Много труд, хъс, честност и спестовност. Така обяснява успеха си 54-годишният Тодор Велев, който обработва близо 20,000 дка земя край селата около Стара Загора. Въоръжил се е с трактори, комбайни и всякаква модерна техника, голяма част от която закупена с помощта на евросубсидиите за развитие на селските региони и стопанството.

На непрестанните вопли от страна на българските фермери, блъскащи се с бюрокрацията, отговаря: „Разбира се, че става въпрос за много бумащина. Но няма как да се получат пари даром, трябва да положиш усилия и действията ти да бъдат прозрачни." Освен че отглежда хлебна пшеница, пивоварен ечемик, рапица, царевица, слънчоглед за биогорива и какво ли още не, Тодор Велев е купил 100-годишен овчарник над с. Смилян по поречието на р. Арда. Едно от най-старите селища в Средните Родопи се е прочуло с неповторимия местен сорт фасул, но там Тодор Велев ще развъжда изчезващия вид каракачанска овца. Надява се да получи субсидии за отглеждане на местни породи животни.

„От италианците съм запомнил следната мисъл: Никога не носи яйцата в една кошница, слагай ги в три" - отбеляза агропредприемачът. Съветва и другите земеделци да помислят за постоянни и редовни доходи, а не както е при зърнопроизводството - инвестираш цяла година, а пари получаваш само веднъж - с прибирането на реколтата. 
Непримирим е към непрекъснатото мрънкане на българина, че нямал пари, че нямало работа, че държавата била лоша, че политиците били бошлаф. „За мързеливите няма работа. Познавам много трудолюбиви роми и мюсюлмани. Знаете ли, ако не са циганите, няма кой да прибере реколтата от рози и лавандула. Вместо да изпушва по една кутия цигари на ден и да кисне в местната кръчма, българинът може да влезе в полето и да бере рози, да изкарва 20-30 лв. на ден. Но той обикновено е над тези неща", възмущава се събеседникът ни.

Тодор Велев не се страхува да влезе в калта и да рине с лопата. Загърбил е успешна кариера на строителен предприемач в Ню Йорк, за да се насочи към земеделие в родния си край. Още от дете знае как се държи мотика. Помагал в семейния цветарски бизнес. Завършил техникум по туризъм и станал готвач, но ходел след работа да продава цветя на старозагорския пазар - астромерии, рози, лалета, хризантеми, гладиоли. След демократичните промени през 1989 г. в България се чудел как човек може да има пари, а да не може да купи бензин за автомобила си заради безкрайните опашки пред бензиностанциите.

Все по-задълбочаващият се роден хаос ги изпраща заедно с брат му на гурбет в Нидерландия. Няколко месеца работи в модерни оранжерии и вижда как отглеждат цветя в Меката на този тип растениевъдство. Неспокойният му и търсещ дух на инициативен и амбициозен млад човек го отвежда до Америка. Брат му остава в Европа и седем години работи като инженер във Франция, преди да го последва в САЩ, а сега са заедно в България.

„Уредиха ни на черно белгийски паспорти и заминахме от Германия. Бях готов да работя всичко отвъд Океана и да се справя някак, макар че можех да кажа 100 думи на кръст на английски", спомня си Тодор Велев. Ортакът му в гурбета се оказва несериозен. Взема пари назаем, започва да се занимава с продажба на марихуана и изчезва няколко месеца след пристигането им в САЩ. „За 3-4 години с къртовска работа и много безсънни нощи успях да си построя къща и да се сдобия със собствен бизнес. За същото време спътникът ми, който беше родом от София, се превърна в развалина. Мернах го веднъж в метрото, гримиран и сякаш не на себе си." В Америка новият емигрант не спира да пътува. Започва като хамалин в строителна фирма в Чикаго. „Тогава всички българи говореха само за Аляска, за това, че в златните земи се печели най-много", обяснява заралията. Захваща се с всякаква работа - от мияч на чинии през общ работник на рибарски кораб до главен готвач в гръцки ресторант. Последната длъжност се оказва първата му свястна работа, получава по 7 долара на час и успява да спести пари. Запознава се с американка от еврейски произход, с която почти стига до брак. Тя се занимава с дизайн във фирма за производство на дрехи. Насърчава го да зареже ресторантьорството, което не му е по душата, и да стартира собствен строителен бизнес. „Бях понатрупал опит, тъй като в извънработно време ходех по строежи, освежавах помещения и се научих на занаят", обобщава Тодор Велев. „Съгласете се, много по-престижно звучи строителен предприемач пред обикновен общ работник. И така основах собствена фирма в Ню Йорк. С препоръки от уста на уста при мен идваха все по-заможни клиенти. Започнах да работя с дизайнери и архитекти. Получих поръчка за ремонт в дома на киноактрисата Холи Бери", хвали се старозагорецът.

Признава, че препоръката и марката имат голямо значение в Америка. За да закачи за 10 минути огледало, струващо 20,000 долара, клиенти му броят 300 долара. Наел работници - няколко българи, талантлив гватемалец мраморджия и заедно ходели по обекти в различни краища на щата, а и извън него. Признава, че

мобилността и гъвкавостта в Америка са от особено значение. „Там заради работата хората не спират да пътуват, решават - заминават, сменят жилище", споделя настоящият фермер. Според него българинът в това отношение е доста консервативен и закостенял. Не му се пътува, не му се оставя родния край.

В България го връща главно носталгията. Бизнесът му в САЩ замира след атентатите срещу кулите близнаци на 11 септември 2001 г., а и претърпява крушение в любовта. „Вече имахме самостоятелен дом - огромна къща, тя носеше диамантен годежен пръстен, но се скарахме преди сватбата и всичко свърши." Не губи и капка от ентусиазма и хъса си, връща се в Родината и инвестира всичките си пари в закупуването на земя и техника. Започва с около 400 дка, а после наема още земи под аренда. След тазгодишната жътва споделя, че реколтата му е между 15 и 30% по-ниска заради проливните дъждове, болестите и градушката.

„Няма как, земеделието е фабрика под небето, има по-зле и от мен", не губи оптимизма си старозагорецът. Упреква държавата, че не защитава интересите на малките и средните предприемачи - гръбнака на икономиката, а стои зад монополите. Ключови системи като здравната и пенсионната също куцат. „Не може партиите да се хвалят, че вдигат пенсиите пропорционално. Тоест хората с най-малки пенсии от 200-300 лв., които едва връзват двата края, ще получават с пет лева повече. А в същото време таванът на и без това най-високите пенсии на разни заслужили и незаслужили генерали, майори и началници скача с поне 100 лв. Няма значение дали си бил генерал или прост работник, на старини и двамата се нуждаят от хляб и лекарства", категоричен е Тодор Велев.

Смее се, че е ходил на сафари в Африка и не е видял по-голям звяр от българина. „Малцинство са българите, които си вършат истински работата и са честни. Повечето само гледат как да излъжат, да отмъкнат и да се облагодетелстват. Защо нямаме хубави пътища? Защото повече от половината пари за строеж отиват в джоба на недобросъвестни изпълнители по веригата и не се купуват качествени материали", убеден е фермерът. Той има идеи и за реформите в здравната система. Според него осигуровките, които се внасят през годините, трябва да се трупат в индивидуален фонд. „Така знаеш с колко пари разполагаш. И когато опреш до болница, си наясно - имам 12,000 лв., ще си избера екип срещу 500 лв., зъболекарят ще ми направи пломба за 80 лв. и т.н."

Идеите на предприемчивия старозагорец са много. Много са и годините, и опитът, натрупани в чужбина. Вярва, че има ли човек желание, няма да остане гладен, защото трудът облагородява и храни - не само тялото, но и душата.

Мирослава Кирилова, ,,Животът днес"