Ако нещо прилича на добра сделка и звучи като добра сделка, си мислим, че трябва да е изгодно за нас, нали? Всъщност, невинаги. Когато става въпрос за финансови възможности, това, което изглежда страхотно на пръв поглед, често е всичко друго, но не и разумно решение в дългосрочен план. Ще си спестите сериозни парични проблеми, ако осъзнаете истинската цена на всяка финансова стъпка, която предприемате. Ето няколко „сделки“, които е неразумно да правите. Откажете договор за
по-ниски месечни плащания
с петгодишен (или по-дълъг) заем за кола. Според данни на Федералния резерв средният срок за изплащането на заем за нов автомобил е 63 месеца. Това е десет месеца по-дълго, отколкото преди десет години, и си е пълна загуба на пари. Вашата кола е актив, който се обезценява с времето – само след една година стойността й ще бъде с 30 до 50 процента по-ниска. Така че не плащайте лихви върху заема за автомобила си по-дълго, отколкото е необходимо. Подпишете договор за кредит само ако е за 36 месеца (или по-малко). Ако при краткосрочен заем месечната ви вноска ще е твърде висока, това означава само едно – не можете да си позволите такъв скъп автомобил и трябва да търсите по-евтин. Не купувайте на кредит предмети/услуги, които са на разпродажба. Да речем, че продуктът, който купувате често, има 15 процента намаление и решавате да купите голямо количество наведнъж. Обаче ако платите с кредитната си карта, може да навлезете в мътни води, когато дойде времето да покривате месечната си сметка. Ако закупите стоки за $350 с 15 процента отстъпка, сметката ви ще бъде 298 щатски долара. Но ако върху тези $298 кредитната ви карта слага 20 на сто лихва и вие плащате само минималната дължима сума всеки месец (обикновено около 3 процента), това означава, че ще ви отнеме две години и $67 в лихви, за да изплатите дадения продукт. Ако не изплащате напълно целия баланс по кредитната си карта всеки месец (за да не плащате лихви на банката), то пари в брой или дебитна карта са най-доброто разрешение на въпроса. Не купувайте застраховки за автомобил или дом с
нисък deductible
(разходи, които вие трябва да покриете, преди застрахователната компания да заплати за дадено застрахователно събитие). Ограничаването на вашите разходи изглежда умно, но с deductible от само $250 вие ще сте по-склонни да подавате малки искове в случай на злополука или загуба на имущество. Това е най-бързият начин да вдигнете цената на застрахователната си премия, а ако подавате твърде много искове, вашият застраховател може дори да откаже да ви запази като клиент. Най-добре е да вдигнете вашия deductible до $1000. Плащайте за малките проблеми от джоба си и запазете исковете към застрахователната си полица за сериозни проблеми. Това не само ще ви помогне да останете в благоволението на застрахователя, но и ще намали годишната ви премия поне с 10 на сто. Не се хващайте на въдицата на променливите лихвени проценти. Някои компании за кредитни карти ви примамват с първоначална лихва от 0%, но тя се повишава до 20% (или повече) след промоционалния период. Вие натрупвате огромна сметка по кредитната си карта, защото се успокоявате, че лихвата ви е 0%. Но когато времето дойде да изплатите голямата сметка наведнъж, се оказва, че никак не е толкова лесно, колкото сте си мислели първоначално, и сега се налага да плащате огромни лихви на банката. Друга голяма измама е ипотеката с променлив лихвен процент. Ако сте купили дом с 2% плаваща лихва например, какво мислите, че ще ви се случи, когато Федералният резерв остави инфлацията да се развихри и изведнъж се окаже, че трябва да плащате 10% сложна лихва върху $250 000? Ами онзи частен заем за колеж, който започна с 10% лихва? Тя може да се изкачи и до 20%, тъй като е обвързана с индекс (Prime Rate), който се покачва. Идеята ми е – ако лихвеният процент не е фиксиран, може да се окажете в сериозна финансова неразбория. Най-добре е да сключите 30-годишен ипотечен заем с фиксиран лихвен процент. Избягвайте
промоции по кредитните карти
като цяло и доколкото това е възможно, не вземайте частен заем за колеж – най-доброто разрешение на проблема са държавните Stafford или PLUS кредити. Ако можете да си позволите ипотека с по-малка продължителност от 30 г. – още по-добре. Колкото по-бързо изплатите заема си за дом, толкова по-малко сложни лихви ще платите на банката. Моята ипотека например е за 10 г. с 2.6% лихва. Това означава, че почти 96% от месечната ми вноска отива към изплащането на главницата на заема и съвсем малко влиза в джоба на банката. Разбира се, подобен заем има по-висока месечна вноска, но напълно си заслужава, ако можете да си го позволите, защото в крайна сметка ще си спестите десетки хиляди (да не кажа стотици хиляди) в лихви. В заключение: Ако някой ви предложи прекрасна финансова „сделка“, добре разучете всички страни на споразумението и преценете дали няма да се окажете „прекарани“ в дългосрочен план.
