъединяването с Македония и на връщането на Южна Добруджа! Та мигар има българин, който да не се е радвал на сбъдването на националния идеал – обединението на българите в етническите им граници?

Осъдена е на седем години строг тъмничен затвор. След една година получава амнистия. Живее в такава унизителна мизерия, че е принудена да гори книгите си в печката, за да се отоплява. 

А книги има в изобилие. След преврата целите тиражи на романите ѝ са забранени, иззети от книжарниците и върнати на авторката. 

През 1950 е арестувана повторно със скалъпено обвинение, че иска да създаде нелегална организация „Васил Левски“. Въдворена е в концлагера в село Ножарево.

Автор на BGVoice  тръгва на турне в САЩ: седем вечери отвъд океана с Иво Сиромахов

Хората, които са я познавали, казват, че Фани Попова била изключително фина, аристократична и деликатна дама.

През 60-те по върховете на властта задухва нов вятър. Сталин е паднал, правителствата от социалистическия лагер започват да говорят за „социализъм с човешко лице“. Поради големия интерес на читателите към книгите на Фани Попова, романите ѝ са преиздадени, но в много орязан вид. Съкратени са най-патриотичните сцени. Защото истинският комунист не бива да обича родината си. Той трябва да обича най-много Съветския съюз.  

          Фани Попова понася тормоза и репресиите с достойнство. Девизът ѝ е: „Не се унижавай в трудните времена, не се превъзнасяй в дните на славата и мощта“.

Най-голямата българска историческа писателка умира през 1977,

самотна и изоставена

В последната глава на „Солунския чудотворец“ Фани Попова пише: „Защо този, който събира най-светлите качества на племето, този, който е белязан да води към успех съдбините му, винаги трябва да падне,  задушен от клеветата, завистта и омразата на близките, своите люде“?