„Ди икономист"

Ако хегемоните са добри в нещо, това е осигуряването на стабилност на системите, в които доминират. За 70 години доларът беше суперсилата във фи­нансовата и валутната система. Въ­преки говоренето за възход на юана превъзходството на зелената валута е неоспоримо. Като разплащателно средство и резервен актив нищо не може да го пипне. Но господството на долара има крехки основи и системата, която подкрепя, е нестабилна. По-лошото е, че алтернатив­ните резервни валути са дефектни. Преходът към по-сигурен ред ще бъде дяволски труден.

Десетилетия наред американ­ската икономическа мощ легитими­раше твърденията за превъзходство на долара. Но в последно време се появи граница между икономическото влияние на Америка и финансовата й мощ. САЩ дават 23% от глобалния БВП и 12% от търговията със стоки. Но около 60% от световното производство и сходен дял от хората на планетата се намират във фактическа доларова зона, при която валути са вързани за долара или му симпатизират. Делът на американските фирми в международните корпоративни инвестиции намаля от 39% през 1999 г. до 24% днес. Но Уолстрийт задава ритъма на пазарите в гло­бален план повече откогато и да било. Американските ръководители на фондове управляват 55% от све­товните активи спрямо 44% преди десет години.

Разрастващата се пропаст между американската икономическа и финансова мощ създава проблеми за други държави в доларовата зона и извън нея. Причината е, че цената на доминацията на долара започва да взема връх над печалбите. Първо, икономиките трябва да преживеят резки колебания. През последните месеци перспективата за дори леко увеличаване на лихве­ния процент в Америка изсмука капитал от нововъзникващите пазари, като срина валути и цени на акции. Решенията на Федералния резерв засягат офшорни доларови дългове и депозити на стойност около 9 трилиона долара. Тъй като някои държави свързват валутите си с долара, централните им банки трябва да реагират. Чужденци притежават между 20 и 50% от държавните ценни книжа в местна валута в страни като Индонезия, Малайзия, Мексико, Южна Африка и Турция: те вероятно ще изоставят нововъзникващите пазари, когато американските лихвени проценти растат.

В един момент болката от изтича­нето на капитали ще бъде смекчена от по-голямото търсене, включи­телно за внос, което накара Федералния резерв да увеличи лихвите. Но през последните десет години делът на Америка в глобалния внос на стоки намаля от 16 на 13%. Америка е най-големият износен пазар само за 32 страни спрямо 44 през 1994 г. Китай по­стигна растеж от 2 на 43. Система, при която Фед разпределя, а светът се гърчи, е нестабилна.

Вторият проблем е липсата на опора за офшорната доларова сис­тема, ако бъде връхлетяна от криза. През 2008-2009 г. Фед неохотно се притече на помощ в ролята на последен възможен кредитор, като предложи ликвидни средства на стойност 1 трилион долара на чуждестранни и централни банки. Сумите при бъдеща криза биха били много по-големи. Офшор­ният доларов свят е почти два пъти по-голям, отколкото беше през 2007 г. До 2020 г. той може да стане голям колкото американската банкова ин­дустрия. От 2008-2009 г. Конгресът стана предпазлив по отношение на извънредното кредитиране от Фед. При следваща криза плановете на Фед за големи суапови линии могат да се натъкнат на съпротивата на регулаторите или на Конгреса. За колко време страните ще бъдат готови да обвържат финансовата си система със своенравна и нефункционираща американска политика?

Този въпрос е подчертан от трето безпокойство - Америка използва все повече финансовото си влия­ние като политически инструмент. Политици и прокурори използват доларовата разплащателна сис­тема, за да упражняват контрол не само върху непокорни банкери и непочтени футболни босове, но също и върху режими като тези в Русия и Иран. Конкурентни сили са недоволни от тази уязвимост към американската външна политика.

Американците може да се запи­тат защо това е важно за тях. Те не са принудили нито една държава да свърже валутата си с долара и не са окуражавали чуждестранни компании да емитират доларов дълг. Но извънредно голямата роля на долара действително за­сяга американците. Тя носи ползи, не на последно място по-евтините кредити. Но наред с „извънредната привилегия" на притежаването на резервна валута има и разходи. Ако Фед не успее да изпълни ролята си на последен възможен кредитор при доларова ликвидна криза, сривът в чужбина, който ще последва, ще засегне американската иконо­мика. Дори без криза доминацията на долара ще изправи американ­ските политици пред дилема. Ако чужденците продължат да трупат резерви, те ще доминират трежъри пазара до 2030 г. За да задоволи нарастващото търсене в чужбина на сигурни, доминирани от долара активи, американското правител­ство може да пусне повече трежъри продукти и така да увеличи дълга си. Или може да накара чужденци да изкупуват други ценни книжа, но това може да доведе до балони като ипотечния бум през първото десетилетие на новия век.

В идеалния случай Америка ще сподели бремето с други валути. Но ако хегемонията на долара е нестабилна, неговите евентуални наследници са неподходящи. Же­зълът на финансова суперсила беше предаден в миналото, когато Аме­рика го пое от Великобритания през 1920-1945 г. Но Великобритания и Америка бяха съюзници, поради което предаването беше спокойно. Америка дойде с готови характе­ристики - динамична икономика и подобно на Великобритания, поли­тическа сплотеност и върховенство на закона.

Сравнете това с днешните пре­тенденти за резервен статут. Еврото е валута, чието съществуване не може да е гарантирано. Само когато еврозоната се договори за пълен банков съюз и съвместно издаване на ценни книжа, тези опасения ще бъдат напълно отхвърлени. Кол­кото до юана, китайското правител­ство създаде валутния еквивалент на осемлентова магистрала - голяма мрежа от валутни суапове с чуждес­транни централни банки, но никой не пътува по нея. Докато Китай не отвори финансовите си пазари, юанът ще бъде само второстепенен играч. И докато не се придържа към върховенството на закона, нито един инвеститор няма да смята валутата му за истински сигурна.

Всичко това показва, че глобалната валутна и финансова система няма да отхвърли долара безпро­блемно или бързо. Америка може да направи нещо, за да се сдобие с по-голяма отговорност. Например като създаде по-големи извънредни суапови линии с повече централни банки. По-вероятно е разцепване на системата, тъй като други страни избират да се разграничат от реше­нията на Фед, въвеждайки капиталов контрол. Доларът няма равна на себе си валута. Но системата, която крепи, се пропуква.