Заплахата от демографска криза в Украйна се натрупваше от известно време, но пълномащабното нахлуване на Русия я доведе до точката на пречупване.
През 2021 г. населението на страната е било 41 млн. души, според изчисленията на правителството. Сега то се колебае около 35 млн. души, а експертите предупреждават, че през следващите 30 години може да спадне до под 29 млн. души, според Съвместния координационен център на ЕС (СКЦ).
ООН изчислява, че 6,2 млн. бежанци са напуснали страната по време на пълномащабната инвазия и само един милион са се завърнали. Това може да се окаже недостатъчно за пълно икономическо възстановяване, смятат експерти.
"Не сме готови да изгубим шест милиона бежанци завинаги", заяви украинският министър на икономиката Юлия Свириденко на Киевския международен икономически форум (КМИФ) на 12 октомври.
Ако страната не успее да накара достатъчно хора да се върнат, бъдещето изглежда мрачно за нейната икономика и население. А голям брой хора напускаха и не се връщаха дори преди тоталната война в Русия заради неравните възможности.
Правителството трябва да гарантира, че след края на войната страната ще бъде изградена по-добре.
Но може да се окаже херкулесова задача да се убедят квалифицираните бежанци да се върнат, ако са постигнали комфортен стандарт на живот в ЕС. Държавите членки също така използват тези украинци, за да запълнят собствените си дефицити на работна ръка.
Тяхната полза е загуба за Украйна. Последствията от демографската криза ще бъдат огромни и ще забавят всяко възстановяване. Центърът за икономическа стратегия (ЦИС) прогнозира годишен спад на БВП между 2,7 % и 6,9 %, ако страната загуби между 1,3 и 3,3 милиона свои граждани.
Украйна е изправена и пред огромен дисбаланс между стари и млади хора. Възрастовата пирамида е много тежка - около 30 % от населението са пенсионери, според украинския аналитичен уебсайт Opendatabot.
Повече от половината украински деца на възраст под 10 години понастоящем живеят в чужбина, заяви изследователят Дария Михайлишина от ЦИС. При коефициент на раждаемост от 1,16 за украинците може да се окаже трудно да се размножат, за да излязат от този проблем.
Стратегии и решения
Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-трудно е да привлечем хората да се върнат. Проучване на Gradus Research от октомври показва, че 18% от бежанците искат да останат в чужди държави, в сравнение с 8% преди една година. В момента 63% от анкетираните искат да се върнат.
Експерти от цяла Украйна заявиха, че безопасността е грижа номер едно за бежанците, особено за родителите - повечето хора, избягали от страната, имат деца.
"Трябва да сме сигурни, че децата ще бъдат в безопасност не само в Киев, но и в други градове", заяви изпълнителният директор на Gradus Research Евгения Близнюк.
Това не е никак малко. Руските ракетни, безпилотни и артилерийски обстрели нанасят удари по градове в почти всички региони. Правителството заяви, че осигуряването на повече системи за противовъздушна отбрана ще помогне.
В дългосрочен план Киев вижда членството в НАТО като черешката на тортата.
Доходите са втората основна грижа. Михайлишина заяви, че украинците посочват наличието на добре платени работни места като най-важно икономическо съображение за това къде да живеят. Те го поставят над възстановяването на инфраструктурата.
Проблемът е, че повечето украински бежанци са избягали от райони, които са подложени на руските атаки, като южната Запорожка област, и намирането на добра работа в тази връзка е трудна задача. Възстановяването на предприятията в индустриалното сърце на Украйна ще ускори завръщането им, казва Михайлишина.
Частният сектор на помощ?
Бизнес лидерите се стремят да задържат всички местни таланти и се борят за това. Миналия месец броят на свободните работни места достигна най-високата си стойност от началото на инвазията.
Министерството на икономиката отбеляза, че страната се нуждае от около 4,5 млн. работници през следващите десет години, за да съживи икономиката.
Металургичният гигант "Метинвест", най-голямата частна компания в Украйна, заяви, че ударът от бягството на бежанците е предизвикал голям недостиг на работна ръка.
"Всеки шести човек от нашата работна сила сега отсъства, което особено се отразява на наличието на квалифицирани специалисти", заяви компанията.
Загрижен за бъдещето, „Метинвест“ е установил партньорства с над дузина професионални училища и висши учебни заведения в индустриалните градове на Украйна - Запорожие, Кривой Рих, Камянске и Покровск, както и стажове, за да насърчи младите хора да останат.
За да противодейства на по-непосредствената заплаха от недостиг на специализирана работна ръка, компанията въведе и вътрешни програми за преквалификация на служителите, за да им даде възможност да се адаптират към новите предизвикателства на работното място.
Ако украинските предприятия се надяват да се възстановят след войната, те ще се нуждаят от международно финансиране. Но чуждестранните инвеститори ще се колебаят дали да вложат парите си в страна с изтощено и застаряващо население.
Васил Хмелницки, един от най-богатите украински бизнесмени и основател на холдинга за управление на активи UFuture, смята, че приоритет номер едно са иновациите и създаването на работни места.
"Ако украинците разберат, че тук получават конкурентни заплати, че на децата им са осигурени детски градини и училища с високо ниво на образование и че имат възможност да осигурят успешно бъдеще за себе си и семействата си у дома, те няма да търсят възможности да се преместят в чужбина", каза Хмелницки.
В стремежа си да стимулира иновациите, Киев също така въведе програми за подкрепа на гражданите, които искат да започнат собствен бизнес.
В рамките на правителствения проект eRobota са отпуснати над 8000 безвъзмездни кредита за откриване на предприятия на стойност 120,3 млн. долара. Чрез програмата Vlasna Sprava се предоставят безвъзмездни средства в размер от 1 366 долара до 6 830 долара.
Да остана или да се върна?
Милиони украинци се възползват от Директивата за временна закрила на ЕС, която им позволява да живеят и работят в съюза до 4 март 2025 г.
Някои от тях се връщат по-рано, за да бъдат със семействата си или защото не могат да си позволят високите разходи за живот в чужбина, дори и с държавна помощ.
"След като европейските правителства вземат решение за намаляване на финансовата помощ за украинските мигранти, те биха могли да се замислят за завръщане", казва изпълнителният директор на "Градус" Евгения Близнюк.
Страните от ЕС могат да използват и „моркови“, а не само „тояги“. Швейцария вече обмисля финансови стимули за завръщане на украинците, съобщи Swissinfo.
От друга страна, Мария Пиеховска от Полския институт по международни отношения (ПИМО) отбеляза, че украинците запълват дефицита на работна ръка в ЕС.
Това е най-видимо в Полша, която е домакин на около 1 милион украински бежанци. През последните години украинците редовно мигрират в Полша и тя смята, че много от тях ще останат в съседната държава поради възможностите за работа и удобните културни сходства.
"В Полша украинските работници са полезни за икономиката. Полша се нуждае от работна ръка, която иска да работи и не изисква пари за интеграция", казва Пиеховска.
Михайлишина предупреждава, че някои страни от ЕС може да се опитат да задържат украинците за постоянно и предлага Киев да разговаря с тези страни за връщането им в някакъв момент.
Миналата седмица германският министър на труда Хубертус Хайл обяви кампания за запълване на недостига на работна ръка в страната с украинци, които са преминали интеграционни курсове, както и с други бежанци, съобщи германската медия Tagesschau.
"Работата също води до интеграция", каза Хайл пред репортери на 18 октомври.
Тежката истина
Изправена пред трудна битка, Украйна едва ли ще успее да възстанови цялото си население, дори и без да се вземат предвид смъртните случаи и нараняванията от войната.
Според Майкъл Нюсън, старши програмен координатор по въпросите на миграцията и устойчивото развитие в Международната организация по миграция, страната ще трябва да последва стъпките на европейските държави, както когато след Втората световна война те са привлекли трудови мигранти в ключови сектори.
"Само ако погледнем усилията за възстановяване, в строителния сектор ще се наблюдава рязко нарастване на търсенето на работници за кратък период от време. Голяма част от тях вероятно ще бъдат посрещнати чрез трудова миграция", казва Нюсън.
Трудно е да се предвиди кои сектори ще се нуждаят от най-голяма помощ, но Нюсън вижда, че недостигът ще засегне производството, текстила, информационните технологии и селското стопанство.
В крайна сметка Украйна ще трябва да докаже на своите граждани, че работи за положителен следвоенен път.
Пиеховска казва, че международната общност трябва да изиграе своята роля, като наблегне на гаранциите за членството на Украйна в ЕС. Присъединяването към блока, обяснява тя, е важен символ на надежда, но украинците могат да бъдат обезпокоени от дългия период на обработка.
"Трябва да накараме хората да разберат, че членството в ЕС е възможно. Защото ако хората чувстват, че няма светло бъдеще, те ще се опитат да останат на Запад".
Доминик Кълвъруел, „Киев Инидипендънт“
