Коронясан като „Царски манастир" още в залеза на Второто българско царство, Драгалевският манастир е най-издигнатият сред четиринадесетте манастира, образуващи прочутата Софийска Света гора. Царското начало на манастира, носещ името на св. Богородица Витошка, започва още с неговото основаване през 1345 г., което се свързва с цар Иван Александър и сина му цар Иван Шишман. Те щедро отпускат дарове и имоти и така мястото получава своя отличителен статут. В него започва активен духовен живот. Може би именно този факт му помага по време на османското нашествие през XIV век, което опустошава повечето християнски храмове от Софийската Света гора. Манастирът не е напълно разрушен, а само разграбен. До възстановяването му се стига чак през втората половина на XV век, когато софийският болярин Радослав Мавър съдейства за подновяването и зографисването на църквата.
„Царицата" на манастира - църквата „Св. Богородица", е украсена със забележителни по качествата си стенописи. С особена стойност са ктиторските портрети на Радослав Мавър и жена му Вида (на северната стена). Целият свод, източната, северната и южната стена на притвора са заети от голямата композиция „Страшният съд".
Любопитни и редки детайли, отличаващи драгалевската композиция, са знаците на зодиака върху разгърнатия „свитък" на небето и персонификациите на ветровете. По-късно, през XVII век са създадени стенописите на външната северна стена на църквата, включващи образите на изтъкнати монаси на православния Изток, между които св. Иван Рилски и св. Петка Търновска. В днешния си вид църквата е разширена с добавянето на нов наос към нея през 1932г. Днес двете църкви са като едно цяло и са паметник на културата от национално значение. Останалите сгради в манастирския комплекс са нови, добре запазени, в български национален стил и изпълнени с монашески живот.
Драгалевският манастир е бил важно книжовно средище в Софийско, притежаващ собствен скрипторий (място за преписване на книги) и килийно училище. Превърнал се в център за просветителска дейност на Софийската книжовна школа през XVI-XVII век, най-ценните запазени от там книги са Четириевангелие от 1534 г. и Псалтир от XVI век. Днес някои от книгите се пазят в музеите на манастирите на Света гора в Атон.
Драгалевският манастир буди у посетителите и патриотично чувство с разказите за Апостола на свободата Васил Левски. Усилено преследван от турските войски и едновременно не спиращ да пропагандира идеята си за Свободна България, Левски многократно намира убежище зад дебелите стени на манастира. Игумен по това време е йеромонах Генадий Скитник (Иван Ихтимански). Той води Левски при верни хора в града и околните села, където основават комитети. Пренася комитетската поща и често организира събрания именно в манастира. За тези съдбоносни събития напомня плоча на Апостола, поставена в двора на манастира. До светата обител българският екзарх Стефан изгражда резиденцията на Светия Синод, в която днес се помещава българският патриарх Максим. До Драгалевския манастир се стига лесно, защото се намира близо до софийския квартал „Драгалевци" в полите на Витоша. До обителта води хубав асфалтиран път, по който може да се отиде и до легендарната хижа „Алеко".
Този материал е написан в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата - 2019 г.
Десимира Миткова, БТА
