Фабиен Бартез отдавна прекрати състезателната си кариера, но продължава да е близо до футбола. През миналия сезон той помагаше като консултант в Тулуза. Макар че не иска да се ангажира с целодневна работа, бившият страж продължава да следи под лупа най-новите тенденции под рамката и определено не е във възторг от тях. Той даде интервю за френския "Екип", в което сподели тревогите си за вратарския пост и как това се отразява на играта.  - Фабиен, твърдите, че не ви харесват как вървят нещата при вратарите. Защо? - Аз съм човек, който иска те да бъдат пазени, но в последните 5-6 се години вървим точно в обратното посока. Футболът се промени съществено в тактически план и това им повлия много в негативен план.  - Къде точно виждате проблема? - Вратарите станаха като бройлери в птицеферма. Всички си приличат, играят по еднакъв начин, реагират по еднакъв начин, няма място за никаква индивидуалност. Избират ги по шаблон. Трябва да са високи 1,92 метра, да заемат повече място на голлинията и да играят добре с крака. Има тотална обсесия по късите пасове на крак. Да, понякога те са необходими, но вратарят не е плеймейкър, защото ако сбърка, в 90% от случаите следва гол за противника.  - И как виждате решението? - Вратарят трябва да мисли и да действа съобразно ситуацията, а не всеки път да изпълнява безмозъчно това, което му е казал треньорът от страх той да не го овика. Когато противникът те пресира късият пас е просто глупост.  - Как ще коментирате ситуацията с Донарума и Бензема, който обърна реванша между ПСЖ и Реал в Шампионската лига? - За мен имаше фаул на Бензема, но Донарума прояви арогантност. Донякъде тя е логична. Той бе с основен принос за европейската титла на Италия, но в този случай самочувствието му дойде в повече. Генерално погледнато, от моя гледна точка ПСЖ прави стратегическа грешка, събирайки Донарума и Кейлор Навас. Така създава напрежение и дебалансира целия отбор. Когато въртиш двама вратари без ясно изразена йерархия помежду им, е много трудно да изградиш синхрон със защитниците, особено ако единият от тях е нов. И грешката на Донарума в Мадрид е пряка функция от това. С този пост резки промени не се правят, защото най-често се наказват. Пресен пример е Челси на финала за Купата на Лигата срещу Ливърпул. Имаш супер вратар в топ форма, вадиш го за дузпите и логично губиш.  - Защо вратарите вече почти не се опитват да ловят топката? - Повечето хора ще ви кажат, че е заради модерните технологии, които правят траекторията й непредсказуема. Извинявайте, но тези неща ги имаше още през 2000 година. Причината е друга. Целта е да не поемат рискове, поне така мислят треньорите. Точно затова все по-малко вратари излизат за висока топка на точката за изпълнение на дузпата, да не говорим по-напред, нищо че всички са по 1,90 м. Вместо това са им казали да стоят на голлинията. Добрият вратар, обаче трябва да чете играта, и когато може да пресече атаката преди да го разстрелят от упор. Куртоа е страхотен вратар, но при гола в Мбапе в Мадрид, трябваше да излезе „да го бие“ веднага при паса. Мануел Нойер никога не би пуснал да му вкарат от такава ситуация. - Но Нойер също не играе като вратарите от вашето време, а често действа с хандбални прийоми, който вие остро критикувате? - Да, прави го, но не винаги. В определени ситуации той излиза напред. Вярно е, че в други предпочита да действа като хандбален вратар, но при Нойер това работи, защото има габарити и скорост едновременно. Болшинството от останалите вратари обаче имат само габарити и опитите да го копират са неуспешни.  - Вратар с ръст 1,84 вече се приема за нисък... - Повтаряме грешката от началото на века, когато при подбора на юношите се гледаха само физическите показатели. По онова време Гризман просто не би пробил в професионалния футбол. В днешно време един вратар на 15 години с отлични рефлекси и бързи крака е мъртвец, ако е 1,70 м. И никой не отчита, че на 18 той може за е 1,83 и да е №1 в генерацията си.