Елиът Роджър
Елиът Роджър е сърдит на целия свят. Особено на жените, защото никога не е целувал момиче. Публикува в интернет манифест, в който описва ,,безрадостен, лишен от любовни ласки живот". След това се захваща да отмъщава. Шестима души загубват живота си от ръцете на болезнено срамежливия и необщителен младеж, чиято девственост го превръща в масов убиец. „Аз съм перфектният мъж и въпреки това жените се хвърлят в ръцете на тези отвратителни мъже, предпочитайки тях вместо мен - върховния рицар. Ще бъде голямо удоволствие да ви изколя всичките. В крайна сметка ще видите, че аз наистина съм върховен, истински алфа мъжкар", тържествено обявява в последното си видео
Елиът. Оливър Робъртсън Роджър е роден на 24 юли 1991 година в Лондон. Семейството му се премества в САЩ, когато Елиът е на 5 години. Израства в Лос Анджелис. Дядо му по бащина линия е фотожурналистът Джордж Роджър - легенда в света на фотографията, създател на агенцията „Магнум фотос". Майка му Ли Чин Роджър е научен сътрудник за компания от Малайзия - нейната родна страна. Неговата мащеха е мароканската актриса Сумая Акаабуне. Баща му е британският режисьор Питър Роджър. Освен това Елиът има по-малка сестра на име Ли Чин и по-малък брат. Роджър е лекуван от множество терапевти, когато бил на 8 години, учил в градския колеж на Санта Барбара. Диагностицират го със синдрома на Аспергер, макар че по-късно някои лекари отхвърлят заключението. После следва в гимназията „Креспи кармелайт" и в католическо училище за мъже в лосанджелиския квартал Енсино. Докато учил там, бил плашен и тормозен от другите ученици. Веднъж му блъснали главата о чина, докато бил задрямал. В девети клас се чувствал „все по-уплашен" и веднъж казал на свой приятел: „Плача всеки ден в училище за себе си."
Завършва гимназията в Лейк Балбоа, Лос Анджелис, през 2010-а. Роджър казва за този период: „Единственият ми приятел, който съм имал в целия свят, който наистина разбираше какъв съм, най-безочливо ми каза, че не иска повече да ми бъде приятел, без да посочи причина за това". Той напуска завинаги училище през февруари 2012 година.
Роджър е пристрастен към интернет и социалните мрежи. Има канал в YouTube и страница, която нарича „Официалният блог на Елиът Роджър", където съобщава предимно колко е самотен и отхвърлен. Психиатърът Чарлз Софи му предписва рисперидон, но Роджър отказва да го взема. След като навършва 18 години, спира да обръща внимание на психичното си здраве и започва да се изолира все повече. Твърди, че е неспособен да се сприятели с никого, макар негови познати да твърдят, че той просто отхвърля опитите на хората да се сближат с него.
В крайна сметка Роджър започва да пише манифеста ,,Моят изкривен свят. Историята на Елиът Роджър". Обяснява, че е решен „да видя сметката на самотата". Централната тема на 107,000-те думи е неговата неизлечима и омразна девственост, която приписва на „жестокостта на жените". Излял изцяло мислите си в думи, Роджър се насочва към действие. Парвоначално с малки агресии. Залива с кафе две момичета, седнали на автобусна спирка, защото не му обръщали внимание, докато говорел. Наранява група момичета, играещи с топка. Казва на свой познат от детството, че иска „да тероризира и изнасилва жените". Светът около него се стеснява все повече и повече.
Докато в покрайнините на Холивуд баща му се стреми да прави филми, но режисира основно реклами, а майка му известно време си пада по Джордж Лукас, но поддържа приятелски отношения и със Стивън Спилбърг, а мащехата му изиграва няколко роли във филми и участва във френската версия на „Real Housewives", Роджър обикаля кина и концертни зали. Това го угнетява. На 12 март 2012-а е на премиерата на „Игрите на глада". В блога си отбелязва: ,,Филмът бе забавен и премиерата бе изключително преживяване, но се чувствам огорчен, защото не можах да заведа момиче. Повечето от мъжете бяха придружени от партньорки и аз се почувствах жалък без дама. Ако само едно момиче от университета се чувстваше привлечено от мен, с удоволствие бих я завел на премиерата." В друга вечер е на частен концерт на Кейти Пери благодарение на богати приятели, които му дават билет. Роджър пише: ,,Да гледам как богатите семейства се наслаждават на живота ме кара да чувствам възмущение към своята окаяна майка, че не се е омъжила за някой богаташ, вместо да бъде егоистка. Не можех да премахна чувството на завист към хората с пари на концерта. Те живеят в луксозни имения, глезени от прекомерен разкош, и никога няма да са загрижени за нищо в своя забавен и хедоничен живот. Бих се насладил много да видя всички тези семейства изгорени живи. Това ме накара да разгадая наистина значението на богатството. Богатството е един от най-важните определящи фактори в уважението и превъзходството. Мразех и завиждах на всички тези момчета и момичета заради това, че са се родили в богати семейства, докато аз трябваше да търся начин да забогатея. Трябваше да бъда безскрупулен и да правя необходимото, за да достигна богатството. След всичко това моята единствена надежда беше да бъда достоен да имам гадже и да живея живота възнаграден, както искам."
Роджър стига до убеждението, че неговото призвание е да спечели от лотарията. „Това е единственият изход. Знам, че съм предопределен за нещо голямо. И това е то! Предопределен съм да бъда печелившият на най-голямата награда от лотарията. С цялото си тяло, пълно с ревностна надежда, изхарчих $700 за лотарийни билети. Докато харчех тези пари, си представях всичкия невероятен секс, който щях да правя с моето прекрасно гадже модел, когато бъда богат. След като загубих нееднократно на лотарията, без надежда да бъда богат, докато съм млад, няма защо повече да живея. Ще съм изолиран девственик завинаги. Дадох си сметка, че трябва да започна да правя планове и да се подготвя за Деня на възмездието."
През септември 2012 г. Роджър започва да посещава стрелбище в Окснард, Калифорния, за да се научи да стреля. Спестил $5,000, той решава да ги вложи в оръжия и муниции. „Хрумна ми, че Денят на възмездието е най-вероятно сега. Влязох в стрелбището и взех под наем един револвер от стария касиер и започнах да тренирам изстрели към хартиени мишени. Докато изстрелвах първите си куршуми, стомахът ми се обърна. Обмислих целия си живот и си зададох въпроса: „Какво правя тук? Как така нещата стигнаха дотук?" Не можех да повярвам, че животът ми е стигнал дотук. Стоях там, упражнявайки се да стрелям с истинско оръжие, защото бях планувал да направя клане."
Започва и проучвания на пистолетите. Спира се на полуавтоматичен „Глок 34″ - ефикасно и много точно оръжие. ,,След като взех пистолета, се прибрах в стаята си и ме обзе едно ново чувство на могъщество. Сега бях въоръжен. Купих си втория пистолет през пролетта на 2013-а. Трябваше да купя и трети пистолет, в случай че засече някой от другите. Нуждаех се от два пистолета, които да функционират, тъй като така бях намислил да извърша самоубийството: с два изстрела едновременно в главата. Трябваше да купя също пълнители и муниции, и ножове, и калъфи, за да ги нося."
Роджър пише, че първата фаза на плана му за клането е да намушка двамата си съквартиранти до смърт: „Те са най-големите смотаняци, които някога съм виждал през живота си, грозни и с неприятни гласове. Ако беше приятно да се живее с тях, бих съжалил да ги убия, но тъй като държанието им е неподобаващо, няма да съжалявам изобщо. Впрочем, даже ще се насладя, като ги коля, докато спят. След това ще започна да водя хора в апартамента си, ще ги удрям с чук до безсъзнание и ще им срязвам гърлата. Ще измъчвам по-красивите от тях, защото точно те вероятно са имали най-хубав сексуален живот. За цялото удоволствие, което са имали в живота си, ще ги накажа с болка и страдание. Аз съм живял с болка и страдание и дойде моментът да причиня тая болка на хората, които наистина я заслужават."
На 20 юли 2013 г. Роджър за последен път пробва интимност с жени. Опитва се да прегърне няколко момичета на някакво парти. Не успява да го направи, затова пък няколко момчета се приближават и го блъскат. Впоследствие той разказва, че бил почувствал пукане на глезена, последвано от остра болка, и се опитал да се отдалечи оттам по най-бързия възможен начин. После си дал сметка, че си е забравил слънчевите очила „Гучи" на партито и се върнал да си ги вземе, но същите момчета започнали да се подиграват с него и да го обиждат. Като го видели, го завлекли пред входната врата, за да го набият. Един от комшиите на Роджър потвърдил, че го е видял да се връща вкъщи, плачейки, и да се заканва, че ще убие онези, които са го нападнали, и после ще се самоубие. В своя манифест Роджър потвърждава, че инцидентът с побойниците е експлодиращият финал за неговото планирано клане.
Той разпраща манифеста си на около 30-ина души, между които психиатърът Чарлз Софи, родителите му, няколко членове от семейството му, неговите стари учители от училище и приятели от детството. Пише, че смесената раса го е направила различен от белите деца, които били нормални. Той се противопоставя на двойки от различни раси, понеже, ,,като видиш чернокожи, латиноси и азиатци да общуват с бели жени, ти идва желание да умреш. Как може един негър, грозен и долен, да е способен да бъде с бяло момиче, а аз не? Красив съм и съм полубял. Аз произлизам от английската аристокрация, а той произлиза от робите. Жените са като чумата. Не заслужават да имат права. Жените са порочни, проклети варварски животни и заслужават да бъдат третирани като такива. Ако можех, щях да ги сложа под карантина или в концентрационни лагери всичките. В тези лагери по-голямата част от женското население ще умре от глад умишлено. Това ще бъде ефикасен и подходящ начин, за да убия всички."
Станимир Кавраков
Краят следва...
