„Ди икономист"
„В днешния свят има твърде много търсене на сензации, дезинформация и поляризация", оплака се неотдавна шефът на феейсбук Марк Зукърбърг. За да се подобри положението, най-голямата социална мрежа в света ще намали с една пета количеството новини в потребителските информационни канали и ще се опита да направи останалите по-достоверни чрез даване на приоритет на информация от източници, на които юзърите вярват. Много издатели се оплакват: те се тревожат, че тяхното съдържание ще се показва по-рядко в потребителските новини, намалявайки кликванията и приходите от реклами. По-големият проблем обаче с последните действия на фейсбук може би е, че няма да постигне много - поне ако се съди по процъфтяването на фалшивите новини по WhatsApp, приложението за послания, което мрежата купи през 2014 г. за $19 млрд.
В редица аспекти WhatsApp е противоположна на фейсбук. Докато постовете във фейсбук могат да се видят от всички приятели на даден юзър, посланията на WhatsApp са криптирани. Докато информационното захранване на фейсбук се прочиства от алгоритми, които се опитват да максимализират времето, което потребителите прекарват в услугата, потокът послания на WhatsApp се генерира единствено от тях. И докато фейсбук изисква бърза връзка, WhatsApp не е много гладна за данни. В резултат WhatsApp се превърна в социална мрежа, съперничеща на фейсбук в много региони и особено в бедните страни. От над 1,3-те милиарда месечни потребители на услугата 120 милиона живеят в Бразилия, а 200 милиона - в Индия. С изключение на Америка, Китай, Япония и Южна Корея WhatsApp е в топ 3 на най-използваните социални приложения във всички големи държави.
Повечето от 55-те милиарда послания, изпращани всеки ден, са безвредни, но мащабите на WhatsApp привличат всевъзможни злосторници. В Южна Африка услугата често се използва за разпространение на фалшиви твърдения за корупция в обществото и на измислени предупреждения за бури, пожари и други природни бедствия. В Бразилия слуховете се разпространяват бързо: неотдавна тълпа нападна двойка, подозирана в трафик на деца въз основа на чата в WhatsApp (двойката успя да избяга).
Индия е страната, в която WhatsApp има най-дълбок ефект. Сега тя е част от нейната култура; много възрастни я използват и побъркват младите с безразборно препращане на послания - понякога с трагични резултати. През миналата година седем мъже в източния щат Джаркханд бяха убити от разярени селяни в два отделни инцидента, след като в WhatsApp се разпространиха слухове за отвличания на хора в района. Мрачният епилог на инцидента бе разпространението на снимки и видеозаписи от линчуването.
Не е ясно как точно се разпространява подобна дезинформация и една от причините не на последно място е криптираният трафик. „Не че сме решили да не обръщаме внимание. Това е невъзможно", казва Филипо Менцер от Обсерваторията на социалните медии в университета на Индиана, която проследява разпространението на фалшиви новини в Twitter и други услуги онлайн. Дезинформацията в WhatsApp се разкрива само когато се прехвърли върху платформа на друга социална медия или, както в Индия, когато доведе до трагични последици.
Някои модели обаче са ясни. Дезинформацията често се разпространява чрез групов чат, в който хората се включват доброволно и на чиито членове - семейство, колеги, приятели, съседи - имат доверие. Това прави слуховете по-достоверни. Дезинформацията невинаги идва под формата на линкове, а често като препратени текстове и видеоклипове, изглеждащи досущ като персонални послания, което им придава допълнителен оттенък на легитимност. А тъй като потребителите често получават същото послание в многобройни групови чатове, постоянното повторение го прави още по-достоверно.
Пропагандаторите очаквано използват WhatsApp като могъщо оръжие. В книгата си за млади индийци със заглавие „Мечтатели" журналистът Снигда Пунам описва посещение във „военен щаб на социална медия" на една политическа партия през 2014 г. Служителите прекарват дни наред в „събиране на възможно най-много обиди в едно послание на WhatsApp", което после изпращат на партийни членове, за да го пропагандират чрез собствените им мрежи. Подобни тактики все по-често се забелязват и другаде. Конференцията на Африканския национален конгрес през миналия месец в Южна Африка, на която делегатите избраха нов шеф на партията, изобилстваше от послания с твърдения за победа и обвинения в конспирации и на двете фракции. На изборите в Бразилия и Мексико тази година и в Индия следващата може да се очакват още подобни измами.
Правителствата и самата WhatsApp ясно съзнават проблема. Властите в Индия сега редовно блокират WhatsApp, за да предотвратят разпространението на слухове, например за дефицит на сол. Регулаторите в Кения, Малайзия и Южна Африка обсъдиха идеята да държат отговорни модераторите на груповите чатове за фалшива информация в групите им. WhatsApp работи по промяна във визията на препратените съобщения с надеждата, че някои визуални елементи ще помогнат на потребителите да различат посланията от приятели от тези с неизвестен произход. В крайна сметка обаче юзърите трябва да са по-отговорни и да не препращат сляпо получаваните от тях послания.
Все още не е ясно дали фалшивите новини по фейсбук ще представляват по-малък проблем, след като тя промени алгоритмите. Опитът с WhatsApp подсказва обаче, че опасенията ще останат. „Дори при всички тези контрамерки битката никога няма да свърши", призна на 22 януари мениджърът от фейсбук Самид Чакрабарти. Дезинформационните кампании не са операции на аматьори. Те се правят професионално и непрестанно целят да манипулират системата."
