Комисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси (вляво) е голям шегаджия
Илин Станев
Ако някой се е надявал, че с бъдещите реформи на еврозоната тя някак си ще се отвори лесно за нови членки, представянето тези дни на идеите на Европейската комисия за задълбочаването на Икономическия и монетарен съюз би трябвало да подействат като хладен душ. ЕК предлага значителни промени в начина на функциониране на единната европейска валута, които, дори да не бъдат изцяло приети от страните членки, от една страна, сериозно ще вдигнат летвата пред новите кандидатки, а от друга, ще приковат вниманието към реформите в еврозоната вместо към нейното разширяване.
„Аз, разбира се, се шегувах", каза комисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси при представянето на предложенията на еврокомисията. През миналата седмица той каза, че Брюксел ще отправи оферта към страните извън еврозоната, „на която не можете да устоите". „В ЕК не сме някакви мафиози", допълни той, визирайки известната реплика от „Кръстникът". По неговите думи целта е да се завърши структурата на еврозоната, така че да стане привлекателна не само за страните, които сега са в нея, но и за тези, които са извън и имат съмнения за нейната стабилност.
Освен идеите за създаване на бюджет и финансов министър на еврозоната, общо застраховане на депозитите и споделяне на риска по дълга на страните членки, предложения, които се обсъждат вече с години, ЕК предлага и въвеждане на стандарти за реално икономическо и социално сближаване (конвергенция между страните). На прост език това означава, че страните от еврозоната ще се опитат да сближат не само макроикономическите си показатели, но и данъчните си политики, социалните си стандарти и конкурентоспособността на икономиката си. Подобна политика е неизбежна, тъй като няма как в еврозоната да има такива различия и тя да продължи да съществува като единен механизъм. Но също така означава, че в нея няма да бъдат допускани и страни, които не се доближават до новите по-високи конвергентни критерии. Т.е., ако досега България винаги е изтъквала, че малко или много изпълнява номиналните критерии за влизане в еврозоната (ниво на държавния дълг, бюджетен дефицит, инфлация и стабилност на лихвите), скоро ще бъде изправена пред доста по-сериозна преграда. Това има и лоша, и добра страна. Лошата - София едва ли ще стане член на еврозоната. Добрата - ако все пак се напъне да го направи, няма да може да влезе само с имитация на реформи, както някога стори Гърция.
Част от идеите, които Европейската комисия предлага, вече са на различен етап на обсъждане в европейските институции. Например въвеждането на общоевропейска схема за защита на депозитите, чиято цел е да предотврати бягството на депозантите към други държави, когато има съмнение за стабилността на една страна. Както се случи с гръцките, които отвориха сметки, например в България, когато стана ясно, че банките в Родината им може да фалират.
ЕК има и идеи, които целят да решат някои от основните проблеми на общата европейска валута, но променят сериозно начина, по който би работила еврозоната. Маскиран под името „функция за макроикономическа стабилност", комисията предлага създаването на бюджет на еврозоната, който би трябвало да играе ролята на макроикономически стабилизатор за страните, които изпитват фискални проблеми. Това е т.нар. гръцки урок - изпаднала в тежка ликвидна криза след 2009 г., Гърция трябваше рязко да ореже публичните си разходи, което доведе до свиване на икономическата активност в страната и още по-големи проблеми за изплащане на натрупаните от нея дългове. Московиси директно заяви, че тези мерки имат и политическа функция, „ако се засилят икономическите различия между страните, това може да доведе и до екстремизъм".
Как обаче ще оперира този бюджет все още е загадка. Първо, страни като Германия са твърдо против фискални трансфери, т.е. по-богатите страни трайно да подпомагат по-бедните. Ако се стигне до създаването на бюджет на еврозоната, той едва ли ще има много общо с класическите национални финанси. „Той ще е финансов инструмент, който да позволи, когато една страна трябва да спазва строги фискални ограничения, икономиката й да не се задуши изцяло и социалната тежест да е поносима", обяснява Ивайло Калфин, бивш външен министър и евродепутат, който сега е съветник на комисаря по евробюджета Гюнтер Йотингер.
Още преди две години лидерите на петте основни европейски институции предложиха в доклад за реформите в еврозоната въвеждането на задължителни стандарти за икономическа и социална конвергенция. Целта е страните в еврозоната да имат близки нива на развитие в областта на образованието, данъчната политика или мерките за борба с безработицата. Подобно сближаване на стандартите би трябвало да уеднакви, доколкото е възможно, икономическото представяне на страните, но има и по-цинична цел - то би трябвало да предотвратява изтичане на проблеми от една в друга страна. Например срутването на социалните системи в Гърция предизвика масова имиграция на гърци към по-богатите страни от ЕС. Сега ЕК предлага въвеждане на „минимални социални стандарти", които са по-подробно разписани в други документи.
„За мен основното опасение е, че ако еврозоната създаде собствен бюджет, има свой министър на финансите, дори се говори за парламент, реално решенията ще се вземат там, парите също ще бъдат там", казва икономистът от „Отворено общество" Георги Ангелов. След излизането на Великобритания от ЕС 19-те страни в еврозоната ще представляват 85% от БВП на ЕС и на практика няма да има сила, която да ги спре да преначертаят европейския бюджет по свое усмотрение. Германия например вече даде знак чрез изтекъл документ с предложения за реформи в Европейския съюз, че сегашният бюджет на 28-те трябва да поеме грижата и за нововъзникващите предизвикателства, което е вече сигнал за неговото бъдещо орязване.
Вероятността за сериозна промяна е загатната от ЕК. За да намали съпротивата за срещу идеята за общ бюджет на еврозоната, в предложенията си еврокомсията подчертава, че „функцията за макроикономическа стабилност" може да е отворена за всички страни. Но само ако те водят политики за реална конвергенция с еврозоната. Това именно притеснява страни като Полша, които виждат в тези дребни, но съществени детайли, скрита принуда да приемат еврото.
София, за разлика от Варшава или Прага, поне на думи винаги е била за влизане в еврозоната. Заради режима на валутен борд в България това всъщност е императив - в момента България е подчинена на монетарната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), но не може да ползва привилегиите на еврото. Които, дори и само част от предложенията на ЕК да се осъществят, биха нараснали още повече. „Ако има общ фонд, от който държавите да бъдат подпомагани при банкови кризи, това ще е отмятане на едно бреме за малките страни", смята Ангелов. Повечето пречки като плащането във фондовете на еврозоната всъщност няма да са голяма тежест. „Говорим за 2025 г., дотогава еврозоната би трябвало да се е реформирала и парите ни да не отидат за Гърция или Италия, каквито опасения има в момента", смята Ангелов.
За да стартира процесът обаче, България трябва да направи много. Например страната няма да влезе толкова лесно в чакалнята на еврозoната, както се надяват мнозина. Тъй като България има валутен борд, тя формално бързо ще изпълни критериите за монетарна стабилност, поради което ЕЦБ няма да допусне България в механизма, преди да са разрешени базови проблеми с върховенството на закона или финансовия надзор.
Засега, а най-вероятно и завинаги, влизането в еврозоната ще продължи да е част от публичното говорене на политиците. Било за предизборна битка, било за трупане на рейтинг, когато няма избори. И причината за това е, че населението в България подкрепя въвеждането на еврото. Но само една гола подкрепа не стига.
