17 представители на България в Европейския парламент за следващите 5 години - това ще избираме на 26 май. Ето какво трябва да знаем за изборния ден, как да проверим в коя точно от общо 11 661 изборни секции можем да подадем гласа си, какви документи са нужни, как се провежда самото гласуване, къде може да бъде подаден сигнал за нередности. Изборният ден започва точно 7 ч. и приключва в 20 ч. Това са часовете, в които можем да гласувате. Те важат за изборните секции в страната. Но и за тези на страните от Европейския съюз, където българите, живеещи или намиращи се в този момент на територията им имат право да пуснат бюлетина. Зад граница часовете са според местното време. След 20 ч. може изборният ден да се удължи с до 21 ч, но само с случай, че пред секцията има опашка. До гласуване се допускат хората, които са били на тази опашка преди 20 ч. Валидна лична карта - това е документът, срещу който можем да упражним правото си на глас. За хората, чийто документ за самоличност е изтекъл, откраднат или изгубен - службите на МВР работят извънредно включително и в изборния ден. При подаване на документи за подновяване на личната карта избирателите ще получават удостоверение, което да представят пред секционната избирателна комисия и срещу него да упражнят вота си. Документът важи само за изборния ден и се прилага към изборните книжа.

Къде гласуваме и кой има право на вот?

Всеки български гражданин, навършил 18 години, който не е поставен под запрещение и не излежава присъда лишаване от свобода има право да гласува. За европейски избори обаче има едно ограничение -

право на вот нямат гражданите с избирателни права, които през последните три месеца преди изборите нямат постоянен и настоящ адрес на територията на България или на територията на друга страна членка на ЕС.

Това е така наречената уседналост. Хората, за които е установено такова несъответствие - тоест имат постоянен адрес в България, но имат настоящ адрес извън ЕС, би трябвало да не фигурират в избирателните списъци (те се изготвят според постоянния адрес - този, който е вписан в личната карта - б.р.)

Гласуване в чужбина

В чужбина са разкрити 191 секции, в които могат да гласуват живеещите и пътуващите зад граница българи. В САЩ ще има 5 секции за евровота, които ще са в дипломатическите представителства на България. Секции ще има в генералното консулство в Лос Анджелис, в генералното консулство в Ню Йорк, в постоянното представителство в Ню Йорк, в генералното консулство в Чикаго и в посолството във Вашингтон. Броят на секциите изглежда ненужно голям, тъй като според Изборния кодекс на евровота има изискване за уседналост – тоест избирателят трябва да е живял през последните 6 месеца в държава от ЕС. Подобна е и ситуацията в Канада, където ще има две секции – в посолството в Отава и в генералното консулство в Торонто. Във Великобритания и Германия има по 24 секции – в посолството в Лондон са четири, а тези в Берлин – три. В Испания са разкрити 16, във Франция – 10, а в Италия – 6 секции. Гласуването започва в 7.00 часа и приключва в 20.00 часа. Гласуването е задължително, но санкция за негласуване няма. Зад граница правото на глас се упражнява единствено чрез хартиена бюлетина. Българите в чужбина, които вече са подали заявление за разкриване на секция, ще трябва да гласуват в съответната секция. Останалите ще могат да гласуват в която и да е секция, след като представят документи за самоличност и попълнят декларация, че не са гласували на друго място. Същото важи и за всички пътуващи в чужбина българи. Всеки избирател може да провери дали е в избирателните списъци и какъв е адресът на изборната секция, в чийто списък фигурира и може да подаде бюлетината си. Това може да стане онлайн чрез сайта на ГД ГРАО или по телефона чрез SMS.

ТУК проверката е чрез въвеждане на ЕНГ на гласоподавателя. Справката включва името на лицето, номера на избирателната му секция и мястото на гласуване за тази секция.

ТУК - проверка по адрес - след въвеждане на даден адрес като резултат се показва избирателната секция и мястото за гласуване на избирателите от този адрес.

Чрез SMS - на единен номер 18429 и за трите мобилни оператора се изпраща съобщение със съдържание - ЕГН на избирателя. Системата връща SMS с номера и адреса на избирателната секция за въведения ЕГН. Цената е 25 ст. без ДДС.Чрез стационарен телефон - избира се 0800 1 4726 (по-лесно се запомня като 0800 1 GRAO) и се следват инструкциите. Обаждането е безплатно за цялата страна.

Бюлетина и как да гласуваме

Гласуването се извършва чрез хартиена интегрална бюлетина, в лявата част на която са изписани номерата и имената на всички партии, коалиции и независими кандидати, участващи във вота. Те са подредени според номера, който са получили в бюлетината след проведения от ЦИК жребий. Фигурират и имената на участниците в листата на всяка от формациите. В дясната част на бюлетината има кръгчета с числа от 100 до 117. Отбелязване на вот в кръгче, след като вече е отбелязан такъв в квадратчето с номер пред предпочитаната партия, коалиция и или независим кандидат, е вот с преференция за конкретен представител на съответната листа. С имената и местата на хората в листата на всяка от партиите можем да се запознаем от разлепените материали пред секцията.

Внимание:

на европейски избори водачът на листата не е "защитен" от изместване с преференции, тъй като прагът за раместване на листата остана нисък и бюлетините без преференциален вот не се отчитат автоматично като вот за водача (както е на парламентарни и местни избори - б.р.). Гласуването протича по следния начин: представяме лична карта на СИК, намират името ни в избирателния списък. Пред нас член на СИК откъсва от кочан бюлетина. Ако тя е откъсната предварително - това е нарушение на изборния процес. Получаваме бюлетината - внимава се по нея да няма изписани знаци, точки и т.н. На гърба й член на СИК поставя печат. С бюлетината се отива в тъмната стаичка. Вот се отбелязва

САМО

със

 ЗНАК "Х" ИЛИ "V",

изписан задължително със

ХИМИКАЛКА, ПИШЕЩА СЪС СИН ЦВЯТ. З

накът се поставя

в рамките на крадратчето

 пред избраната партия, коалиция или независим (и на кръгчето пред желания конкретен кандидат за евродепутат - по желание). Още в тъмната стаичка сгъваме бюлетината по начин, по който да не се разкрива тайната на вота. След това член на СИК поставя още един печат (без печати вотът е невалиден), откъсва и номера в долния ъгъл на бюлетината и го пуска в отделна урна. Самата бюлетита - сгъната, с откъснат номер и два печата на гърба - пускаме в прозрачната урна. Следва полагане на подпис в избирателния списък. Всеки избирател има право да сбърка веднъж и да поиска нова бюлетина. В такива случаи избирателят трябва да проследи, че сгрешената бюлетина, без да се разгъва, се унищожава с надпис "Сгрешена", подпечатва се с печата на СИК и се подписва от председателя, секретаря и член на СИК, предложени от различни партии и коалиции. Сгрешените бюлетини се описват в протокола на СИК.

Гласуване с машина

Точно в 3000 секции на територията на България избирателите ще имат право да гласуват машинно, а не с хартиена бюлетина. Ако искаме да упражним вота си така и в секцията ни има машина, то след като името е открито в списъка, СИК дава чип карта. Тя се поставя в машината. На екрана излиза бюлетината, която изглежда като хартиената. Гласуваме чрез дисплея -  в квадратче с номера на предпочинатата партия, коалиция или незамисим и по желание - в кръгче да конкретен кандидат от избраната вече листа. При машинния вот няма опция за невалиден вот. След потвърждаване на вота с натискане на бутон на дисплея, машината издава и хартиена разписка. Тя на свой ред се пуска в урна.

"Не подкрепям никого"

В бюлетината - и хартиена, и на машинен дисплей - последната опция за подаване на вот е "Не подкрепям никого". Този вариант съществува, откакто гласуването за българските граждани е задължително според разпоредбите на Изборния кодекс. В закона обаче няма ефективна санкция. Гласуването "не подкрепям никого" е напълно валидно - това е вот, който се зачита наравно с вота за конкретна партия, коалиция или независим кандидат. Това гласуване, тъй като е действително, участва в изчисляването на активността на изборите, а това от своя страна влияе при изчисляването на резултатите на партиите, коалициите и независимите кандидати в процентно измерение.

Кога вотът ни е недействителен?

Подадена бюлетина, респективно глас, стават недействителни, когато върху пусната в урна бюлетина няма един от двата печата, ако по нея има изписани знаци, букви, цифри, различни от знаците "Х" или "V", поставени в квадратче или кръгче с номер, ако двата знака са изписани с цвят, различен от синьо, както и ако "Х" или "V" излизат от квадратчето или кръгчето по начин, по който вотът не може да бъде отчетен еднозначно. Невалидна е и бюлетина, в която има отбелязана преференция, но не и вот за партия, коалиция или независим кандидат. Гласът няма да бъде зачетен и ако не е откъснат контролният номер в долния ъгъл на бюлетината. Разкриването на тайната на вота по какъвто и да било начин по време на гласуването също прави подадения глас недействителен.

Забрани, нарушения и сигнали

По закон при провеждане на избори е забранено:

  • Предварително раздаване на изборни книжа и материали.
  • Изнасянето на избирателните кутии, избирателните списъци и бюлетините извън изборното помещение.
  • Гласуването извън изборното помещение с изключение на случаите за гласуване с подвижна избирателна кутия.
  • Присъствието в кабината за гласуване (или зад паравана при вот с мащина) на други лица освен избирателя. Изключение правят случаите на разрешено гласуване с придружител. Не се допуска и присъствие на други лица, освен гласоподавателя, на разстояние по-малко от 3 метра от тъмната стаичка
  • Използването на мобилни телефони, фотоапарати или друга възпроизвеждаща техника по време на вота - това може да доведе и до глоба от 1000 лв.
  • Разкриване на тайната на вота (в това число и разгъване на бюлетината след попълването и преди пускането й в избирателната кутия)
  • Агитацията в изборния ден във всички форми, какво и такава около, пред и в изборните помещения.

Сигнали за нарушения на изборните правила могат да се подават пред ЦИК, МВР и прокуратурата.