Весела Казашка на снимките на “Артистът”

Весела Казашка споделя, че носи американската мечта в кръвта си. "Единственият човек с артистични наклонности в семейството ми, за когото знам, е дядо ми по бащина линия. Той беше счетоводител по професия, но блянът му е бил да бъде писател. Написва две книги за концентрационните лагери в Белене, което е причината да емигрира за САЩ през 1982-ра.

През 1990-а издава сборник с разкази в България. Чрез дядо баща ми взе зелена карта за всички ни. Татко отиде да живее в Щатите през 1990-а, а аз заминах, след като завърших пиано в музикалната гимназия в Плевен през 1995-а", разказва момичето от Видин. За нея чухме за първи път, когато френската лента "Артистът" взе пет "Оскар"-а. Защото Веси бе асистент-оператор на черно-белия ням хит, режисиран от французина с литовски корени Мишел Азанависиюс.

В биографията на талантливата нашенка фигурират телевизионните мегапродукции "Отчаяни съпруги", "Д-р Хаус", "Закон и ред". Срещала е вече доста холивудски знаменитости. Съдбата я запознава и с големия Ал Пачино по време на снимките на "Ничий син". "Беше невероятна чест за мен. Присъствието и харизмата му като актьор наистина оправдаха всичките ми очаквания като зрител", разказва младата дама.

Веси заминава за Щатите, след като преди това е приета студентка в Далас. Още през есента на 1995-а се записва в колеж със специалност музика. През тази първа студентска година Веси решава да потърси възможност да учи кино - нейна мечта от ученическите години.

Приемат я в местния университет, който може да си позволи финансово, и тя стартира. Според нея в САЩ не е трудно да те приемат да учиш кино за разлика от България. "Не мога да кажа, че се преподаваше добре, по-скоро беше адекватно. Хубавото е, че има техника, която се предоставя на студентите, за да правят късометражни филми - 5-10 до 30 минути.

Част от лентите бяха заснети като курсови работи и всеки студент бе задължен да работи в 3-4 различни длъжности в екип. Нямаше тясна специализация. Режисирах един филм, записвах звук на друг и бях асистент-оператор на трети. После работих безплатно като асистент-оператор на всички продукции на състуденти, които търсеха подкрепа", връща лентата Казашка.

През лятото на 1999-а от университета изпращат Веси на курс в Дъблин, което й дава възможност да се запознае с киното и културата на Ирландия. Изживявaното е страхотно. Защото през деня посещават забележителности, а вечер - прословути местни кръчми. Когато се връща в Далас, остава още известно време там.

"Не се чувствах готова да се преместя, нямах професионален опит като асистент-оператор. Не познавах никого в Холивуд - най-доброто място за работа, както ми казваха преподавателите. Познанствата от университета ми помогнаха да вляза в професионални екипи като стажант, за да добия опит и да науча занаята. След малко повече от година реших, че е време да планирам как да се преместя", спомня си българката.

Така през есента на 2001-ва се установява в Лос Анджелис с единствената цел - да работи в киното. Постепенно всяко ново познанство като нишка я свързва със следващото. През есента на 2010-а колежката Дженифър, с която Веси се познава от 5 години и е работила в мегапродукцията "Отчаяни съпруги" и по няколко проекта, й звъни. Казва й, че е асистент на френски ням черно-бял филм със сравнително малък бюджет, но много интересен като сценарий и с хубави хора. Търси втори асистент и предлага на Казашка да я вземе.

Така тя се озовава в екипа на "Артистът" с Жан Дюжарден. " В Холивуд има закон - екипът се смята за заменим, докато "звездата" е незаменимa. При снимките на "Артистът" това го нямаше. Всеки се чувстваше част от изработването на нещо важно и знаеше, че работата му е ценена от всички." Според нея свежият сценарий и черно-белият и ням подход са донесли петте оскара на "Артистът".

Веси Казашка днес е горда, че е в сърцето на световната киноиндустрия. Постигна холивудската си мечта, защото се ръководи от ясната мисъл: "Необходимо е човек да има ясна и действителна представа за способностите и призванието си в живота. Но никога да не се задоволява с по-малко."


Искра Крапачева