На 28 март Православната църква почита паметта на св. мъченик Боян – Енравота, първият български мъченик за Христовата вяра, най-големият син на кан Омуртаг.
Почита и паметта на преподобните Иларион и Стефан, свещеномъчениците Георги, епископ Загорски и Петър, презвитер Мъгленски.
Кан Крум (803-814 г.) при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам. Синът и наследник на кан Крум, кан Омуртаг (816–831 г.), забелязал силното влияние на християнското учение, което Кинам имал върху ханските синове.
Омуртаг се опитал да го накара да участва в пренасянето на жертва на идолите.
Понеже Кинам категорично отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.
Когато наследникът на Омуртаг се качил на трона, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на по-големия си брат, княз Енравота-Боян, извел Кинам от затвора и му го подарил като роб.
Скоро обаче княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.
Като узнал това, Маламир опитал да застави брат си да се откаже от “чуждия Бог”, но князът решително отказал.
Тогава Маламир го осъдил на смърт. Княз Енравота-Боян бил убит около 833 година.
Преди да бъде посечен, св. Боян, княз Български, казал, че неговата смърт няма да попречи християнството и кръстът да се ширят все повече по българските земи.
След екзекуцията св. Боян се превърнал в първия българин – мъченик за вярата, а пророчеството му се изпълнило само след три десетилетия.
Според изследванията на българска учителка и краевед мощите на св. Боян, княз Български, се намират в костницата под църквата „Св. Йоан Предтеча“ в гр. Стамболийски.
Учителката разчела надписа на плочата в олтара на църквата от Х век. Надписът представлява 21 реда хоризонтален текст на старобългарски, в който името на св. Боян Енравота е споменато 6 пъти.
От надписа става ясно, че той е погребан точно на това място в една златно-сребърна костница.
Имен ден празнуват всички, които носят името Албена, Баян, Бойка, Бойко, Бойчо, Боян, Бояна, Иларион.
Преподобни Иларион Нови пък живял по времето на византийските императори иконоборци Лъв Исаврянин (717–741 г.) и неговия син Константин Копроним (743–775.г.).
Той приел монашество още в ранна младост и постигнал големи духовни висоти и благодат да върши дивни чудеса: в сушаво време низвел изобилен дъжд, парализирана ръка раздвижил, на слепец дал зрение, хримо прохождали по негова молитва.
Понеже преп. Иларион бил иконопочитател и проповедник на иконопочитанието, манастирът му Пеликита (в Мала Азия до Хелеспонт) бил изгорен, а монасите му били мъчени до смърт и разгонени.
Самият той бил изпратен на заточение, където умрял като изповедник на православната вяра.
