Елиът като дете
Роджър не е имал никога контакт с жени и това го потиска. Той решава, че е време да отмъсти. Публикува манифест, в който описва стъпките си. Там пише, че планира да убие брат си и мащехата си, но не бил готов психически да убие баща си. Роджър има мотив с име и фамилия за онова, което щял да стори. Монет Мойо, прекрасно младо русокосо момиче, което отхвърля опитите му да излезе с нея. Когато Монет и бъдещият убиец се запознават, тя е на 10 години. Той бил на 11 г. След време тя става модел и актриса. Роджър я описва като „проклета курва" в манифеста си. В този текст признава, че имал мания към момичето и описва яростта, която чувства към нея в седмицата, преди всичко да се разрази. Безчувствената Монет в същото време едва си го спомня. Джон Мойо, бащата на момичето, защитава дъщеря си, уверявайки, че е била твърде млада, за да бъде злодей, жестока или създание без сърце: „Помни го само като странен." Според експертите отхвърлянето на Монет „запалило фитила за превръщането на Елиът в ненормален убиец".
В нощта на 22 май Роджър публикува видео, озаглавено „Възмездие", в което отново се оплаква, че е отхвърлян от жените и описва детайлите за предстоящата си атака: „Добре, това е последното ми видео, всичко трябваше да стигне дотук. Утре е Денят на Възмездието, денят, в който ще отмъстя на човечеството и всички вас. На 22 години съм и съм още девствен. Никога дори не съм целувал момиче. Бях в колеж 2 години и половина и съм все още девствен. Не е честно. Вие, момичета, никога не ме харесвахте. Не знам защо момичетата не ме харесват, но ще ви накажа всичките заради това. Аз съм перфектеният мъж и въпреки това вие се хвърляте в ръцете на тези отвратителни мъже, предпочитайки ги вместо мен, върховния рицар. Ще бъде голямо удоволствие да ви изколя всичките. В крайна сметка вие ще видите, че аз наистина съм върховен, истински алфа мъжкар."
В нощта на 23 май 2014 г. Роджър изпраща по електронната поща дълго автобиографично писмо на около 30-ина познати и хора от семейството си. Документът е публикуван в неговия блог и бързо се разпространява в интернет. В него той описва отново същите неща - девствен, лоши момичета, гадни малцинства от тъмнокожи и азиатци. Роджър първоначално иска да извърши своята атака на 31 октомври 2013 година, но размислил, защото „имаше прекалено много полицаи по време на Хелоуин, а те са единствените, които могат да възпрепятстват моите планове". Психиатарът Чарлз Софи се обажда на майката на Роджър в 21,17 ч., 10 минути преди клането да започне, за да я предупреди за прочетеното. Тя много се разстройва.
Клането започва в 21,27 ч. с тримата съквартиранти на Роджър, които имали лошия късмет да са там по това време: Чен Ян „Джеймс" Хон, на 20 години, Уейхан „Дейвид" Уан, на 20 г., и Джордж Чен, на 19 г. След това Роджър се отправя с колата си към къщата на братството „Алфа Фи" на улиците „Ембаркадеро дел норте" и „Сеговия роуд". Тъй като никой не му отворил, започнал да стреля по хората наблизо. Убити са две момичета - Катрин Купър, на 22 години, и Вероника Вайс, на 19 г. И двете били членове на женското братство ,,Делта, делта, делта". След което Роджър стреля срещу двойка, която е наблизо, но само ги ранява. Сетне убиецът потегля към деликатесния магазин на улица „Пардал роуд", където стреля по Кристофър Майкълс-Мартинес. Когато тръгва да бяга от местопрестъплението, колата му е забелязана от четиримата полицаи, отзовали се на спешните обажданията. Въпреки това ченгетата не го разпознават като стрелеца. През това време, слушайки новините за стрелбата в Исла виста, майката на Роджър се обажда на д-р Софи и му казва, че убийствата вероятно са дело на сина й.
Миждувременно отмъстителят на жени потегля по „Ембаркадеро дел норте", шофирайки в насрещното платно, като по пътя стреля по двама минувачи, вървящи по тротоара. Не успява да ги улучи. Но не пропуска да рани в крака жена пред близкия денонощен магазин. Продължава на юг по булеварда, стреляйки по втора жена, която също пропуска. Сетне завива на изток по улица „Дел плайа", прави обратен завой на запад, като междувременно разменя изстрели с един заместник-шериф, и прегазва с колата си един велосипедист, движейки се с превишена скорост в насрещното платно. Според някои Роджър говорил с някои от жертвите си, преди да ги застреля, макар да не се знае какво им е казал.
В 21,33 ч. на телефон 911 постъпват първите спешни обаждания. Много полицаи се насочват към евентуалното място на стрелбата, след като чуват изстрели. С някои от тях Роджър разменя изстрели, но успява да им избяга. По пътя блъска втори колоездач. Стреля и по ученици, които излизат от една църква. Завивайки на север по „Камино дел сур", той се цели в други трима, които ранява. Сетне завива по „Сабадо тарде", където блъска двама скейтбордисти и ранява още един човек на кръстовището с „Камино пескадеро". Близо до парк „Литъл ейкорн" отново разменя изстрели, този път с трима заместник-шерифи, ранен е в лявото бедро. Отново завива по „Ел ембаркадеро", после на запад по „Дел плайа". Прегазва с колата си поредния велосипедист и забива БМВ-то в спряла до тротоара кола.
Краят на играта настъпва и осъзнавайки прекрасно това, Роджър завършва последната част от плана си, като насочва двете оръжия към главата си и стреля едновременно. Полицията го намира мъртъв в колата с два куршума в главата. Освен пистолетите му откриват и 400 патрона.
Роджър атакува повече от 30 души по своя смъртоносен маршрут. Освен него умират още 6. Жертвите са ученици в Калифорнийския университет ,,Санта Барбара". Много телевизии ограничават и цензурират излъчването на последното видео на Роджър, от страх да не го имитира някой. След убийствата записите и посланията на убиеца са изтрити от интернет. YouTube премахва видеото чак след престъплението, твърдейки, че нарушава неговите общи условия за ползване със заплахата си за насилие.
Семейството на Роджър излиза с изявление, изразявайки своето съчувствие към жертвите с думите: „Ние предлагаме нашето най-дълбоко съчувствие и солидарност на семействата, които преживяха тази ужасна трагедия. Изпитваме най-неописуемата болка и нашите сърца са с всички потърпевши." Съболезнованията са прочетени от адвоката на семейството. В него се казва още: „Плачем от болка за жертвите и техните семейства. Къса ни се сърцето до такава степен, че не сме вярвали, че може така да боли. Чувството да знаем, че нашето дете е причинило тази трагедия, може да бъде описано само като ада на Земята."
Повече от 20 000 души присъстват на церемонията в памет на жертвите. Учениците и членовете на общността се събират на 24 май вечерта в парк в Исла виста със запалени свещи. Погребението се провежда на 27 май на стадион „Хардър".
Тази атака подновява призивите за контрола на оръжията. Сенаторът на Кънектикът Ричард Блументал уверява: „Преди година и половина бяхме на път да постигнем потенциално един закон, който да спре тази лудост, убила прекалено млади хора, хиляди, десетки хиляди от случая в основното училище „Санди хук" до сега. Очаквам наистина, че тази трагедия, тази немислима и неописуема трагедия ще даде тласък да се върнат мерките, които държат оръжията далече от ръцете на опасни или умопомрачени хора като този младеж."
Монет Мойо - момичето, което запалва последния фитил в мозъка на Роджър, посочва, че е смазана от това, че е свързана с клането, най-вече защото е замесена „в ужасната трагедия за нещо, което не съм извършила и не мога да си спомня. Той беше един социопат." Медиите кръщават престъпника Девствения убиец. Феминистките реагират доста бурно. Блогърката Лейси Грийн уверява, че убийствата, извършени от Елиът Роджър, „не са изолирани инциденти на случаен принцип", а са част от широка женомразка култура. Писателката Мари Елизабет Уилямс не е съгласна с медиите за прозвището Девствения убиец, твърдейки, че този псевдоним засилва ролята на половете с една „не толкова фина инсинуация, че възможна причина за мъжката агресия е сексуалното несъгласие на жените". „Жените задължени ли са да ласкаят и дори да правят секс с мъже, които намират за отблъскващи, с цел да предотвратят запалването на фитила? Проблемът на Роджър или един от неговите проблеми бе вярата му, че има право над жените само защото ги иска. Първите страници на вестниците и техният обвинителен език засилват този тип мислене и предполагат, че жените по някакъв начин са отговорни за действията на мъжете, ако не им дадат онова, което искат. Преориентирането на тази ужасна история към едно младо и атрактивно момиче като Монет Мойо може да продаде вестници, но несъмнено няма да ни доближи по-близко до разгадаването и разбирането на престъплението", пише Мари Уилямс.
