От ден първи на своето създаване “Демократична България” поставя темата за българите зад граница на едно от водещите места в своите приоритети. “Винаги сме казвали, че българските граждани, където и да се намират, са най-ценният ресурс за нашето отечество”, казва Антоанета Цонева, народен представител от “Демократична България” в последните три парламента, водач на листите в Пазарджик и София област и член на “Управленската алтернатива”, основана от обединенето още през 2018, именно с ресор “Политики за българските граждани зад граница”. Голямата България - така екипът на “Демократична България” нарича своите политики за българите зад граница. На виртуална среща с тях миналата седмица Антоанета Цонева, която беше и председател на Комисията по политиките за българите извън страната в 46-ия и 47-ия парламент, обясни защо:
Многомандатен избирателен район Чужбина
Единствената политическа формация с ясна визия и последователни действия за дългосрочни и високоефективни политики към своите граждани зад граница, обръща специално внимание на правото им да участват в изборния процес - тема, по която Антоанета Цонева е дългогодишен експерт. “Нашите сънародници от години участват в дебата за това как да бъде формиран район Чужбина така, че да могат равноправно да се възползват, например, от правото да избират с преференция свои представители. В 45-ия парламент ние бяхме сред политическите сили, които много активно и последователно отстояваха предложенията за промяна в изборния кодекс, включително и за район Чужбина.“ “Това, което ни остава да довършим в следващия парламент, е да бъде определена методологията, по която всъщност ще бъдат определени броят места, които се избират от съгражданите ни зад граница.”
Дистанционно гласуване
Решително въвеждане на дистанционното гласуване - по пощата и по електронен път - е част от програмата на “Демократична България” и основен приоритет на обединението от самото му създаване. Още в първите дни на своето първо влизане в Народното събрание (45-ия парламент) “Демократична България” внесе два законопроекта - законопроект за електронното гласуване и законопроект за гласуване по пощата. “Ако има най-горещ застъпник за гласуването от дистанция, което в най-голяма степен ще улесни гласуването на нашите сънародници зад граница, това сме ние. В настоящата си предизборна програма дори доразвиваме политиката си с предложение тези възможности първо да се приложат за чужбина и след това в България. Смятаме че това е напълно възможно.” Предложението на “Демократична България” за гласуване по пощата предвижда българската държава да изпрати на гласоподавателите плик един с бюлетината и указанията, както се прави на много места по света и много отдавна.
Национален съвет на българските общности зад граница
Един от ангажиментите, който “Демократична България” следва последователно е да осигури представителност на интересите на българските общности в обществено-политическия живот на страната, като създаде т. нар. Национален съвет. В него е предвидено на квотен принцип и чрез провеждане на избори по пропорционална изборна система (успоредно с президентските) да се избират представители на българските общности, както и да участват ключовите български институции. “Като председател в последното Народно събрание на Комисията за българите зад граница, възложих оценка на Закона за българите, живеещи извън Република България, за да можем да видим всички негови празнини, включително и по отношение на Националния съвет. Там се оформи в дискусия, че този орган трябва да бъде много по-широк. Трябва да си представим нещо като 90 души, които да са избрани и да са репрезентативни, а те помежду си да изберат Национален съвет, който да е по-оперативния орган,” обясни Антоанета Цонева в онлайн дискусията. Късият живот на 47-ия парламент не даде възможност на “Демократична България” да реализираме докрай своя план, но настоящата предизборна програма на обединението отново включва темата за Националния съвет. “Ние ще продължим напред и ще си довършим работата,” категорична беше Антоанета Цонева.
Пасивно избирателно право
По темата с българските граждани с двойно гражданство, които в момента нямат право да бъдат избирани за народни представители, Антоанета Цонева заяви ясно: “Винаги сме отстоявали тезата, че те трябва да получат възможността да се кандидатират. Това е въпрос на промяна в Конституцията на страната. Именно защото българите са мобилни, защото живеем в един глобализиран свят, при едни други съвършено различни условия от '91 година, когато е приета нашата Конституция, това ограничение трябва да бъде преразгледано.”