Езерото Атабад се вие като голяма синя змия по тясна долина в продължение на 21 километра. То е изумително допълнение към пъстрите планински езера, които красят долината Хунза в района на Балтистан Гилгит. Езерото Атабад е една от дивите красоти на Пакистан, което има своя история и което привлича все повече туристи от целия свят. Епидемията от коронавирус не пощади и Пакистан, там заразените са почти 12 000, а жертвите почти 200, и пътуването към тези чудновати места сега не е възможно. Но нека им се насладим дистанционно от изолацията си и да помечтаем скоро да можем да ги видим. [su_image_carousel source="media: 142989,142988,142987,142986,142985,142984,142983,142982" crop="none" align="center" dots="no" autoplay="0"] Езерото Атабад е сгушено до село Атабад, на около 760 км от Исламабад. И макар мястото да е приказно красиво, историята на селото е свързана със зловеща история. През януари 2010 г. масово свлачище, което най-вероятно е причинено от земетресение,

срива планината и погребва селцето

Скалите и почвата затрупват дренажната зона на река Хунза, която тече в района, и тя бързо достига максималната си дълбочина, като така създава новото езеро. В резултат на трагедията хиляди остават без домове, 6000 души са изселени от района, а 20 километра от магистралата Каракорам са блокирани. За жалост тя се оказва единственият път до този отдалечен регион. 5 месеца след тази природна катастрофа езерото Атабад достига 21 километра дължина и се превръща в истинска природна забележителност. Красотата му започва да привлича все повече туристи. Около него са разположени малък брой хотели и се предлагат различни развлечения - като плаване с лодка, джет и риболов. Бедствието, сполетяло района, потапя изцяло четири села. Заедно с тях потъват овощни градини на стотици години, будистки реликви, храмове и дървени къщи. Тъй като магистралата е наводнена, превозните средства, хората и товарите, които се евакуират, се придвижват с дървени лодки. За местните жители това предизвиква голямо неудобство, но пък туристите често се радват на тези пътувания. Пет години по-късно магистралата е възстановена и преминава покрай бреговете на езерото. Така животът на хората започва да се връща към нормалното си състояние.