В историята на България има множество имена, чиито постижения не са били оценявани дълго време. Има просветни дейци, за чиято дългогодишна дейност знаем твърде малко. Роденият в родолюбиво и патриотично българско семейство на 22 ноември 1833 г. - 10 ноември по стар стил - Добри Войников е един от тях.
Първоначално момчето учи в родния си град, където негови учители са видните български просветители и книжовници Сава Филаретов, Сава Доброплодни и Иван Богоров. Особено силно влияние му оказва Сава Доброплодни, събуждайки у 23-годишния младеж интерес към театъра с представянето на пиесата „Михал Мишкоед“ през 1856 г. По това време Войников установява контакти с унгарските и полските емигранти, подвизаващи се в Шумен, като свири в оркестъра на унгареца Шафран.
Част от Първия български оркестър, основан през 1851 г., Добри Войников е цигулар и флейтист, а диригент е унгарският емигрант Михай Шафран. След заминаването на Шафран за Одрин той оглавява оркестъра и става първият българин, диригент на първия български оркестър.
Когато е учител в родния си град Шумен
пръв въвежда музиката
българската история и граматика като част от училищната програма. През 1864 г. е принуден да напусне България заради силното си опълчване против гърцизацията. Емигрира в Румъния, където учителства – първо в Браила, а след това в Гюргево. През 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група с оркестър. Той става директор на Първото класно училище в Браила. Член е и на Тайния централен български комитет в Букурещ. Създава историческите пиеси „Стоян войвода“ (1866), „Райна княгиня“ (1866), „Покръщение на Преславский двор“ (1868), „Велислава, българска княгиня“ (1870), „Възцаряването на Крума Страшний“ (1871), които помагат, укрепват и засилват българското емигрантство в Молдова, Галац и Браила. Добри Войников пише учебници по история, изявява се като литературен критик, автор е на сказки, стихотворенията и диалози. Освен това е привърженик на движението
за независима българска църква
остър противник на гъркоманството в българското образование и култура. Войников е основоположник на театралното изкуство в България. На представлението на драмата „Покръщение на Преславский двор“ за първи път участват жени актриси - Матилда Попович, Александрина Радионова. Третата жена е бъдещата съпруга на дееца – Кириакица Павлова. По време на Руско-турската освободителна война е управител на сиропиталище в Петропавловския манастир до Търново, където много жени и деца бягат от опустошена Тракия.
Там се заразява с тиф
и умира по-малко от месец след Освобождението на България, на 27 март 1878 г., на 45-годишна възраст, в разцвета на творческите си сили.
Гробът му се намира до този на Кольо Фичето във Велико Търново. Името на Добри Войников се свързва най-вече с комедията „Криворазбраната цивилизация“, завършена в Букурещ през май 1871 г. и насочена срещу пагубното външно подражание на европейските нрави и чуждите моди. В „Криворазбраната цивилизация“ се осмива склонността на българите да подражават на чуждата мода и начин на живот, което е представено по един изключително комичен начин. Същевременно в нея се изразява съжаление от изоставянето на традициите и подмяната на езика за сметка на едни
погрешно разбрани културни модели
„Криворазбраната цивилизация“ се радва на невероятен успех и нейното представяне се запазва и в наши дни.
Най-ярка следа обаче оставя неговият принос за развитието на българския театър. Като учител в Браила той създава прочута театрална трупа, която изнася постановки от Бесарабия до Македония. Нейната първа изява е представянето на драмата „Стоян войвода“. Сред другите негови прочути пиеси не може да не отличим „Райна Княгиня“ (по името на тази пиеса учителката Райна Попгеоргиева получава своя прякор по време на Априлското въстание).
