ВЪПРОС: Здравей, Ангел! В момента работя за себе си, под формата на мой частен бизнес и следователно нямам работодател над мен, който да ми даде достъп до 401К план и да ми помогне да инвестирам за пенсиониране. На 47 години съм и имам желанието да започна да се осигурявам за бъдещето ми - какви са моите опции и какви са сумите, които мога да започна да инвестирам в тях? 

ОТГОВОРЪТ НА АНГЕЛ: Най-често срещани и използвани акаунта за пенсиониране, когато нямаме достъп до 401К план чрез работодателя ни. Тези три акаунта са Traditional IRA, Roth IRA и SEP IRA. Днес ще обърнем внимание на останалите три акаунта, за които обещах да говорим - Solo 401K, SIMPLE IRA и Brokerage Investment Account. 

1. Traditional IRA 

В предишни статии сме говорили много за този тип акаунт, който е широко-разпространен сред хората, които работят за себе си и имат частен бизнес. Причината за това е, че вноските в тези акаунти се приспадат от личните данъци и не само помагат със спестяването за пенсиониране, но и също така ни дават възможност да намалим частично данъците ни за годината. 

Важно е да се отбележи, че до 15-ти април на 2026-та година, ние можем да внасяме суми към този тип акаунт, наваксвайки за 2025-та година. Тоест, ако не сме внасяли за миналата година или имаме останала сума, която може да се добави до лимита за годината, можем да я индексираме като вноска за изминалата 2025-та и да я приспаднем от данъците за изминалата година. Лимитите за вноски за 2025-та година са $7,000 за лица под 50 годишна възраст и $8,000 за лица над 50 години. За 2026-та година, лимитите са покачени на $7,500 и $8,600 за съответните възрасти. 

Всички вноски към Traditional IRA се приспадат от личните данъци за годината, в която са индексирани като вноски, но по закон след пенсиониране е вероятно да се плащат данъци, когато започнем да взимаме доходи от този тип акаунти. Нека се има впредвид, че всяка ситуация е различна според сумите събрани в тези акаунти, заработените доходи и сумите взети като доходи след пенсиониране. Има много ситуации, които наблюдавам с мои клиенти, в които данъците след пенсиониране са заличени, опростени или драстично намалени според ситуацията на човека или семейството, в периода след пенсиониране. 

2. Roth IRA 

В пълен контраст с подхода на Traditional IRA акаунтите, вноските при Roth IRA са вече обложени с данък и не могат да бъдат приспаднати от данъците за годината, в която сме внесли тези пари. За сметка на това пък, ако изчакаме до 59 ½ годишна възраст и акаунта е бил в сила за поне 5 години, то ние можем да се възползваме от възможността да теглим от тези пари без да плащаме данъци на лихвите, които потенциално са се натрупали през годините над главницата, която сме инвестирали, независимо от сумите, които сме изтеглили от акаунта или от сумата натрупана като лихва. 

Този тип акаунт ни дава пълната свобода да разполагаме с парите си и лихвите натрупани над тях по всяко време след 59 ½ годишна възраст и това означава, че дори да работим все още или да развиваме бизнеса си, ние можем да използваме и този акаунт по същото време, безлимитно след 59 ½. Това е много силен аргумент за Roth IRA и за важността му в нашата пенсионна стратегия. 

Лимитите на вноските при него са точно както и при Traditional IRA - $7,000 до 50 годишна възраст, $8,000 над 50 годишна възраст за 2025-та до 15-ти април на тази година и $7,500 под 50, $8,600 над 50 за 2026-та година. В определени ситуации, човек може да комбинира и двата вида акаунти - Traditional IRA и Roth IRA в една и съща календарна година в еднакви или различни пропорции на вноските, но не трябва да надвишава комбинирания лимит за неговата възраст. 

Друг важен елемент при Roth IRA е, че вноските направени през годините могат да се изтеглят по всяко време, след като те вече са обложени с данъци, без да има наказание или глоба под някаква определена форма. Това е важно, защото наред с това да бъде отлична опция за пенсионен фонд, Roth IRA се явява и като една много добра опция и за спестовен фонд, който дава възможност да се трупа лихва без тя да се облага с данък, ако не се тегли до 59 ½ годишна възраст.  

3. SEP IRA 

Този тип акаунт е много интересен и мога да кажа, че много от хората в категорията, за която говорим днес не са чували за него и не го използват по предназначение, което само по себе си лимитира техните опции за пенсионно осигуряване. 

Спецификата на SEP IRA се състои в това, че вноските в този акаунт не се приспадат от личните данъци, а от данъците на бизнеса, но колко може да се внесе в тях се калкулира на базата на сумата обявена като личен данък на собственика на бизнеса, останала след приспадането на всички разходи. 

Например, ако човек работи за себе си и бизнесът е заработил $150,000, но има бизнес разходи в размер на $70,000 за годината, това което остава като чист доход и съответно заплата на собственика е $80,000. SEP IRA позволява да се приспаднат още до 25% от тези $80,000 останали като заплата, следователно до $20,000 за дадената календарна година. Интересното е, че тези $20,000 се приспадат от дохода на бизнеса, като това дава възможност същевременно да се изплозва и Traditional / Roth IRA, които ще бъдат приспаднати от личните доходи като вноска от тях. 

При една подобна ситуация, един човек може да внесе $20,000 към SEP IRA от бизнеса си и още $7,000 / $8,000 от личните си данъци под формата на Traditional / Roth IRA или комбинация от двете до определения лимит за годината. 

Лимитите на SEP IRA са следните, за 2025-та година - по-малката сума от 25% от годишната компенсация на собственика на бизнеса или $70,000; за 2026-та година - по-малката сума от годишната компенсация на собственика на бизнеса или $72,000. 

4. SOLO 401K 

Този вид акаунт е много могъщ като структура и може да помогне изключително много за всеки, който има собствен бизнес, но няма други хора, които се водят работници под неговата компания, с изключение на съпруг или съпруга, с които работят заедно в този бизнес. 

Причината, че този тип акаунт е много силен коз за всеки семеен бизнес е защото дава възможност да се внасят по-големи суми за пенсионно осигуряване от личните заработки и от корпоративните печалби като “company match” от работодателя, а всъщност в този тип семеен бизнес работодателя и работника са един и същи човек. 

Сравнено с вноските от миналата статия и лимитите от $7,500 за хора под 50 годишна възраст и $8,600 за хора над 50 години за 2026-та година, при Solo 401K плановете, собственикът на бизнеса може да внася до $24,500 под 50 години и до $32,500 над 50 годишна възраст от личните си доходи за 2026-та, като вноската може да бъде под формата на Traditional 401K (Pre-Tax), Roth 401K (After Tax) или комбинация от двете, но да не надвишава лимитът, който споменах. 

Като допълнение на тази вноска, корпорацията може да помогне на работника с вноска до 25% от заплатата на работника под формата на “company match”, който се приспада от доходите на компанията като допълнителен разход на бизнеса и по този начин помага да се намалят корпоративните данъци. 

Използвайки този вид пенсионен план, един семеен бизнес, може да използва всички предимства на корпоративните 401К планове, които големите корпорации използват за своите работници и за облекчението на своите лични корпоративни данъци, защото лимитите на вноските са едни и същи като суми, но административните и инвестиционни разходи са много по-ниски. Единственото нещо, което трябва да помним е условието да нямаме други работници в компанията на пълно работно време (full-time или над 20 работни часа средно на седмица) освен собственикът на бизнеса и съпругът / съпругата. Ако не отговаряте на това условие, Вие не можете да се възползвате от такъв вид пенсионен план. 

Другото важно условие е, че ако нямаме намерение да правим вноски по-големи от лимитите на Traditional IRA или Roth IRA в комбинация със SEP IRA за бизнеса, може би е твърде рано или ненужно въобще да спестяваме чрез SOLO 401K, докато не можем да се възползваме напълно от тези по-високи нива на инвестиране за пенсиониране. 

5. SIMPLE IRA

При SIMPLE IRA плановете, нещата стоят малко по-различно като структура от всичко, за което говорихме до тук при останалите видове пенсионни акаунти. Чрез тази стратегия, Вие можете да дадете възможност и на други хора, които работят във Вашия бизнес да се осигуряват за пенсиониране. 

Всеки работник, който взима заплата от бизнеса може да внася до $17,000 под 50 годишна възраст и $21,000 над 50 годишна възраст за 2026-та, които се приспадат от заплатата и от данъчно облагане за годината, в която са внесени в плана и като допълнение на тази вноска, работодателят трябва да определи дали да внася долар за долар до 3% от заплатата за всеки работник, който вкарва пари към плана или 2% от заплатата на всички работници в компанията, независимо дали внасят или не в SIMPLE IRA. 

Нека се има впредвид, че независимо дали работодателят избере да допълва 3% само за хората, които внасят или по 2% за всички работници в компанията, сумата която се внася към целия план от страна на работодателя се приспада от неговата данъчна отговорност за годината като допълнителен разход на бизнеса. Това е и главната причина някои компании да използват такъв вид планове и като допълнение на това е опцията, която дават на работниците си да заделят за бъдещето си след пенсиониране, осигурявайки им допълнителен стимул за работа и показвайки признателност към техните усилия. 

В контекста на SIMPLE IRA е важно също да знаем и колко работника имаме в нашия бизнес, защото компаниите под 25 работника имат по-ниски лимити за вноските на работниците и на корпорацията като “company match”, а тези с работници от над 25 човека на стаж имат лимит с по-висок таван и при двете звена - работници и работодател. 

6. BROKERAGE INVESTMENT ACCOUNT

Знам, че много хора съзнателно или не използват този вид акаунти като инвестиционни и като пенсионни, едновременно. Идеята на тази статия е да помогна на всички читатели да използват всички видове акаунти напълно осъзнато с плюсовете и минусите на всеки един от тях. 

Относно традиционните “brokerage investment accounts”, най-хубавото при тях е, че няма таван за колко можем да инвестираме всяка година към тях и къде да бъдат инвестирани, за да следват някакви определени зададени вече граници и регулации. 

Тоест, тази свобода дава огромно поле за изява на всеки инвеститор, но с тази свобода за изява идва огромно количество лична отговорност и знания, които да се приложат при подготовката на определена стратегия, защото този вид акаунти крият много подводни камъни.

Първият подводен камък е данъчното облагане на печалбите от тези акаунти и липсата на данъчно преимущество при вноските към тях. Вноските не се приспадат от данъците за годината, а печалбите под каквато и да е форма, рано или късно се облагат с полагаемите им данъци и това е цената, която плащаме за свободата, която имаме в този тип стратегия. 

Ако например сме инвестирали $10,000 в такъв акаунт през 2025-та година, ние не можем да приспаднем тази сума от данъците ни, но ако тези пари са станали $15,000 днес и искаме да вземем тази печалба от $5,000 - ние автоматично ще трябва да платим данъци върху нея в определен размер според другите фактори, които определят данъчната ни дължимост.  

Много хора биха си задали следния въпрос - как правителството знае дали аз съм взел $5,000 от инвестираната главница или $5,000 от растежната печалба? Да, това е отличен въпрос. Реално никой не знае кои са тези $5,000 - главница или печалба, но поради този казус има закон в сила, който гласи следното за такъв тип инвестиции - “Парите, които първи излизат от акаунта са парите, които са дошли най-късно в него под формата на растеж.” 

Слагайки това правило в сила, всичко което е натрупано над инвестираната главница, винаги излиза първо от акаунта, когато теглим от него. Процента данъчна облагаемост се определя от периода, в който парите са били инвестирани в определените позиции на инвестицията. Като генерално правило - ако сме продали определена позиция преди да са изтекли 12 месеца от нейната покупката и сме реализирали печалба от продажбата, данъкът е по-висок отколкото, ако сме я продали след 12 месеца от покупката й. Първото попада в категория “краткосрочна печалба” (“short-term capital gains”), a второто попада под формата на “дългосрочна печалба” (“long-term capital gains”) като двете се облагат по различен начин.  

Тези фактори са много важни да се определят, когато правим такава стратегия и да бъдат съобразени с доходите ни, цялостният ни инвестиционен хоризонт и крайната цел на стратегията. 

Друго нещо, което е важно да се знае за традиционните “brokerage investment accounts” е, че дивидентите получени от инвестициите в тях (ако има такива в дадения инвестиционен портфейл и заложените позиции) се облагат данъчно всяка година, независимо дали са реализирани и изтеглени като доход или са реинвестирани обратно в инвестиционния портфейл, закупувайки нови акции или позиции от активната инвестиция. 

При традиционните пенсионни фондове, споменати дотук в статията, данъчното облагане на всички дивиденти и растеж се отлага евентуално за годините след пенсиониране или е напълно избегнато от данъци както при ROTH IRA и ROTH 401K.
 
Надявам се информацията, която ви представих днес да ви бъде полезна и ако е така, моля споделете я с хора, които мислите, че ще се възползват по най-добрия начин от нея. 

Това е от мен за днес. Ако имате въпроси или се интересувате от различните аспекти на финансовата част от живота, Вие можете да си запазите час за консултация на директния ми телефон - (224) 522-2413 или на електронната ми поща - [email protected]. Въпросите, които четете са зададени от клиенти, с които съм работил по време на консултации в моя офис.