В Софийската Света гора се намира манастирът „Св. Богородица Витошка“, възникнал към края на XIV и XV в. Основан е от цар Иван Александър Драгалевски и затова е наричан още Царски. Споменаването на манастира във Витошката златопечатна грамота на българския цар Иван Шишман (1371-1393) говори за връзката му с традициите на Второто българско царство. Надписът над входната врата в притвора на старата черква показва, че манастирът е бил обновен, а черквата - изписана през 1476 г. със средствата на ктитора, софийския болярин Радослав Мавър.
Прочети още
Уникалната нравоучителна сцена
изпращане на монах в грешния свят вън от стените на манастира, за да се бори с изкушенията - можем да видим на западната стена. Сред стенописите са и портретите на ктиторите Радослав Мавър и Вида, както и на по-младите Стахна и граматик Никола.
Върху целият свод, източната, северната и южната стена на притвора е разположена голямата композиция „Страшният съд“. Показано е как при второто пришествие на Христос земята и морето изхвърлят мъртъвците, ангелите тръбят и събират възкръсващите, как се приготвя престолът за Христос и върховният съдия отделя праведниците от грешниците, като предоставя
на праведниците царството небесно
Знаците на зодиака върху разгънатия „свитък“ на небето и персонификациите на ветровете са любопитни и редки детайли. Западната фасада на старата черква малко по-късно е украсена с образите на Богородица - патрона на манастира, и на други светци. Следващият етап на обновителна дейност в манастира продължава през XVII век. Тогава са създадени стенописите на външната северна стена на черквата, сред които са образите на св. Иван Рилски и св. Петка Търновска. През 1932 г. към старата черква са изградени пристройка и околовръстна галерия, така че тези стенописи днес се намират в интериора на втората манастирска черква, долепена до старата.
Драгалевският манастир е бил важно
книжовно средище в Софийско
притежаващ собствен скрипторий. Известни са някои ръкописни книги и имената на преписвачите, работили в този манастир - като поп Никола, който преписва евангелия през 1469 г. Неизвестен граматик преписва известното „Драгалевско евангелие“ през 1534 г., украсено с посребрена обкова от 1648 г. и пазено днес в Църковния историко-археологически музей при Светия синод в София. През 1598 г. тримата братя Даниил, Стоян и Владко преписват и украсяват псалтир, пренесен по-късно в атонския манастир „Ивирон“, и други. Манастирът е известен и с килийното училище, което се е помещавало там по време на турското иго. Освен ролята му на културен и учебен център „Св. Богородица Витошка“ е типичен представител на все още запазените български манастири със своята активна роля в
тайната революционна дейност
срещу нашествениците в средата на XIX век.
Игуменът на манастира - отец Генадий - е бил близък приятел и сътрудник на Васил Левски и е оказвал голяма помощ в организирането на революционни комитети в Софийския регион. Докато отец Генадий служи като пощальон на революционния комитет в София, Васил Левски на няколко пъти е намирал в Драгалевския манастир свое убежище по време на обиколките си из страната.
След арестуването на Димитър Общи Генадий бяга в Сърбия, за да се включи в дейността на друг виден наш революционер - Панайот Хитов. Това не слага край на участието на манастира
в подготовката на общонародна революция
отец Игнатий Рилски възобновява тайния революционен комитет в София и следва достойните стъпки на своя предшественик. Манастирът е девически, намира се на 3 км от София в подножието на Витоша. Въпреки че е действащ и включва няколко големи сгради, настаняване и храна не се предлагат с изключение на безалкохолни напитки и кафе на входа. Наблизо обаче са кв. Драгалевци с многото си хотели и ресторанти, както и механа „Воденицата“ по пътя за манастира.
Обителта е не само от най-старите в района на Софийската Света гора, но и една от най-достъпните и за поклонници с туристически навици, и за възрастни хора, навикнали на разходки предимно в парка.
