Елена с баща си Александър

Елена Николова е предвестник на очакваното завръщане в родината на поколението млади българи, които ще спрат изтичането на мозъци и ще дадат на нацията по-доброто й бъдеще. Родена е през 1987 г. На 12 години заминава със семейството си в САЩ и оттогава живее там. Завършила е политология, френски и английски език с бакалавърска степен в Далас. Две години работи по програма в начално училище за деца в неравностойно социално положение. После една година преподава английски в Китай. Елена Николова се гордее, че от нейния род е Васил Мечкуевски, един от най-изявените кметове на Горна Джумая. Предстои й да запише магистратура в СУ ,,Св. Климент Охридски", а междувременно се занимава доброволно с деца от Дом за деца, лишени от родителски грижи.

 

Елена, защо решихте да дойдете от САЩ, за да карате магистратура в България?

- Обичам да пътувам, да опознавам различни култури и да научавам чужди езици. Учих във Франция, живях в Китай, но аз и моето семейство винаги сме мислили, че е важно да поддържаме българщината в нас. Ние винаги говорим на български и се гордея да съм българка, да имам реализация тук и знам, че има неща, които мога да предложа на България.

Издънка сте на рода, който даде на Горна Джумая един от най-успешните кметове - Васил Мечкуевски. Знаете ли нещо за него?

- От баща ми Александър Николов знам, че прадядо ми Васил Мечкуевски е завършил Военната академия "Г. С. Раковски" в София. Бил е във випуска на княз Борис, който впоследствие става цар Борис III. Участвал е в три войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Получил е медал за храброст от известната битка край Криволак. Кмет е на Горна Джумая от 1924-1927 г. През неговия мандат е създаден първият градоустройствен план на града и първият план за електрификация, канализация и водоснабдяване. Докато е бил кмет, е построена сградата на старата община и е оформен площад "Македония", който бил вторият площад в Европа, даващ началото на 8 улици.

Какво Ви накара през лятото и на доброволни начала да се занимавате с възпитаниците на Дома за деца, лишени от родителски грижи, в Благоевград?

- След като завърших университета в Америка, няколко години се занимавах с деца на различна възраст и осъзнах, че това ми доставя огромно удовлетворение. Преподавала съм всякакви предмети, от английски до математика, и други науки. Обичам децата, защото са непринудени и защото бързо научават много неща. Сега, през лятото, преди да започна занятия в университета, имам свободно време, свързах се с Евгения Йорданова чрез леля ми Здравка Чимева и питах дали имат нужда от помощ. Така преди няколко седмици започнах да посещавам дома от понеделник до петък. С дечицата четем приказки, говорим си на теми като приятелството, климата, природните явления и др. Смятам, че е важно да им предам каквото мога от моя опит. В моето семейство винаги сме обичали да помагаме на хората и обществото, просто така съм възпитана от родителите си.

Това не Ви ли отнема свободно време, което хората на Вашата възраст оползотворяват за други неща?

- Прави ми впечатление, че в България има доста хора със свободно време през лятото, повечето са на моята възраст, има и по-млади. Не съм сигурна какво точно правят, но през деня най-вече ги виждам по кафенетата. Аз предпочитам по-ценностни неща, с които мога да си запълвам времето. Заниманията ми в Дома за деца, лишени от родителски грижи, е едно от тях. Мисля, че малко хора разбират какво удовлетворение носи това да се занимаваш с деца, дори само по един час на ден.

Как изглежда доброволно даденият труд в България и в САЩ?

- Вече и в България виждам доста такива инициативи от различни институции - например да се почисти градът, парка и др. Мисля, че в Щатите подобни акции са по-видни, по-достъпни за по-голямата част от обществото. Повечето хора, които познавам там, обичат да се занимават с доброволна дейност, да даряват или част от времето си, или да помагат с някакви предметни неща. В България, може би, повечето хора нямат възможност, защото се затрудняват финансово. На мен лично нищо не ми коства да дарявам един час от времето си всеки ден. Използвам книжки с приказки, които имаме с братята ми вкъщи от нашето детство. Донесла съм цветни моливи и пастели с тях да рисуваме. Искам да кажа, че е възможно, без много да се натоварваме парично, да подпомагаме хора, които имат нужда.

Каква е Вашата нагласа като перспектива - навън или в България ще продължите да търсите реализация?

- Това зависи от много неща. Аз съм човек, който много пътува и досега не съм си очертала граници, поставящи ме на определено място. Не мога със сигурност да кажа къде ще бъда след пет или десет години. Нагласата ми е засега да се установя в България, харесвам страната и както казах, има неща, които мога да й дам. Смятам, че има много положителни неща, случващи се тук, но много зависи как ще се подреди животът ми занапред и какви възможности ще ми се отворят. Обичам България, тя е моята родина.

Георги Кочев