Илин Станев
„Ще загубим две години, докато г-н Тръмп обикаля света, който е напълно непознат за него." С тази леко обидна констатация председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер формулира очакванията на европейската бюрокрация към новоизбрания американски президент. Юнкер е известен с неделикатния си език. Високомерните му коментари по повод референдума за „Брекзит" например вероятно допринесоха с не един процентен пункт за решението на британците да кажат бай-бай на ЕС. Този път обаче думите му едва ли са само плод на ненавременна комбинация от джин-тоник и шардоне.
Хладни изявления направиха германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд и вероятният му наследник Ален Жюпе, както и председателят на Европейския съвет Доналд Туск. В седмицата след шокиращия за повечето европейци избор на Тръмп във Франция и Германия, както и сред европейските институции в Брюксел се очертава консенсус, че на 45-ия американски президент трябва да му бъде предложена доза „трудна любов" като превантивна мярка срещу възможността новият обитател на Белия дом да разгърне всички свои предизборни идеи. Това е доста рязък завой от обичайната позиция на европейските страни да чакат новата администрация във Вашингтон да формулира своята политика (което обикновено става поне шест месеца след встъпването в длъжност на новия президент). И както изглежда, засега този подход не се харесва на Тръмп - въпреки че един от първите му разговори като избран държавен глава беше с Меркел, екипът му не даде никакви подробности за него за разлика от детайлите от беседата му с руския президент Владимир Путин.
Единственото сигурно нещо е, че Тръмп не харесва поетите от САЩ в чужбина ангажименти в областта на сигурността, търговските договори (основно Северноамериканското споразумение за свободна търговия НАФТА), но пък за сметка на това харесва Путин. То обаче по-скоро е възхищение от възможността на руския президент да прави каквото си поиска - нещо, което американският не може да си позволи, ограничаван от Конгреса, Федералния резерв и на последно място - от европейските си съюзници.
Въпреки това, както изглежда, Германия, Франция и европейските институции в Брюксел се готвят за по-лошия сценарий, в който Тръмп осъществява на практика предизборните си приказки - изоставянето на ангажимента за взаимна защита с Европа, жестове към Русия и признаване анексирането на Крим (само ден след разговора между Тръмп и Путин руските самолети подновиха бомбардировките в Сирия), нецензурни подмятания към европейския социален модел и открита подкрепа за несистемните лидери в Европа (като например Вашингтон да назначи Найджъл Фараж, главния пропагандатор на „Брекзит", за американски посланик в Брюксел) и т.н.
„Германия и Америка са свързани от ценностите на демокрацията, свободата и уважението към върховенството на закона и достойнството на хората независимо от неговия произход, цвят на кожата, религия, пол, сексуална ориентация или политически възгледи... Предлагам на американския президент сътрудничество на базата на тези ценности", декларира Меркел в първото си обръщения към Тръмп. Като се има предвид, че цялата кампания на следващия президент беше подигравка именно с тези ценности, очевидно е, че Берлин влиза почти цялостно в предстоящата дипломатическа игра.
В изявлението си Туск (чиято съпруга беше казала, че на света е достатъчен само един Доналд) писа, че уважава избора на американския народ, съзнавайки предизвикателствата, които резултатите от изборите ще донесат на трансатлантическите отношения. И допълни, че не вярва, че „която и да е страна днес може да бъде велика в изолация", явна ирония с предизборния девиз на Тръмп „Да направим отново Америка велика".
Реакцията в Европа не е просто резултат от шок. През 2004 г., когато Джордж Буш-младши беше преизбран за втори мандат за президент на САЩ, Париж, Берлин и Брюксел бяха застинали в тих ступор. Сега посланията към Тръмп изглеждат координирани, като целта е да се обърне ситуацията на масата на преговорите - вместо да се предугаждат бъдещите политически цели на новата американска администрация и да се търси компромис, този път Вашингтон трябва да се съобразява с позициите на своите европейски партньори. Както отбелязва Джеръми Шапиро от Европейския съвет за външна политика, който е бивш анализатор за Европа в американския Държавен департамент, „ако европейските правителства не предприемат сериозни стъпки да си подсигурят добра сделка с президента Тръмп, те най-вероятно в крайна сметка ще получат лоша". Подобни препоръки отправиха почти всички тинк-танкове, които имат влияние върху формирането на европейската външна политика.
Подобно превантивно покачване на мизата цели да неутрализира евентуални блъфове без покритие, каквито Доналд Тръмп със сигурност обича, независимо дали става дума за ареста на Хилъри Клинтън или за незабавното депортиране на 11 млн. имигранти без право на престой в САЩ. Проблемът е, че залозите, които страните от ЕС могат да правят, са малки, а обща позиция едва ли може да се очаква.
Както предупреждава Шапиро, „разбира се, най-важният факт за европейската система на управление е, че само защото нещо е необходимо, това не означава, че то ще се случи". Още от момента на избора на Тръмп между държавите от ЕС започнаха разделения (без участието на България, която винаги отсъства, когато трябва да се вземат важни решения).
Великобритания съвсем очаквано вижда в Тръмп възможност да договори сделка с Вашингтон, с която да натрие носа на Брюксел. Италианският министър на външните работи Паоло Джентилони пък коментира, че политиката към разведряване на отношенията с Русия, която се предполага, че Тръмп ще следва, е добра за Италия. Виктор Орбан в Унгария вече поздрави ентусиазирано новоизбрания американски президент, а загряващите антисистемни играчи като Марин льо Пен във Франция или холандският й събрат Геерт Вилдерс получиха огромна инжекция стероиди.
В същото време първоначалната реакция (особено лековатите приказки на председателя на ЕК Юнкер) могат да предизвикат доста бурен отговор от Тръмп, който е известен с това, че на всяка критика отговаря с лавина от обиди и контраобвинения. Фактът, че засега туитър профилът му мълчи, може и да е резултат на това, че едва ли знае кой е Юнкер или Туск.
За момента най-видимият отговор на ЕС на избора на Тръмп е приемането през миналата седмица на новата отбранителна стратегия на съюза. Тя включва възможността европейските сили за бързо реагиране да бъдат изпращане в чужбина, създаването на постоянен щаб за планиране на евентуални операции, координация на отбранителните бюджети и съвместно закупуване на военни технологии, както и засилено сътрудничество (т.е., без да е нужно всички 28 страни да участват) между държавите в създаването на отбранителен капацитет. Планът беше отговор на „Брекзит", но с идването на Тръмп, който открито говори, че европейците не правят достатъчно за собствената си сигурност, той придобива много по-спешни измерения. Въпросът както винаги е дали европейските страни могат да постигнат обща политика за използването на капацитета, който евентуално биха създали.
Опитът на Берлин, Париж и Брюксел да играят като равни със САЩ със сигурност изглежда смислен и отговаря на номиналната тежест на ЕС - най-голямата икономика с 500 млн. души население. „Ню Йорк таймс" вече обяви Меркел за последния защитник на либералната демокрация в света, а германските медии преливат от суперлативи за нейния отговор на избирането на Тръмп. Проблемът е дали новият американски президент може да приеме ЕС за равноправен партньор, ако Брюксел не покаже способност да реши поне един проблем, без да се крие зад гърба на Вашингтон.
