„Моят живот е малко като в легендата за Сизиф, който бута камъка нагоре към върха, а когато стигне, камъкът пада и започваш отначало - смее се Деси. - Затваряш един цикъл и започваш нов.“ Тя бърбори весело, чак да не повярва човек, че е в епицентъра на епидемията с коронавируса - Милано. Продължава да работи здраво в поразения град в един шоурум, където отговаря за продажбите на модната марка. Разликата е, че води разговорите чрез видеовръзка, а не на живо. „Коронавирусът ни удари по време на модните седмици, бяха отложени куп изложения. Беше точно като „Апокалипсис сега“ - улиците и супермаркетите празни - сподели пред BG VOICE дамата. - В Италия всичко се преувеличава, тук емоциите са на ента степен, някой каже нещо - и става голямата драма. Дали съм стресната? Ама няма защо да се стряскам. Вируси колкото щеш, защо човек трябва да се паникьосва. Просто хората трябва да започнат да мислят със сърцето си. И да не си създаваме сами филм в главата...“ Десислава Панчева е абсолютно нетипичен, интересен, интелигентен, ерудиран и духовно извисен модел. С лекота „скача“ от света на

най-голямата суета - модните подиуми -

в мистиката и духовното - ашрами, шамански ритуали. Кръстосва света от София до Милано, Южна Африка и Изтока. [su_image_carousel source="media: 122073,122072,122071,122070,122069,122068,122067,122066,122065,122064,122063,122062,122061,122060,122059,122058" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="0"] Подчертава, че моделството не е основната й стихия, макар че се е снимала за какво ли не - корици, телевизионни и печатни реклами, и е представяла най-известните модни марки, и то в световната столица на модата - Милано. Развивала се е в различни области – мода, дизайн, фотография, реклама... Авантюристката по душа със своя философия съчетава работата с онези пътешествия за душата, в които търсиш себе си. Родена е в Плевен и винаги се прибира в родния град с удоволствие. Като малка израства в аптеката на майка си и си мисли, че един ден ще стане като нея. Креативността обаче я тегли към техникума по облекло, който завършва с профил мода. Когато е на 14 години, я канят на курсове за модели, на които фотографът Антоан Божинов й предлага да снима календар и каталог. След завършването се колебае известно време - фармация или дизайн. Малко не й достига балът за фармация, но надделява креативният импулс. Рисуването й се удава, обича да създава нещо, освен това е племенница на известната дизайнерка Светла Димитрова от „Ариес Уникат“, дядо й е архитект. Междувременно след една виртуална среща с българин, живеещ в Милано, Деси се влюбва, а той я нахъсва да не похабява таланта си. Учи ускорено италиански и заминава. Приета е в легендарния „Политехнико ди Милано“ с профил мода. Там изучава модата като цяло, като се започне от проучване на пазара, през целия продуктов процес до прототипа, лансирането на продукта на пазара заедно с опаковка, реклама, компютърна графика... Идва от дом, в който духовността е издигната в култ, а на живота се гледа от една друга перспектива – четат се приказки в стил Николай Рьорих, говори се за Карлос Кастанеда... В Милано още на третия месец от една модна агенция

я спират на улицата

Ходи по изложения, ревюта, снимки, но само във времето, свободно от лекции. Когато е на 25 години, случайността я среща с представители на една от най-престижните модни агенции в Милано – „Мейджър Моделс“. „Беше си чист късмет, защото да влезеш в такава агенция, и то в Меката на модата Милано, трябва да имаш вече изградено портфолио и някой да се застъпи за теб“, казва Деси. Вторият й чист късмет е, че стажува и остава на работа в шоурума на една от най-известните и с традиции модни къщи - „Мила Шон“, създадена през 50-те години. Мила Шон работи със Салвадор Дали и Баленсиага и е наречена „жената със стил“, а голяма част от дрехите са от кутюр. В това царство на стила Деси в началото е „момичето за всичко“ – връзки с обществеността, помощник и асистент по време на продажната кампания. Днес продължава да работи там като консултант в продажната кампания, която за всички модни къщи трае 3 месеца през зимата и 3 през лятото. „Най-важното е да направиш психологически профил на човека срещу теб и да го спечелиш като клиент, а не просто да му продадеш дрехата“, казва Деси. Паралелно тя участва в ревюта и се снима като модел - занимание, което никога не е било приоритет за нея.

Работила е за Вивиан Уестууд

 

Джанфранко Фере, Живанши, Ескада, правила е проекти за Етро, Ферагамо, Борсалино. И днес продължава да се снима за много корици на модни списания, да участва в ревюта, презентации, предимно в телевизионни реклами. Участвала е в рекламните кампании на най-известните марки продукти за коса като „Вела“ и „Шварцкопф“, наскоро е снимала реклама за „Найк“. „Като част от една реклама, искам да бъда бялото платно на картината, да позволя на някого чрез мен да изрази себе си - казва красавицата. - За мен обаче по-добрият вариант беше да остана в шоурума, защото беше по-перспективно, можех да приложа наученото в „Политехнико“. Първото й пътешествие е до Южна Африка за снимки на интернационалната кампания за бирата „Перони Настро Адзуро“. И така вече 10 години се завръща отново и отново в Южна Африка през зимата. Изминала е с приятели част от поклонническия път Камино ди Сантяго, била е няколко месеца в Индия, където е снимала пищни реклами в стил Боливуд, живяла е и 7 месеца в Китай. „Там снимах за сп. „Харпърс Базар“, работех за Живанши, страшно много пътувах в провинции като Сиан, Ченду“, разказва дамата. „Миналата година точно по това време приключих работата си в Милано и заминах за остров Бали - казва Деси. - Останах впечатлена от самото място, от енергията, от усмивките и позитивизма на хората. Бях там 2 седмици с един индийски баба, с когото се запознах предната година в Мексико.“ Обяснява, че баба е духовен водач с издигната духовна енергия. После през май осъществява и друга своя мечта - фестивалът „Африка бърн“, разновидност на световноизвестния „Бърнинг Мен“. Провежда се между Намибия и Канка Кару в южноафриканската пустиня Кару. „Уникално преживяване и огромно предизвикателство, което не е за всеки, защото трябва да се пребориш със себе си - казва дамата. - Трябва да си донесеш всичко със себе си - храна, вода, душ, да си построиш лагера... И да живееш при контрастни температури, денем около 50 градуса, вечер супер студено,

сред скорпиони и паяци

Но беше важно за мен, неслучайно Исус, Мойсей и Мохамед преминават през пустинята. Тя е като метафора за мен по пътя на един човек към просветлението.“ Непоправимата авантюристка се набутва и на... шамански ритуал в Мексико. Там все още се провеждат много шамански церемонии и техники. Използват се природни лекарства – кактуси, билки. Тя самата е била на церемония с какао. В него има много стимуланти, които помагат на човек да навлезе навътре в себе си. Церемонията, на която присъства, е в едно село на маите, тяхната култура е все още жива. „Уникално е да видиш как тези хора са толкова свързани с природата около тях, че дори приличат на някакви горски духове. За мен всичко там беше сюрреалистично“, споделя дамата. Когато човек приема прекалено голяма доза серотонин, извлечен от зърната на какаото, отваря сърцето си и се чувства по-щастлив. Правят се церемонии с кактуса пейоте и с още една билка, които съдържат веществото DMT. Има го в организма на човека и в някои животни и растения, близко е по състав до серотонина. Но в хиндуизма например това е веществото, което помага да ти просветне, да прогледнеш. От ноември миналата година до януари е в Гоа, където изкарва опресняващ курс за преподавател по йога, и отива град Уджейн, в ашрама на Свами Наранан - свят човек, лечител с аюрведа. Казва, че картината в ашрама не се различава много от тази във филма „Яж, моли се и обичай“. Хората там

медитират с часове сутрин

и вечер, идеята е всеки да помага на всеки. Присъства и на 3-месечния йога ритрийт - начин човек да се оттегли за известно време от забързаното ежедневие, да си осигури пълноценна почивка и да обърне внимание на себе си и своето вътрешно „Аз“. Как един моден дизайнер и модел се примирява с примитивната обстановка на ашрама и отричането от всякаква суета в облеклото? „Аз обичам много да си правя дрехи от шалове, при това доста разголени, и в ашрама чух много намеци, че съм прекалено секси за това духовно място“, залива се в смях Деси. В последните месеци основното й желание е да помага на хората. „Преподавам йога, разговарям с много жени, помагайки им да открият светлината вътре в себе си. Да разберат, че нямат нужда някой мъж да им каже какви са. Жените в днешно време не знаят как да бъдат жени. Помагам им да започнат да вярват в себе си - от центъра на коронаистерията Деси отново се залива във весел смях. - Е, всички сме малко на стенд бай, но животът трябва да продължи.“