Крайните диети – белтъчни или въглехидратни, могат да бъдат опасни и да доведат до влошаване на здравословното състояние. В това са категорични експерти по храненето от различни страни, изследвали различни хранителни режими на хора с различни организми и различни хранителни навици. Повечето от тях са категорични, че е доста несериозно да се рекламират диети, които са едва ли не като панацея за всичко. Такъв режим на хранене, който да се отразява по един и същ начин на всеки човек, е невъзможен, смятат специалистите. Те уточняват, че диетата, която се назначава, трябва да е съобразена с конкретния индивид: какви

привички на хранене има

какво предпочита да яде, има ли проблеми с теглото, някакви заболявания. Освен това трябва да се имат предвид възрастта, полът, метаболитните особености и най-вече генотипът, който до голяма степен предопределя дали човекът ще яде каквото му хрумне и ще е слаб, или ще му се "лепи" всяка приета калорийка, допълват експертите.

Повечето от тях са категорични - крайните диети нарушават баланса на организма и затова са рискови. Един от експертите, проф. Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика, е убеден, че здравословното хранене всъщност е балансираното хранене. Професорът бе един от участниците в националната конференция по хранене с международно участие, която се проведе наскоро край Варна. Сред акцентите на форума тази година бяха съставът и безопасността на храните, дието- и фармакотерапия на болестите на храненето и метаболизма, съвременните хранителни технологии. Според проф. Попов плодово-зеленчуковите въглехидратни диети са си почти чисто гладуване, защото осигуряват около 300-400 калории на ден. Рискът тук идва от липсата на белтък, като организмът не може да си набавя каквото му е нужно, смята Попов.Той допълва, че този тип хранене принуждава тялото ни да започне да разгражда и да топи резервната мазнина. Разграденото обаче навлиза в кръвта, уврежда съдовете и може да доведе до мозъчно-съдов или коронарен инцидент. Освен това минава и през черния дроб, като го натоварва и може да го увреди. Ако липсата на белтък продължи повече от 10 дни, организмът започва да страда,

пада имунитетът, нарушава се хормоналният баланс

и кръвотворенето, а може да се развие и анемия. Освен това след прекратяването на диетата се получава т.нар. йо-йо ефект и килограмите се възстановяват, дори може да станат повечко. Всъщност това е нормално, защото организмът, когато се възстанови нормалното хранене, започва да трупа запаси, вместо да изгаря храната. В интервю за БТА професор Попов разяснява, че същият ефект – никакъв, имат и рекламираните диети за нередовно хранене – един ден да се яде, един не, или да има едно хранене дневно. Експертът гледа негативно и на белтъчните диети, в които се набляга основно на месото. Белтъчните метаболити могат да отключат подагра още на първата седмица, водят и до камъни в бъбреците. Според Попов тази диета съдържа и доста мазнини, което пък може да доведе до повишаване на холестерола и да се стигне до някакъв съдов инцидент. Този тип хранене лишава организма от много важни минерали и витамини и може да бъде увреден черният дроб, допълни Попов. Според него диетата е особено рискова за жените, тъй като се стига до понижаване ph в организма, което води до извличане на калция от костите и след няколко години се стига до остеопороза. Последните изследвания показват, че хората по света масово се хранят неправилно. Проф Попов дава пример с българите, 30-40 на сто от работещите от тях изобщо не закусват, пият едно кафе и тръгват, а така организмът остава без енергия. На обяд, ако има време, се хапва нещо набързо, и вечер се започва голямото ядене и пиене. Това е най-голямата грешка – 50-60 процента от храната за деня се приема вечер, категорични са експертите. Проф. Попов припомня правилото, че последното ядене трябва да е най-малко 2 часа преди лягане, и то с по-лека храна. Голяма грешка на много майки е, че пускат децата си на училище, без да са закусили, допълни Попов. И уточни, че за хлапетата е характерно, когато огладнеят, да си купуват сладко, което е много лош модел на хранене. Обяснението на специалистите защо българите продължават да се придържат към грешни модели на хранене, след като повечето са съвсем наясно с правилата, е просто –

инстинктът за хранене нарушава разумното мислене

Когато си гладен, не разсъждаваш кое е полезно и кое не. "Преди години сме правили изследвания с опитни животни, като сме оставяли мъжки екземпляр за 24 часа гладен. На другия ден му слагаме храна и пускаме женска. Резултатът е, че той се нахвърля на храната, напълно игнорирайки половия нагон", разказа Попов. И добави, че и при хората е така – загуби ли някой интерес към храната, той си отива. На въпроса как гледа на безумните реклами в интернет за "вълшебни" илачи, с които отслабваш с 20 килограма за 2 дни, Попов каза, че това е абсолютна измама, дори престъпление. Разчита се на лековерието на хората, убеден е той. Според него хубаво би било въпросните "вълшебни" съставки поне да не са вредни, но и това не е много ясно, защото не са изследвани. "Изумително е как един препарат може да лекува всичко – от псориазис до диабет и полова немощ, и то дори не е лекарство, а някаква добавка", коментира лекарят. Той допълни, че хората трябва да са наясно – хранителните добавки не лекуват, не предпазват от болести и не заменят пълноценното здравословно хранене. По думите му вече има немалко случаи, когато хора са спирали лекарствата си, след като започнат да приемат някакъв такъв тип препарати, в резултат на което състоянието им рязко се влошава. Ние не отричаме хранителните добавки напълно, но с тях трябва да се внимава, категорични са специалистите по хранене. Според проф. Попов най-добре е, когато в препарата има по-малко съставки. "Видиш ли изброени всички витамини и минерали на света, по-добре не посягай", е неговият съвет. Според професора хората бъркат и с приемането на разтворимите витамини, като обяснението му е, че те "преминават" с водата през организма, без никаква реална усвояемост. Не трябва да се прекалява и с пробиотиците, съветва той. Според него най-добрият пробиотик е естественото кисело мляко с лактобацили. Проблемът е, че има голяма разлика в качеството на млеката по отношение на пробиотичната им активност. Лекарят е доста скептичен към ползите на т.нар. суперхрани, които нахлуха през последните години – чиа, киноа, годжи бери и т.н. Като българска суперхрана от растителен произход лекарят посочва чесъна, особено докато е още зелен. Той припомня, че миризливият зеленчук действа антиоксидантно, антитуморно и повишава имунитета.

За и против фруктозата

За големите спорове около глюкозо-фруктозния сироп като нещо супервредно становището на Попов е, че в това твърдение няма логика. Фруктоза се съдържа в меда, в плодовете, в плодовата захар, аргументира се той. Експертът допълни, че приема да има спорове около употребата на глюкозо-фруктозен сироп, добит от генномодифицирана царевица, каквато практика има в САЩ. В Европа обаче не става дума за това, отбеляза Попов. Неговата лична позиция е, че всеки производител има правото да прави продукти от различно качество, които съответно са и с различни цени. Въпросът е на етикетите да е отразено точно съдържанието на продукта, за да не бъдат заблуждавани потребителите, обобщи Попов.