Дяволската кула е монолитна конструкция, разположена в Блек Хилс, в североизточната част на Уайоминг, САЩ. Необичайната скална кула се извисява на около 386 метра, а общата височина на образуванието е 1558 метра. Съществуват много митове, легенди и вярвания около този шедьовър на природата. Една от легендите разказва как племе, живяло покрай реката, се радвало на седем малки момиченца, които играели на воля сред природата. По онова време основният страх на хората от племето били мечките, които също обитавали околността. За нещастие, както играели момиченцата, една мечка ги подгонила. Те бягали, бягали, докато не стигнали до една малка скала и решили да се покатерят върху нея, за да се спасят от дивото животно. И докато се изкачвали по малката скала, с всяка следваща стъпка скалата пораствала, сякаш за да ги спаси и опази от мечката. Животното не могло да достигне децата, но следите от лапите й и до днес са оставили своите белези върху Дяволската кула. Скалата е известна и като „Къщата на мечката“ – название, идващо не само от легендите, но и от индианците, които са населявали тези земи, преди заселниците да ги превземат. Всъщност отвъд легендите Дяволската кула получава популярното си английско название през 1875 година, когато полковник Ричард Ървин Додж предвожда научната експедиция на геолога Уолтър П. Джени в планинската верига Блек Хилс. Те са там, за да потвърдят

твърденията за наличие на злато

направени от генерал Джордж Армстронг Къстър. Когато пристигат на мястото обаче, те остават впечатлени от природната красота на кулата. Додж я описва като „един от най-забележителните върхове в тази или която и да е друга страна“. Додж нарича скалното образувание Дяволска кула, пишейки, че местните жители я наричат „Кулата на лошия Бог“. Исторически погледнато, Дяволската кула е

първият национален паметник в САЩ

обявен на 24 септември 1906 година от президента Теодор Рузвелт. Той признава превода на Додж за официално име на забележителността. По-късно поради грешка при изписването (на английски името трябва да е с апостроф: Devil’s Tower), която така и не е коригирана, името остава без необходимия апостроф и сега се нарича Devils Tower.

Според учените кулата е започнала да се формира преди около 50 милиона години, когато магма се излива през пукнатините на повърхността. Някои твърдят, че тя е стар вулкан. Дяволската кула изглежда куха отвън, но истината е, че не е. От National Park Service я сравняват с „моливи, които се държат заедно благодарение на гравитацията“. Освен това кулата не е просто висока. Тя е и много широка – диаметърът на основата е около 300 метра, а на върха около 85 метра. С течение на времето от магмата се образуват скални колони, които са изложени на всякакви атмосферни условия през вековете и така придобиват различни форми. Днес Дяволската кула се

посещава от над 400 000 туристи годишно

като едва 1% се опитват да я изкачат. Малцината, стъпили на върха на кулата, са имали възможността да видят надлъж и нашир пет от американските щати – Уайоминг, Монтана, Северна Дакота, Южна Каролина и Небраска. Тя е популярна сред любителите на скалното катерене, които разчитат на неравностите по повърхността на стените й, за да се изкачват.

Освен атракция за туристите, Дяволската кула е свещено място за над 20 индиански племена. Тя е спомената в множество техни истории и свещени разкази и има няколко древни имена. Най-често индианците я наричат „Mateo Tepee“, което на езика на сиуксите означава „Мечешка хралупа“ или „Мечешка колиба“. В съвремието мястото ежегодно е център на церемониални ритуали, включително слънчеви танци, молитви и излагане на артефакти. Драматичната скала е и доста добре представена във филма от 1977 година „Близки срещи от третия вид“.