Две трети от македонците поставят България начело в списък с най-големите противници на евроинтеграцията на страната им. Това сочи проучване на Международния републикански институт, според което далите този отговор (66%) са далеч пред 29 на сто, посочили Гърция, и Франция (16%) - други държави, блокирали преди това македонски европреговори, пише "Дневник".
Обратно, България не попада сред деветте държави, за които най-много македонци са заявили, че са водещи поддръжници на евроинтеграцията на страната им. За нея - въпреки уверенията на България от 2018 г. като ротационен пресдедател на Съвета на ЕС, а и след това - не са дали гласа си дори 3% от респондентите, колкото са казали това за Белгия, Унгария и Италия.
Гърция блокираше Северна Македония много повече години, отколкото България, заради спора за името,
но 4% я смятат сега за водещ поддръжник
Проучването е проведено за организацията Center for Insights in Survey Research (CISR) между 8 април и 4 май 2023 г. с 1204 респонденти. Базираният във Вашингтон Републикански институт описва и политическия контекст на тази анкета.
Посочва, че тя е осъществена в момент на напрегнати отношения между София и Скопие заради българските клубове с имената на спорни в страната исторически личности. Но също така на политическо напрежение в самата Северна Македония заради процедурата за вписване на българите в конституцията, редом с напомнянето от европейски представители, че без тази стъпка няма начало на преговори за членство.
Вписването на българите в конституцията
Данните сочат, че няма сериозно разминаване между това проучване и други от миналата есен насам за нагласите на македонците към вписването на българите в конституцията.
Под една трета е спаднал делът на македонците, одобряващи включването на българите в конституцията на страната с цел започване на преговори с Европейския съюз. Напълно или частично приемат това 30% от попитаните през май 2023 г. (при 35% през октомври 2022 г.).
Частично или напълно отхвърлят подобна стъпка две трети от респондентите, като към октомври 2022 г. делът им е бил 56 на сто. Намалял е делът на нежелаещите да отговорят или далите отговор "Не зная" - от 10% на 6%.
Две трети бяха отхвърлящите конституционните поправки към март 2023 г. според изследване на македонска агенция. Проучването, съвместно с фондация "Конрад Аденауер", показа, че делът при етническите македонци е още по-голям, но в настоящото изследване на Медждународния републикански институт няма разбивка по етническа принадлежност.
Прочети още
Разбивката по възраст сочи, че в нито една възрастова група поддръжниците на конституционните поправки не са повече от противнците. И сред най-младите - между 18 и 35 г. - те са 38% (при 58% частично или напълно против). Подкрепата за промените намалява в следващите две групи, като е едва 23% при хората над 56-годишна възраст.
Няма сериозна промяна и в нагласите по въпроса дали македонският език е защитен или застрашен от преговорите с Европейския съюз. И през октомври, и седем месеца по-късно, 42% отговарят, че е частично или напълно защитен. Обратното смятат 52% или с 1 пункт повече, отколкото през октомври 2022 г.
Различни представители на Европейския съюз опитват да убедят политиците в Скопие и македонците, че няма да има промяна за македонския език, напротив,
той ще стане един от официалните езици на Европейския съюз
Фактическото вето, наложено от България и повдигнало въпроса за статута на македонския език, бе сред факторите, събудили отново страха от загуба на идентичност. Преди месец, в защита на македонския език, идентичност и култура, Бундестагът прие специална резолюция.
Все пак възрастовата разбивка за последния въпрос сочи, че почти половината (47%) от хората между 18 и 35 години виждат частична или пълна защита за македонския език в преговорите с ЕС. В следващите възрастови групи този дял намалява.
Преговорната рамка - такава, каквато е (белязана от условията на България и предложена от Френското председателство на Съвета на ЕС) - същевременно се приема, напълно или частично, от повече респонденти, отколкото през октомври 2022 г.; оттогава подкрепата за нея е нараснала с 3 пункта до 41%.
Подкрепа за ЕС и НАТО
Проучването сочи, спрямо предходни периоди, че подкрепата за присъединяването на Северна Македония към ЕС се колебае в границите между 73% (през октомври миналата година) и 83% (точно преди пет години).
Към май 2023 г. е 79 на сто. Под половината респонденти обаче смятат за възможно присъединяването през следващите 10 години; през октомври 2022 г. делът им е спаднал под половината за пръв път от Преспанското споразумение (с което Македония смени името си на Северна Македония) насам. За шест месеца (към май 2023 г.), делът им се е увеличил с 3 пункта до 49%.
От март 2021 г. досега постепенно се приближават делът на респондентите, които смятат, че страната е по-близо до еврочленство сега, отколкото при получаване на статут на кандидат преди няколко години, и този на подкрепящите обратната теза. Към март 2023 г. делът на първите е 37%, на вторите - 39%.
Намаляла е подкрепата за "Отворени Балкани" - инициатива на Северна Македония, Сърбия и Албания. Към момента частично я подкрепят 78% от респондентите, частично или изцяло не я подкрепят 17 на сто. Поддръжниците ѝ обаче са 82% към октомври 2022 г., а 13% не я подкрепят.
Поддръжката за членство в НАТО остава 73% към май 2023 г., срещу него се обявяват 21 на сто. Делът варира с няколко пункта в последните години, макар през ноември 2021 г. внезапно да скача до 80%.
