„Тук е райско място. Всички къщи са дървени, а от верандите им се вижда океанът. Постройките са в японски стил, имат красиви градини. Спокойно е и тихо“. Така българката Десислава Ганчева от хавайския курорт Лахайна започва разказа си пред BG VOICE.
Жената бързо осъзнава, че всичко това, което описва, вече е минало. Лахайна е изпепелена до основи. От нея не е останало нищо, освен все още димящи купчини пепел. Сред останките е и нейният дом. Прекрасно обзаведен, граден с години от нея и приятеля й Мат, който е от Чикаго. Жертвите, сред които и нейна близка приятелка, до момента са поне 100. Десислава обаче
очаква те да стигнат над 1000
„Всичко започна рано сутринта преди седмица. Оправях се за работа. Беше около 8,30 – 9 часа сутринта, а навън свистеше силен вятър. Погледнах през прозореца, но не се уплаших. Ние сме на остров и сме свикнали с ветровете. Нямахме обаче ток. Все още имаше интернет. Проверих, но никъде нищо не се споменаваше за буря, пожари и бедствия. Вятърът обаче започна да става все по-силен, а въздухът се изпълни с червен прах. В един момент видях и покриви на къщи, които летят по улицата“, разказва Десислава.
Всеки изминал час гледката става все по-страшна.
Прочети още
„Погледнах през прозореца, които е към магистралата. Там видях огромни колони с коли. Хората се евакуираха. С Мат решихме да направим същото. Взехме едната кола и оставихме джипа. Насочихме се към Напили, което е съвсем близо. Там се настанихме в хотел, в който също нямаше ток. Прекарахме нощта там и се върнахме за вода, свещи и други провизии до дома си. Все още имаше дим, но
къщите бяха непокътнати
Оказа се, че в паниката съм забравила ключовете от джипа. Върнахме се в хотела за още ден“, обяснява Десислава.
Ужасът за нея обаче дошъл точно след този един ден. Когато се върнали в Лахайна, тя вече не съществувала.
„Успяхме да заобиколим полицейските блокади и да стигнем до нашата улица. Всичко беше изгоряло „до кокалчетата“, разказва Десислава. Преди 10 години тя идва на почивка в Лахайна и остава за постоянно тук, тъй като вижда рая в това място. Раят, който в момента представлява купчина пепел, стигащ само до кокалчетата на краката й.
„Няма как да се опише това усещане. Бяхме направили дома си почти перфектен, а вече го няма. Не се отказваме. Ще продължим и ще си намерим нов“, казва младата жена, показвайки изключително силен дух.
Именно този дух кара и Десислава да не се отчайва, а напротив – да
помага на останалите пострадали
„Виждахме изгорели хора в колите си. Опитвали са се да избягат, но не са успели. Имаше трупове на домашни любимци по улицата. Гледката беше ужасяваща. Тела плуваха в океана. Хората са се опитвали да се спасят във водата, но не са успели“, казва тя, без в тона й да се усеща страх. Усеща се по-скоро гняв, тъй като никой на остров Мауи не е знаел за наближаващата заплаха.
„На магистралата имаше табло, че ако оставиш колата си край пътя, тя ще бъде вдигната и ще платиш глоба. На таблото не пишеше, че положението е бедствено, че има пожар и опасност. Пишеше, че ще те глобят. Нито един полицай не обиколи с мегафон поне, за да предупреди хората, че към тях приближава огнена стихия. Нито един. Имаше интернет, но никой
не качи едно предупреждение
Сирените, които са за тази цел, изобщо не сработиха. Никой не е чул и звук от тях. Ако поне едно от тези неща беше свършено, сега нямаше да се налага полиция и пожарна да обикалят с кучета, за да търсят човешки останки под пепелта“, ядосва се Десислава.
Тя дори забелязала водолази, които събират телата на хората в океана.
„Казват за 100 жертви. Няма да са сто, хиляди ще са“, категорична е тя. Въпреки всичко Десислава е започнала набиране на средства чрез платформата gofundme.com, с които иска да помогне на оцелелите и хората останали без дом.
„Предупредиха ни дори да не се къпем с водата от чешмите и душовете, какво остава да я пием и готвим с нея. Хората
имат нужда от вода, от храна
Имат нужда да започнат да изграждат домовете си отново“, казва Десислава и се зарича, че ще се бори до последно, за да може да помогне. Надява се и други хора да се включат в каузата й, тъй като не само тя е останала без дом, където са били всичките й спомени и мечти.
Единственото нещо, което успяла да вземе със себе си и което й дава сили, е снимка на баба й и дядо й.
„Не знам защо я взех. Имах ценни вещи, които оставих, но взех снимката на баба и дядо. Може би исках да са с мен. Да ми дават сили и да ме подкрепят. Това само спасих от дома си“.
Вижте как да подкрепите Десислава в каузата й ТУК.
