Преди 20 години 12 български деца не се прибраха от училищна екскурзия до Дубровник. На 4 април 2004 г. група от 34 ученици и 16 техни преподаватели, повечето от училище „Николай Катранов“ в Свищов останаха завинаги край Биело поле, между Черна гора и Сърбия, след като шофьорът загуби контрол и автобусът падна в коритото на река Лим при сръбското село Гостун.
Рейсът потъва за минути в дълбоките шестметрови води. Местни хора и целият футболен отбор от Биело поле се втурват да спасяват пострадалите. И успяват – 38 души оттогава живеят втори живот. Но на родна земя няма да се завърнат никога 12 български деца. Днес имената им помнят само покрусените им семейства, но ги почитаме като „Ангелите от Лим“, припомня Dir.bg.
Антоана Евтимова, Александра Гергова, Антония Братова, Боряна Петкова, Женя Ангелова, Светослава Пантелеева, Валентин Маринов, Виктор Маринов, Лора Николова, Светослав Колев, Глория Георгиева и Юлиян Манзаров са имената, изписани на паметника, на който винаги има цветя, не само на този ден.
Първата новина за трагедията съобщава БТА още през нощта на 4 срещу 5 април 2004 г.
„Български автобус с 48 пътници, повечето деца, и двама шофьори е излязъл снощи от пътното платно и се е сринал в коритото на река Лим при сръбското село Гостун (между градовете Биело поле в Черна гора и Приполие в Сърбия), предаде радио Б 92.
Тридесет и девет от пострадалите са превозени в болниците в Биело поле и Приполие. Директорът на болницата в Биело поле, д-р Томислав Йеремич, заяви, че транспортираните в местното здравно заведение 14 момичета и 3 момчета са имали само леки наранявания, но са били много уплашени. Спасителната операция, в която участват войни от армията на Сърбия и Черна гора, и отряд на планинската спасителна служба, продължава“.
Водачът на групата Албена Иванова тогава свидетелства, че нещастието се случило, когато шофьорът, до
когото е седяла, изгубил контрол над автобуса
„Когато излязохме от завоя усетих, че сме тръгнали извън пътя и че шофьорът се опитва да върне автобуса, но безуспешно. Усетих, че автобусът се залюля и видях как политаме към реката, каза пред ТАНЮГ тя. В автобуса настана бъркотия. Много от хората плачеха и викаха и започнаха да трошат стъкла, като крещяха за помощ. Някои от нас се съвзехме и започнахме да вадим пътници през отвора на покрива на автобуса, който беше започнал да се пълни с вода, докато плуваше по повърхността на реката“, разказва тогава пред БТА ръководителката на групата. Последните думи на едно от загиналите деца – 14-годишната Антония: „Тате, на Калотина сме“ ....
„Това беше на влизане в Сърбия“, разказва бащата Тодор Братов пред Dir.bg на 15-годишнината от трагедията. „Вечерта на 4 април си легнахме със съпругата ми както всяка вечер и си казахме лека нощ. Към 1 часа телефонът звънна и наш приятел, чието дете също беше на екскурзията, се обади да каже, че нещо се е случило и автобусът бил влязъл в някаква река и много от децата не ги знаят къде са... Така новината прекъсна нощта и промени живота ни“, връща се назад бащата на Антония.
Георги Манзаров е баща на 18-годишния Юлиян. Той е най-големият сред загиналите деца, но
ще остане запомнен не като жертва, а като герой
Юлиян тръгва заедно с над 30 ученици в името на любовта.
„За голямата си любов. Той беше футболист и имаше чуждестранен договор да играе там. Каза ми, че няма да ходи на бал, а ще замине да играе футбол, за да бъде с нея. Тя оцеля, ние поддържаме връзка с нея и с нейното семейство. Няма как да бъде другояче, защото тя е неговата голяма любов“, връща се 20 години назад бащата в спомените си, разказани пред bTV.
Един месец след катастрофата бащата създава фондация „Ангелите от Лим“, заедно с още 12 семейства на загиналите.
„Нашата болка е, че за тези 20 години от оцелелите, с изключение на 1-2 семейства, никой от родителите на тези деца, които вече са пораснали, не се обърна да помогне поне с мероприятията, които фондацията прави“, казва още той.
Оцелелите деца още веднага след катастрофата разказват за усилията на втория шофьор Димитър Керкелов, който, по думите на 13-годишния Радослав Марчевски,
с глава е разбил предното стъкло на автобуса
и първи е успял да отвори горния люк на автобуса. Спасените са впечатлени и благодарни за самоотвержената намеса на местните жители, без чиято помощ едва ли щяха да бъдат спасени 38 души. В знак на признателност тогава България благодари и награди на високо държавно ниво трима от спасителите, граждани на Сърбия и Черна гора.
„Като разбрахме, че е паднал български автобус с деца най-искрено искахме да им помогнем. Последвахме съвестта си и знаехме, че наистина можем да им помогнем“, разказа при награждаването от президента Георги Първанов тогава един от спасителите – Изудин Пушия, припомнят архивите на БТА. Мисля, че всеки би постъпил по този начин и всеки би отишъл да помогне на хората. В нито един момент не се замислихме, че рискуваме собствения си живот, това бяха малки деца. Ние познаваме много добре реката, не сме се страхували“, разказа Пушия тогава. Спасителите съжаляваха, че не са успели да помогнат на всички.
Шофьорът на автобуса Илия Измирлиев беше осъден на 9 март 2006 г. от Великотърновския окръжен съд на 7 години затвор. Няколко месеца по-късно Великотърновският апелативен съд намали размера на наказанието от седем на четири години. Делото стигна до Върховния касационен съд, който през 2007 г. потвърди наказанието на Измирлиев от 4 години затвор при първоначален лек режим. Гражданските искове на семействата на загиналите деца бяха уважени в пълен размер.
През 2010 година шофьорът излезе от затвора,
след като излежа присъдата си. Самият Измирлиев, оцелял по време на трагедията, издъхва също зад волана. 64-годишният мъж умира от инфаркт 13 години след жестоката катастрофа, докато шофира микробус по пътя Смолян – Пампорово.
„Голямата поука 20 години от трагедията е, че продължаваме като общество и държава да сме длъжници на децата“, казва Георги Манзаров пред БНР. „На кого да простим и как да простим, фактът си е факт. Нашите деца ги няма. Дори смъртта не може да изкупи смъртта на едно дете. В случая ние сме удовлетворени, защото се разбра каква е истината за катастрофата“, пита риторично бащата.
А скоро след катастрофата, постфактум и на пожар парламентът затегна законовите правила за ученическите екскурзии, като забрани деца да бъдат превозвани през нощта. А за 12-те „Ангели от Лим“ напомнят два паметника – в парка „Св. Дух“ край Свищов и на лобното им място над река Лим.
