Някои от най-емблематичните забележителности в света като Бъкингамския дворец и Статуята на свободата може да се окажат под вода до 2050 г., предупреждават учени, цитирани от в. “Дейли Мейл”. Това ще се случи, ако не се вземат спешни и драстични действия за намаляване на въглеродните емисии. Американската организация “Клаймат сентрал” твърди, че стряскащата прогноза ще се сбъдне, ако нивото на емисиите се запази и температурите се повишат с 3 градуса. Това директно ще повлияе на покачването на морското равнище, тъй като топлината ще доведе до топенето на повече ледници. Дори при вдигане само с 1,5° на температурите до 2050 г., максималното увеличение, предложено от ООН като част от Парижкото споразумение за климата, все още ще има възможност за наводнения в големи световни градове, алармират учените. Според тях дори кулата “Джеда”, проект за небостъргач, висок 1 км, в Саудитска Арабия, няма да остане непокътната от приливаща вълна.
При сегашните сценарии за изменение на климата и пустинният Дубай ще бъде наводнен, оставяйки високите си кули насред океан. Големите крайбрежни градове в Азия и малките острови като Бахамите, Малдивите и Карибите са изправени пред особено големи заплахи от надигащата се вода. Пентагонът, части от Хавана, южноафриканската столица Кейптаун, Глазгоу и Лондон също може да се окажат потопени. За да устоят на приливите и отливите, някои от големите крайбрежни градове, особено в Азия, ще трябва да въведат безпрецедентна глобална защита като специални морски стени. Богатите държави като САЩ и Обединеното кралство биха могли да си позволят тези мерки, но нациите с ниски доходи няма да се справят с бъдещата заплаха. Доклад за състоянието на океаните разкри, че морското равнище на планетата се покачва с тревожни темпове от 0,12 инча годишно. “Нивата на морето се вдигат в световен мащаб, което допринася за по-честите наводнения по крайбрежията, като например събитията във Венеция през 2019 г.”, заяви д-р Мат Палмър, водещ учен в Университета в Бристол. Той е на мнение, че наблюденията на океаните са от решаващо значение за подобряване на способността за моделиране на климата и разбирането на ключови процеси, за да се разработи надежден модел за вземане на решения относно бъдещите промени. Други изследвания сочат, че 410 милиона души в света ще бъдат изложени на риск от повишаването на морското равнище до 2100 г. Учени са използвали прогноза за покачване на водата с близо метър, за да видят какво предвижда изменението на климата след 79 години. Очакванията са, че 72% от живеещите в тропиците и 59% в Азия може да пострадат от приливна вълна. Експерти са убедени, че без незабавни действия за борба с изменението на климата около 216 милиона души ще бъдат принудени да мигрират в други части на страните си до 2050 г. Това ще се дължи както на покачването на морското равнище, така и на появата на супергорещи точки в някои континенти. Най-бедните части на планетата ще бъдат най-силно засегнати, казват изследователи. Само на юг от Сахара ще се появят 86 млн. мигранти и още 19 милиона в Северна Африка. Южна Азия ще стане дом на 40 милиони мигранти. Такива масови движения на хора ще поставят под значителен стрес приемащите ги райони. Това ще натовари градовете и икономическото им развитие. “Темпото на изменението на климата не е забавено от глобалната пандемия от COVID-19 и светът остава назад в борбата си за намаляване на въглеродните емисии”, предупредиха от ООН. Пандемията причини само временен спад на емисиите през миналата година и това не беше достатъчно, за да се обърне нарастващото ниво на парникови газове в атмосферата, алармира Световната метеорологична организация. “Достигнахме повратна точка относно необходимостта от действия в областта на климата”, каза преди време генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. За да не се сбъднат най-лошите сценарии, експерти искат да се ускори постепенното премахване на въглищата, както и да се ограничи обезлесяването. Преминаването към електрически превозни средства също се смята, че би имало огромен ефект в битката с изменението на климата. Потенциалното въздействие върху милиарди хора засилва усещането за неотложност преди срещата на върха на ООН за климата, която започва на 31 октомври. На нея лидерите ще трябва да решат колко агресивно искат да решат проблема, обобщават експерти.
