Черна гора и Албания поискаха НАТО да засили подкрепата си срещу нарастващите руски дезинформационни кампании и хибридни атаки на Балканите.
Министрите на отбраната на двете държави Драган Крапович и Ермал Нуфи призоваха Алианса да изпрати специализирани експертни екипи, които да помогнат за разкриването и противодействието на онлайн операции, насочени към дестабилизиране на обществата в региона. Двамата министри смятат, че социалните мрежи все по-често се използват за разпространение на манипулативни послания, подхранване на общественото напрежение и отслабване на доверието в институциите.
„Русия непрекъснато провежда информационни кампании, насочени към уязвимостите на черногорското и другите общества в Западните Балкани“, каза пред "Политико" черногорският министър на отбраната Драган Крапович.
Искането идва в особено важен момент за двете държави. Черна гора се стреми да се присъедини към Европейския съюз до 2028 г., а Албания си поставя за цел членство до края на десетилетието. Подгорица трябва да проведе парламентарни избори през лятото на 2027 г., докато в Албания местният вот е насрочен за май.
Според Крапович страната му все още няма достатъчно развити технически, административни и човешки ресурси, за да се справи самостоятелно с подобни предизвикателства. Той посочва необходимостта от модернизация на оборудването и укрепване на капацитета за стратегическа комуникация.
Албанският министър на отбраната Ермал Нуфи също настоява НАТО да бъде по-активен в разкриването на злонамерени онлайн операции и създаването на общи протоколи за реакция. По думите му Алиансът трябва да разполага с екипи, които да оказват помощ на всяка държава членка, изправена пред подобни заплахи.
В Албания обаче темата придоби и вътрешнополитическо измерение. Премиерът Еди Рама обвини Русия и Иран, че подстрекават продължаващите от май антикорупционни протести в страната. Нуфи твърди, че през последната година се наблюдава засилване на кампаниите в социалните мрежи, които разпалват омраза и гняв. Според него съществуват организации с косвени връзки с Русия, чиято активност се проследява онлайн.
Тези твърдения обаче срещат сериозни възражения от експерти. Блерджана Бино, специалист по комуникации и съосновател на базирания в Тирана изследователски център SCiDEV, заявява, че макар да са документирани руски кампании за влияние по други теми, няма доказателства в подкрепа на обвиненията на Рама за намеса на Москва в протестното движение. Според нея правителството използва подобни твърдения, за да делегитимира основателното обществено недоволство на гражданите. Русия и Иран отричат да имат каквато и да било връзка с протестите.
Бино обаче предупреждава, че руските дезинформационни операции в Албания са реален проблем. Те са насочени срещу присъединяването към ЕС и членството в НАТО, както и към разпалването на културни конфликти, включително по теми, свързани с правата на ЛГБТ общността. Част от тези послания впоследствие се разпространяват и от местни медии.
В Черна гора руското влияние се проявява по различен начин. Политологът и експерт по чуждестранно влияние от Държавния университет на Аризона Любомир Филипович посочва, че Москва използва информационни кампании за мобилизиране на подкрепа за проруски и просръбски опозиционни формации. Според него важна роля в тези процеси играят и мрежи, свързани с местната Сръбска православна църква. Миналият месец черногорската полиция задържа Михаил Звинчук, известен руски военен блогър и привърженик на Кремъл, по подозрение за разпространение на руско влияние.
Крапович предупреждава, че парламентарните избори през 2027 г. могат да бъдат съпътствани от засилване на подобни операции. Той настоява и за по-чести посещения на високопоставени представители на НАТО в Черна гора, които според него биха показали политическата ангажираност на Алианса към страната. „НАТО и ЕС трябва да останат силно ангажирани както практически, така и политически“, подчерта пред изданието министърът.
Обществената подкрепа за членството в НАТО обаче се различава съществено в двете държави. Според проучване на Алианса, проведено през пролетта 95% от анкетираните в Албания подкрепят оставането на страната в НАТО. В Черна гора този дял е едва 52%, най-ниското равнище сред всички държави членки.
НАТО вече има опит с изпращането на специализирани екипи за противодействие на хибридни заплахи. Такива мисии са проведени в Черна гора през 2019 г. и в Литва през 2021 г. През 2022 г. Алиансът изпраща екип и в Албания след мащабна кибератака от Иран, която парализира правителствени сайтове и електронни услуги за гражданите.
НАТО изпраща морски патрулни самолети в Черно море да пазят България и Румъния
Обикновено подобни екипи се състоят от около дузина експерти, предоставени от държавите членки. Те подпомагат координацията на реакцията, наблюдението на заплахите и изпращат политически сигнал за солидарност с държавата, която се нуждае от помощ. Според бившия заместник-генерален секретар на НАТО по новите предизвикателства пред сигурността Антонио Мисироли подобен механизъм позволява на Алианса да реагира по-ефективно на хибридни операции.
Искането на Подгорица и Тирана отразява нарастващите опасения в Европа от руски саботаж, дезинформация и хибридна война. Според представители на НАТО тези действия целят да отслабят единството на Алианса и да попречат на партньорите на Украйна да продължат военната си подкрепа за Киев.
Изпращането на нови експертни екипи изисква съгласието на всички съюзници. Трима дипломати от НАТО, пожелали анонимност, заявяват пред "Политико", че държавите членки биха били готови да обсъдят подобна възможност. Те обаче предупреждават, че Албания не трябва да използва помощта на Алианса за вътрешнополитически цели.
От НАТО заявяват, че могат да предоставят допълнителна подкрепа при отправено искане. Алиансът подчертава, че съюзниците засилват подготовката си за противодействие на дестабилизиращи действия, включително чрез подобряване на киберзащитата. I БГНЕС
