Премиерът в оставка също мина през следствието да даде показания
Росен Босев
Има една дата, която зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов едва ли ще забрави - 23 април 2013 г. В продължение на целия ден той беше развеждан като циркова мечка из следствието и прокуратурата, за да бъде разпитван по обвиненията, които му бяха повдигнати. Офанзивата започна малко след като първото правителство на Бойко Борисов подаде оставка - в ярък контраст с подкрепата за избирането му, която главният прокурор Сотир Цацаров получи от партията на Цветанов само пет месеца по-рано.
След изминалите три години и половина от тези събития разследванията срещу бившия вътрешен министър са забравено минало - едни прекратени, други завършили с оправдателни присъди. Днес отново има паднало правителство и прокуратурата отново слага маската на независимостта и борбата с корупцията. За по-малко от седмица след оставката на Борисов двама министри от кабинета му, един бивш министър и настоящ депутат от ГЕРБ, както и един зам.-министър станаха обвиняеми, а половината Министерски съвет мина през следствието, за да обяснява на прокурори и следователи елементарни процедури.
Познатата драматургия използва старите изпитани похвати от години, но впечатлява с мащаба си, който, изглежда, трябва да създаде усещането, че в България се случва нещо румънско и Цацаров има волята да попълни цял отряд на Централния софийски затвор с лица, заемали висши държавни постове. Сериозният проблем обаче произтича от все по-откритата намеса на главния прокурор в политическия контекст - с видимата цел да го контролира.
На излизане от следствието, където беше призован, за да даде показания по разследването за ваксините, бившият правосъден министър Христо Иванов заяви, че става дума за „демонстрацията на политическо влияние от Цацаров", тъй като всеки, който поне малко познава как функционира държавното обвинение, много добре знае, че няма как подобна кавалкада от министри в следствието да се случи без одобрението на главния прокурор. Освен демонстрацията акцията срещу правителството издава мачкане на тази част от управляващите, които са имали етикета на неблагонадеждни - вчерашните „лоши" в медиите на Делян Пеевски са днешните обвиняеми и призовани на разпит като свидетели. Струва си в тази връзка да се отбележи, че нито един министър от кабинета „Орешарски", предложил Пеевски за шеф на ДАНС, не стана обект на прокурорска проверка.
А премиерът в оставка Бойко Борисов, който също беше призован тази седмица да даде показания за ваксините, почти похвали случващото се. „Дали сме в оставка или не, няма никакво значение. Аз съм бил и в опозиция тук 3-4 пъти", каза той на излизане от следствието. Спокойствието му е разбираемо в определен контекст. Преди три години прокуратурата образува срещу него три ключови разследвания - за полетите на „Авиоотряд 28", за смъртта на Тодор Димов-Чакъра при операция на МВР, ръководена от Борисов, и за записаните разговори на покойния директор на митниците Ваньо Танов по казуса с покойния бизнесмен Михаил Михов-Мишо Бирата. И трите дела бяха прекратени през 2014 г., когато се разбра, че ГЕРБ се връща на власт след падането на правителството на БСП и ДПС. Оттогава Борисов, който имаше ключова роля в избора на Сотир Цацаров за главен прокурор, не само избягва да се конфронтира с него, но през последните две години му преотстъпи от собствената си власт и тази на ГЕРБ. Преди година, подавайки оставка след бламираната съдебна реформа, бившият министър Христо Иванов посочи: „Г-н Борисов винаги е бил достатъчно ясен с мен, че ще се свършат само неща, които са били съгласувани със Сотир Цацаров." Сегашната демонстрация на политическо влияние е с по-фина настройка и дава да се разбере, че ГЕРБ ще бъдат допуснати отново в управлението само във вид, който не би създавал проблеми на главния прокурор и неговите стратегически партньори. Обвинението срещу министъра на отбраната в оставка от Реформаторския блок Николай Ненчев е нещо като прокурорски дар за новоизбрания президент Румен Радев, който има важна роля в разследването за ремонта на руските изтребители. Бившият ръководител на военновъздушните сили е давал поне веднъж показания по това дело, но за разлика от широко покритите в медиите разпити на министри в оставка посещението му в следствието е запазено в тайна. Струва си да припомним, че по време на кандидатпрезидентската си кампания ген. Радев първо заяви, че ще отиде до Румъния, за да се запознае на място с резултатите от работата на независимата прокуратура там, но бързо след това се поправи, че по темата „съдебна реформа" мнението на главния прокурор е „определящо".
За представлението на прокуратурата има и друг важен повод - съвсем скоро се очаква да бъде готов докладът на експертите, изпратени от ЕК да одитират държавното обвинение в България. След по-малко от два месеца ще бъде представен и редовният мониторингов доклад на Брюксел за борбата с корупцията и организираната престъпност. С повдигнатите накуп обвинения на дузина бивши и настоящи министри и депутати Цацаров се надява да си оправи статистиката в последния момент. Друг е въпросът, че ЕК настоява за постоянни успехи и отдавна е свикнала с показната преддокладна активност.
Общото във всички разследвания, по които прокуратурата се активизира през последната седмица, е, че очевидно са били пазени именно за този момент. Всъщност дори и говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова каза, че привличането на Петър Москов за обвиняем е било умишлено забавено за след като „минат изборите" - за да не се политизирала прокуратурата. Но наличието на подобни дела срещу „неизвестен извършител - член на Министерския съвет" - или на етап предварителна проверка, или с повдигнато обвинение, е изключително удобно средство за шантаж над изпълнителната власт. Затова и няма да чуете друг министър да заговори за нуждата от реформа на прокуратурата и ефективна борба с корупцията. Бъдещият със сигурност вече знае, че мнението на главния прокурор е определящо.
Tезата, която прокуратурата ще се опита да докаже по делото срещу Николай Ненчев, е, че той е извършил длъжностно престъпление. Според обвинението той не е изпълнил задълженията си по закон да „осигури авиационната безопасност и летателната годност на военновъздухоплавателни средства от изтребителната авиация на ВВС на страната ни", като е разпоредил договорите за поддръжка на МиГ-овете, сключени от подчинените му по силата на 5-годишното рамково споразумение с авиокорпорацията РСК МиГ, да не се изпълняват. В резултат е паднал нальотът на българските пилоти по изискванията на НАТО и е била създадена опасност от допускане на тежки летателни инциденти поради разтренираност.
Сюжетът с досъдебното производство, по което беше обвинен Ненчев, започва през пролетта на 2015 г., когато прокуратурата се самосезира по негово интервю за в. „Сега", в което той казва, че е бил подложен на натиск заради намерението му ремонтът на МиГ-овете да се извършва в Полша. Пред изданието министърът, който сега е в оставка, казва също, че е получил предложение за подкуп и е бил заплашван.
За разлика от далеч по-конкретните данни за злоупотреби, които всекидневно се появяват в медиите и които прокуратурата отказва да види (от интервюто на Цветан Василев до аферата „Яневагейт"), в продължение на няколко месеца тя извършваше проверка по интервюто на Ненчев и накрая отказва да образува разследване. Без прецедент прокурорското постановление е качено на интернет страницата на институцията - с удебелени пасажи, част от които се съдържат в прессъобщението от тази седмица за повдигнатото обвинение на Ненчев.
Така се изясняват два важни факта - фактическата обстановка, заради която Ненчев беше обвинен през ноември 2016 г., е била ясна още към лятото на 2015 г. И второ - ключови се оказват показанията на ген. Радев, който е в конфликт с министъра си, защото държи ремонтът на миговете да стане в Русия, а не в Полша. Очевидно след изборите прокуратурата възприема тезата на бъдещия президент. Впрочем тази седмица той също е бил разпитван по делото срещу Ненчев, но без това да бъде публично огласено.
Формалното основание за обвинението срещу Ненчев пристига в прокуратурата като сигнал от столичния адвокат Ромил Златанов, който твърди, че са налице закононарушения при сключването на договора за ремонт на МиГ-овете. Сигналът е препратен на Специализираната прокуратура, която го изпраща на градската. Там прокурор Десислава Пиронева, която е командирована, възлага проверка на ДАНС, която прераства в досъдебно производство срещу неизвестен извършител - член на Министерския съвет. Именно по това разследване беше обвинен тази седмица министърът на отбраната в оставка от квотата на Реформаторския блок.
Обвиненията срещу друг министър от квотата на Реформаторския блок - Петър Москов, за бартера на ваксините са три: две за престъпления по служба и едно за безстопанственост. Според прокуратурата той първо е целял да набави облага за чужда държава - здравното министерство на Турция, под формата на произведени в България ваксини. Второто е за несъбраните заради бартера мита и ДДС за внесените от Турция ваксини - 323,061.87 лв., като освен това е създал „недоверие в авторитета на Министерството на здравеопазването". А третото е, че е допуснал производството на ваксини в държавна фирма без разрешение. И в трите случая Москов е изпълнил решения на Министерския съвет, взети неприсъствено. И тъй като на практика е действал в рамките на мандата, предоставен му от правителството, е малко вероятно от делото срещу него да излезе каквото и да било.
Разследването започва в края на 2015 г., а според говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова обвинителният акт е бил готов преди два месеца и половина, но умишлено бил забавен „заради изборите". Остава загадка обаче защо чак след като Москов официално беше привлечен като обвиняем, започна призоваване на избрани министри от кабинета в оставка като свидетели.
Един от прокурорите по това дело отново е Емил Петров, брат на бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров-Еврото. Той беше командирован дълго време в Софийската градска прокуратурата от районната във Враца, за да наблюдава ключови разследвания, оставящи силен привкус на поръчкови - от делата за Богомил Манчев и други разследвания, свързани с енергетиката, до това срещу бившия съсобственик в завода „Рубин" Юрий Ангелов. По времето, когато Цветан Василев се ползваше с чадър от прокуратурата, Ангелов беше притиснат да отстъпи дела си с разследване, което прокуратурата образува срещу него.
През 2014 г. Емил Петров не успя да получи доверието на Висшия съдебен съвет в конкурса за ръководител на Окръжната прокуратурата във Враца, след като стана ясно, че е преписал чужда концепция, но малко по-късно същият ВСС прецени, че той има достатъчно качества, за да стане титулярен обвинител в градската прокуратура.
Парадоксалното в случая е, че според достъпна декларация за конфликт на интереси на Емил Петров от 2008 г. той е декларирал, че е член на сдружение „Граждани за европейско развитие за България", върху чиято платформа беше учредена едноименната партия, дошла на власт през 2009 г.
„Прокуратурата разследва АЕЦ "Белене" е сюжет с близо десетгодишна давност. Опитите датират от първите години в мандата на предишния главен прокурор Борис Велчев, като от тогава до днес в медиите периодично беше хвърляна бомба, че "има сериозни данни за извършени нарушения". Започнатите разследвания бяха прекратявани и в крайна сметка нищо не влизаше в съда. Чак през последния месец бяха обвинени трима бивши министри на икономиката - Румен Овчаров, Петър Димитров (БСП) и Делян Добрев (ГЕРБ), както и изпълнителни директори на Националната електрическа компания (НЕК).
Овчаров ще отговаря за длъжностна безстопанственост, тъй като през 2006 г. като министър и принципал на НЕК не е упражнил контрол над изпълнителните директори на компанията при сключването на договора с „Атомстройекспорт", с което е допуснал щета за 193 млн. евро. Идентично е и обвинението към наследилия го на поста Петър Димитров. Делян Добрев е обвинен за същото престъпление, но с мотива, че не е предприел действия за изпълнение на предложеното от него и гласувано от Министерския съвет решение за прекратяване на строителството на централата.
Вероятно по същото разследване обвинения ще бъдат повдигнати и на други министри на енергетиката - Трайчо Трайков и Теменужка Петкова.
Прокурори по делото са Емил Петров, брат на бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров, познат с прякора Еврото. Той е прокурорът, който подписа обвиненията срещу енергийния предприемач Богомил Манчев и Събин Събинов през 2013 г., а разследването завърши с фиаско. По "Белене" има още двама обвинители - Десислава Пиронева (която работи и по делото срещу Ненчев) и Дойчо Тарев, който представляваше прокуратурата в делото срещу Христо Бисеров, завършило с две оправдателни присъди.
