сн. “Дарик”

Кандидатурата на Делян Пеевски е лична кандидатура на Ахмед Доган и по този въпрос не би трябвало да има две мнения. Още в петък беше ясно, че кандидатурата на Пеевски не е кандидатура нито на Орешарски, нито на Станишев, нито на Лютви Местан. За мен няма друго лице в страната, което може да рекетира по този начин и тримата, освен Ахмед Доган. Рекетът е много прост: Ахмед Доган просто заявява, че ДПС ще оттегли подкрепата си за кабинета „Орешарски", ако не се изпълни неговата воля, а именно Делян Пеевски да стане шеф на ДАНС.

Първоначално си мислих, че това може да бъде лична негова игра. Има нещо много мефистофелско в него и аз си предполагах, че по този начин продължава да се подиграва с хората, както винаги го е правил през последните години, но вече разбирам, че има тайна игра между него и Бойко Борисов, че това е всъщност дълбок план между двамата за дестабилизация на страната.

Целта на Доган, освен запазване на Борисов и Цветанов от съдебно преследване, е и да се зададе етническо напрежение, етнически сблъсък в България, защото той си въобразява, че може да бъде посредник между турското малцинство в България и Брюксел директно. Хората, които излязоха на улицата, ще станат жертва на тази игра.

Надявам се в момента Орешарски, Станишев и Местан да бъдат на нивото на изискванията на историческата ситуация. Тези хора трябва да споделят с българското общество, че са били рекетирани от Ахмед Доган за назначението на Пеевски. Тези хора трябва да се извинят на българското общество, че са били подведени и да поискат кредит на доверие за определено време - какво те ще направят ден по ден, час по час, седмица, месеци със страната. Станишев има големия шанс да поправи грешката си просто като се извини, като обясни това. Орешарски също.

Най-интересно за мен е, че Местан има шанса да се еманципира от Доган и да стане наистина лидер, а не слугата на Доган. От това зависи не само неговото лично политическо бъдеще, но и бъдещето и развитието на България. Аз не се съмнявам, че Ахмед Доган е психично болен човек и няма да се посвени по никакъв начин да хвърли държавата в кървав сблъсък. Болен човек е и Ердоган. Той е болен от рак. Той няма никакъв проблем да хвърли Истанбул и Турция в кръв. По същия начин го прави и Доган.

Необходимо е Орешарски, Станишев и Местан да свикат голяма национална кръгла маса с максимално представителство на НПО, на синдикати, на извънпарламентарните и парламентарните политически сили и да се направи план за действие, който да бъде приет с възможно най-голям национален консенсус. Този план включва и нови избори. Аз лично смятам, че новите избори ще се проведат през следващия май. Предсрочни избори по стария Избирателен кодекс обаче няма да доведат до никаква промяна.

Как бе приет Законът за досиетата

6_300_05
Защо досиетата не бяха отворени толкова дълги години след падането на Тодор Живков, макар в определени периоди демократичните сили да са имали тази възможност? Аз съм част от екипа, който направи закона, а никога не съм бил член нито на БКП, нито на БСП! Касим Дал от ДПС внесе закона, а ние - неговият екип, го направихме! Имаше в него и цял раздел за лустрация, но Доган, Станишев, царят и техните хора заявиха - или се маха този раздел, или нищо няма да бъде прието! Това е истината. Факт е, че СДС не ги отвори, но вината е на Костов и Филип Димитров. Как стана самото приемане на подобен закон, който очевидно щеше да извади на бял свят това, което всички и без това предполагаха, че ДПС се управлява от агенти на ДС?

Една вечер ние - Касим Дал и екипът, бяхме извикани в сараите. Там бяха Доган и неговото обкръжение, а също Станишев, Румен Петков и техните хора, царят и няколко от неговите приближени. Сбирката беше точно за закона. Три часа по-късно Доган вече беше пиян и обяви, че или закона минава (без раздела за лустрация), или ДПС се оттегля от кабинета. Аргументът му беше: "След като всички знаят за нас, хората от ДПС, защо да не научат и за другите!?" Така, благодарение на един пиянски инат, имаме този закон, макар и без раздел за лустрация. Ще опиша тези неща по-подробно в бъдещата си книга.

Людмил Георгиев

Авторът е професор по политическа психология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", някогашен близък съветник на Доган и автор на политическите стратегии на ДПС.