сн. “Болканлийкс”
По-кресливата част от България тези дни полудя по форумите, след като сайтът "Болканлийкс", който се хвали, че е свързан с "Уикилийкс", публикува факсимиле от досието за вербуване на българския премиер Бойко Борисов. Там пише, че на 9 декември 1996 г. г-н Борисов е регистриран в оперативния отчет на ЦСБОП (Централната служба за борба с организираната престъпност) като информатор, а самото дело е кръстено "Буда" (вероятно от името на фирмата, която по това време Борисов притежава с Алексей Петров "Будоинвест"). Мотивът за вербовката бил, че контактува с "оперативно интересни лица". Според водещия офицер кандидатът Борисов имал качества и перспективи за регистрация в по-горни категории секретен сътрудник. На жаргона на службите това означава, че Борисов е дал съгласие да бъде агент информатор, заведено му е "картонче" и в архивите се пазят негови донесения, подписани от водещия оперативен работник, пише сайтът "Биволь", който препечата документа от "Болканлийкс". Според "Биволь" всичко това било огромна сензация.
Впрочем, наистина щеше да е така, ако се отнасяше за времето преди 10 ноември 1989 година, когато разузнавателните служби в България се занимаваха с издирване на враговете на социализма. Напълно нормална практика в целия свят е специализираните служби за борба с тероризма да работят с внедрени агенти - иначе чисто и просто тяхната дейност се обезсмисля. Дори сюжетът на толкова популярния в момента сериал "Под прикритие" се върти именно около такъв един агент, за какъвто става дума в досието на Борисов. Без въобще да разсъждават над тези факти, в България блогери, журналисти и дори мастити сред тях като Иво Инджев (който също е бил агент, но не от ново време, а от годините на ДС и вероятно е донасял именно за враговете на комунизма) се надпреварват вече дни наред по темата "Какъв ужас, че примиерът е бил ухо на ченгетата".
Дали министър-председателят е бил агент под прикритие изобщо? Това няма такова голямо значение, след като касае период от демократичното развитие на България. Все пак Борисов отрече, но с уговорката, че винаги би сътрудничил на службите и би им помагал. По думите му този документ излиза сега, за да "изкара нещо, което, дори и да е положително, да излезе лошо". "Слави Бинев и кръгът "Банкя" са в основата на това", смята премиерът. Той заяви още, че е имало опити да го привлекат, но той е отказал и призовава авторите на историята да публикуват и другия документ - с неговия отказ.
Кой е предателят?
"Биволь" допълнително налива масло в огъня, като добави доза загадъчност в начина, по който "Болканлийкс" се е сдобил с документа: "Тази неизвестна до момента информация излиза от копиe на автентичен документ, получен в нашата платформа за анонимно получаване на документи, работеща на същия принцип като "Уикилийкс". Ние не знаем кой е изпращачът, нито някога ще научим, защото използваната технология не го позволява. Да се търси източника е безсмислено. Подчертаваме това заради българските данъкоплатци, които финансират богато ДАНС и сектора "Компютърни престъпления" на ГДБОП в името на една много спорна сигурност." Доколко източниците на "Уикилийкс" са анонимни може много да се спори. Сайтът доби такава популярност, добирайки се до секретни US грами на американските посолства по целия свят, но техният източник никак не е анонимен. Това е бившият вече войник Брадли Манинг, който бе арестуван през 2010 година и го чака тежко дело, по което може да получи и смъртна присъда. И точно тук е и проблемът с т. нар. досие на Борисов. Не в това дали той изобщо е работил някога под прикритие за полицията, както го разбраха повечето медии и обикновени форумци, а съвсем другаде, където българските блогери и журналисти въобще не си и правят труда да надникнат.
Как това досие е излязло на бял свят и какви бели ще последват от това? Вярно е, че ДАНС не е брилянтната служба за сигурност, от която България се нуждае. Вярно е, че и ЦС БОП не беше най-изрядна и усърдна в преследването на мафията. Но все пак става дума не за документ от времената на Държавна сигурност, а за оперативна разработка от ново време. Съвсем няма да е пресилено, ако се каже, че с появата на документа службите за сигурност в страната съвсем ще бъдат загърбени и от малцината, готови да работят за тях под прикритие. И с право. Кой ще е луд да жертва сигурността и живота си за организация, която с лека ръка в един момент ще е готова да го осветли пред някой сайт като "Биволь"!? Нещо повече - оповестяването на агенти под прикритие във всяка демократична държава се наказва много строго. Пример за това е съдбата на Манинг - все още неосъден, но и не видял свобода от датата на ареста си. Ако в България ДАНС не разкрие човека, измъкнал този документ от архива, и не го предаде на съдебните органи, значи смисълът от съществуването на подобна агенция е нулев. Само суровото наказание на хора, които размятат подобни документи, както впрочем постъпват тук - в САЩ, ще е гаранция за сигурността на бъдещите агенти под прикритие.
В "Биволь" оправдават постъпката си с обяснението, че системата, по която и днес работят BG службите за сигурност за оперативен отчет на секретните си сътрудници, е създадена по съветско време. Тя действа отдолу-нагоре като своеобразна пирамидална структура. След като сътрудникът е регистриран, всеки сигнал за него или опит да бъде разработван от друга служба стига задължително до върха - неговия водещ офицер, който стопира разработката. Както в зората на демокрацията, така и днес агентите по-скоро съвестно си вършат задълженията (разбира се, има и изключения, като най-прясното е Алексей Петров), но шефовете им използват събраните данни за лично забогатяване. Чисто и просто опъват чадър над престъпниците, срещу което си изискват от тях съответен хонорар. "Биволь" описва криволичещата история на министър-председателя, която е всеизвестна - в един момент той влиза в дълбоки отношения както с хора от подземията, така и с полицаи, които пък взима на работа в охранителната си фирма "Ипон". Внушението е, че Борисов е назначен за премиер от подземните босове и някои ченгета, които са го разработвали. Борисов действително има огромни проблеми със своите зависимости, които също са всеизвестни, но точно към днешна дата те не са свързани с оня подземен свят, който е описан от "Биволь" и който отдавна не пее в хора.
Борисов и подземията
Само който не се е интересувал, само той не знае онова, което тези дни бе размятано из форуми и медии от "Болканлийкс". Големи части от миналото на премиера се съхраняват в Търговския регистър, който е публично достъпен в интернет и където всеки български гражданин може да проследи съдружията, през които е минавал г-н Борисов. Освен споменатата вече "Будоинвест", регистрирана през 1993 г., министър-председателят се появява и в "Тео интернешънъл", където съдружници са му Цветелина Бориславова, Румен Николов-Пашата, Ангел Бончев, нашумял покрай отвличането си впоследствие, Емил Райков, по-късно основал телевизия "Рент", която след това фалира (Райков се оказа агент на ДС с прозвище "Кънчев"). "Тео интернешънъл" по едно време произвеждаше нелегално цигари в село Крайморие (сега квартал на Бургас). Фабриката бе ударена от антимафиони през 1992 година. Делото впоследствие бе смачкано в полицията от Георги Пенев, по онова време шеф на Първо районно управление в Бургас, и така и не стига до съд. Като главен секретар в МВР Борисов се сеща за услугата на Пенев и го назначава на поста регионален директор на "Ипон" в Бургас.
Според "Болканлийкс" предложението за регистрация на секретния сътрудник Бойко Борисов е подписано от оперативен работник, обозначен като НБ-22. С него се е съгласил (но подпис липсва) колегата му НБ-20. Предложението е утвърдено от началника на сектор НБ в ЦСБОП - подполковник Спас Спасов. Това е и единственото име с подпис в документа. Подполковник Спас Мирчов Спасов по-късно е разкрит с решение на Комисията по досиетата от 20.07.2010 г. като агент на Шесто управление на ДС. Освободен е от ЦСБОП на 48-годишна възраст от тогавашния директор Кирил Радев. Причината: подпомагане на групировките и
теч на информация
от службата към тях. От март 2000 г. Спас Спасов работи в управата на фирма, свързвана с Алексей Петров - "Спартак секюрити" (предишни имена "Виктория инс" и "Спартак Живот"), става ясно от същия този Търговски регистър. Съсобственик във фирмата и неин прокурист в периода 2007-2009 г. е бил Антон Петров-Хамстера, считан за дясната ръка на Алексей Петров и обвиняем за отвличания по делото "Наглите". От 2005 г. Спасов е и в управителния съвет на „Спартак интер холдинг - С.И.Х.", където мажоритарен акционер е "Лев корпорация".
Сайтът "Биволь", който препечата материала на "Болканлийкс", пък твърди, че зад НБ-22 се крие Младен Георгиев, който в момента е главен секретар на ДАНС. През 1997 година е отстранен от системата за подпомагане на престъпни групировки и изнасяне на информация. След това е взет на работа в "Ипон". Върнат е в системата на МВР, когато Борисов става главен секретар на министерството. Според "Биволь" Георгиев пръв установява контакт с Братя Галеви, преди по утъпканата пътека с тях да се срещне бившият министър Румен Петков, което му изяде главата. После Георгиев е прехвърлен в ДАНС. Сега, след промените в Закона за ДАНС, се очаква да заеме новосъздадената длъжност главен секретар на агенцията.
Внушенията за зависимостите на Борисов обаче са в абсолютно погрешна посока.
Случаят "Буда" не е онова, за което авторите се опитват да го представят. Нито е скандално, че премиерът на една демократична държава в демократични времена е работил под прикритие за тайните служби, нито че впоследствие ролите са се разменили - агентът е взел на работа уволнения си разработващ офицер. Проблемът е, че в тези служби очевидно има къртица и че нерядко събраната информация от агентите се ползва за користни цели, не по предназначение. Както вероятно е станало сега с подхвърлянето на това досие. А големият проблем на Борисов днес е неговата зависимост от Русия. BG VOICE неведнъж е писал, че приятелският кръг около премиера "Хелиос", кръстен на едноименен хотел в гр. Обзор, е всъщност групата, която тайно направлява България. Основното движещо лице там е руският наместник в страната Валентин Златев - син на някогашния кмет на Правец от комунистическо време и първа дружка на диктатора Тодор Живков - Васил Златев. Това, към което приятелят на Борисов има интерес, то веднага получава приоритет за развитие в държавата. И обратно - загуби ли интерес към някой отрасъл, той се отправя към небитието. Така беше с петролопровода "Бургас - Александруполис", където "ЛУКойл" - фирма, чийто интереси Златев защитава в България и Сърбия, първоначално бе включен. В мига, щом от Москва ги изхвърлиха, Борисов веднага загърби проекта и го погреба уж съобразявайки се с референдум по темата в Бургас и Поморие. Златев се беше настанил и в проекта "Белене". В този период Борисов с жар бранеше бъдещата централа и всячески бе готов да я строи. Но в един момент "Росатом" подритнаха Златев и бъдещата АЕЦ стана неприемлива. Могат да се изредят още десетки подобни примери - не само с бизнес проекти, но и с промени в правителството, които са били в унисон с интересите на Златев. Но в България медиите се страхуват да пишат за този човек. Далеч по-лесно е да размяташ едно досие като някакъв огромен скандал.
