Славчо Петков
Самуил Димитров
Истина е - на следващата порция критики за неефективна борба с корупцията от Европейската комисия българската държава може да отговори с цели две ефективни присъди срещу магистрати. Казано накратко, имаме съдия и прокурор в затвора! Да, вече бивши, но пък осъдени в това си качество. А, да - към успехите на антикорупционния фронт може да се прибави и още една присъда срещу съдия, отново за подкуп. Но е малко неудобно тя да се посочва като успех - първо е условна и второ - не е окончателна.
Присъдите за корупция срещу магистрати са малко на брой и трудни за постигане. Ако изобщо се случат, то е с много мъки и дълго разхождане по инстанциите. Такива са и въпросните два случая.
Най-прясната присъда за корупция бе произнесена наскоро - срещу бившия съдия от окръжния съд във Велико Търново Славчо Петков. Върховният касационен съд (ВКС) реши, че той трябва да лежи 4 години в затвора, и го лиши от правото да упражнява юридическа професия за седем години. Няколко дни по-късно прокуратурата качи следното съобщение на сайта си: „На 19.04.2016 г. Окръжна прокуратура-Велико Търново приведе в изпълнение присъдата и Петков е отведен за изпълнението й в затвора в град Ловеч". Бившият съдия бе осъден заради подкуп от 16 хил. лв., взет с обещанието да „оправи" дело за кражба, което трябвало да гледа. Според показанията на основния свидетел Емил Шопов Петков му поискал пари заради дело за кражба на нафта срещу него. По този процес Шопов е оправдан от районния съд в Свищов, но прокуратурата обжалва пред втората инстанция, която в случая е окръжният съд в Търново. Мъжът разказва, че съдията му поискал общо 25 хил. лв. Той му дал два пъти по 5 хил. лв., а преди да му предаде последните 6 хил. лв., се обадил в полицията. Впоследствие белязаните пари са открити у съдията.
Това дело, както и повечето подобни, не мина без неочаквани обрати. На първа инстанция Петков бе признат за виновен и осъден на пет години затвор. След това процесът отиде в апелативния съд, който взе тотално различно решение - оправда изцяло съдията. Така се стигна за първи път до третата инстанция - ВКС. В началото на миналата година върховните съдии категорично не се съгласиха с оправдателната присъда и върнаха делото отново на втората инстанция. В решението си те разкритикуваха апелативния съд, че е преписал дословно оправданията на самия Петков, който пък твърдеше, че Шопов просто му връщал заем. „Въззивният съд е приел фактически положения, които почти буквално отразяват обясненията на подсъдимия, така както те са възпроизведени в мотивите на първостепенния съдебен акт, включително и с допуснатите технически грешки относно датите на провежданите срещи между него и свидетеля. Декларирано е, че приетата фактическа обстановка се обосновава от обясненията на подсъдимия и на подкрепящите ги свидетелски показания. Последвалият непълен, схематичен и необективен анализ на доказателствата и доказателствените източници е в противоречие с възложените от закона задължения на съда за цялостна проверка на атакуваната първоинстанционна присъда", написаха съдиите и върнаха делото. При второто гледане в апелативния съд Петков бе осъден, а когато отново делото му стигна на трета инстанция, присъдата му бе намалена от пет на четири години, но все пак той влезе в затвора. Така близо шест години по-късно съдебната драма на бившия съдия приключи.
Не по-лесно се стигна до присъда и срещу някогашния прокурор в Шумен Румен Пенев. Той също бе арестуван за подкуп, който бе поискал от адвокат Найден Николов, за да „въздейства" върху своя колега от районната прокуратура Янко Железов - да не повдига обвинение на Николов, който пък имал неуредени финансови взаимоотношения с познат на Пенев. На първа инстанция Пенев бе осъден на 3,5 години затвор. Подобно на делото срещу съдията обаче неговото също претърпя обрат на втора инстанция, където присъдата му бе изменена в условна. Всъщност това дело премина през общо седем съдебни състава, преди да се стигне до окончателно решение - един на Софийския градски съд (СГС), три на апелативния съд в София и три на ВКС. Всички те бяха съгласни за вината му, но имаха сериозни различия за наказанието. На първа инстанция СГС го осъди на 3.5 години затвор. Тази присъда обаче бе изменена от апелативния съд на 3-годишна условна. Върховните съдии обаче сметнаха, че условната присъда не е достатъчна, и върнаха делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. „Касае се за деяние с изключително висока степен на обществена опасност, която произтича главно от длъжностното качество на дееца...", записаха в решението си те. По това дело имаше и особено мнение на съдия Блага Иванова, която не бе съгласна с колегите си и смяташе, че условната присъда е достатъчна за Пенев. „Както правилно е отбелязал въззивният съд, това наказание ще бъде пречка лицето в бъдеще да заема каквато и да било длъжност в съдебната система, както и да упражнява свободните професии, свързани с правораздаването. Това е достатъчно, за да подейства поправително и превъзпитателно спрямо него и да го мотивира да не нарушава законите на страната", написа тя. Друга любопитна част от мотивите на оправдателната присъда бе опасението на апелативните съдии, че има опасност Пенев да се превърне „в жертва на ниската ефективност от справянето с корупцията" и „че държавата следва да реагира срещу прояви от подобен вид чрез системна и последователна дейност на правоохранителните и правораздавателните органи, а не с единични случаи на санкциониране на отделен индивид, граничещо с необосновано тежка репресия срещу него".
Делото бе върнато на апелативния съд, където се случи абсолютно същото - отмяна на ефективното наказание и замяна с тригодишно условно. Прокуратурата обжалва, а върховният съд отново отмени оправдателната присъда и върна делото за още едно разглеждане в апелативния съд, а в мотивите си записа, че дори само фактът, че втората инстанция не се е съобразила с указанията на третата, т.е. да се наложи ефективна присъда, е достатъчен за отмяна на втората условна. Делото отново се върна в апелативния съд, за да се случи същото - условна присъда.
При третото му разглеждане от върховния съд, той бе задължен да се произнесе. Те го направиха, като засегнаха и твърдението в мотивите към поредната оправдателна присъда, че прокурорът бил твърде млад (39 години) по време на престъплението и затова трябва да му бъде даден шанс да се поправи чрез условна присъда.
„За да се цени възрастта на дееца като млада, следва същата да е близка с границата на непълнолетието, когато моралните императиви на личността не са достигнали своята устойчивост... Лишено от всякаква правна логика е тезата на въззивния съд, че подсъдимият поради младата си възраст 39 години, намиращ се в „началото" на своята кариера, без необходимия житейски и професионален опит, не е имал възможност да изработи защитни механизми при случаи на корупционен натиск, което е довело до извършване на престъплението. Посочените твърдения са абсолютно несъстоятелни и в разрез с установения механизъм на извършване на деянието, който сочи на планирани системни и упорити действия на подсъдимия в резултат на негово лично решение...", пише в това последно решение, което не подлежи на обжалване и по силата на което Пенев влезе в затвора.
