Перфектна буря с дъх на газ под сянката на руския „Газпром“ се разрази в българската енергетика през последните дни. Тя започна със смени по върховете на държавната компания „Булгаргаз“, доведе до обвинения в отклоняване на гориво на фона на високите сметки на българите за ток и раздели политическия пейзаж така, че правителството се видя на фронта на газова война срещу ГЕРБ, част от БСП и президента. В основата на всичко изглежда, че стои фактът, че тази година изтича договорът с „Газпром“ за доставки и очаквания да се проведат преговори за нов. Напрежението в енергетиката е гарнирано и с обвинения за предателство на национални интереси и заявки за обвинения срещу ключови фигури от бившето ръководство на „Булгаргаз“. Новата власт мотивира смените в борда на компанията с
действия против държавата
довели до поскъпване на газа и 1,5 милиона лева щети на ден (по изчисления на енергийния министър Александър Николов). Бившето ръководство е „сдържало“ доставките на по-евтиния през 2021 година азерски газ и така е дало приоритет на руския, от който България е силно зависима. Не е тайна, че ако Азербайджан развали договора с „Булгаргаз“, частни компании имат интерес да поемат доставките, пише „Дойче веле“. Следващите реакции на кризата показаха ясно кои са страните в газовия конфликт в България. Незабавно започнаха атаки срещу извършените от новите шефове на „Булгаргаз“ борсови сделки. Правителството пък твърди, че прави всичко в полза на потребителите и в търсене на по-ниски цени на природния газ за вътрешния пазар, за разлика от европейския, където борсовите стойности остават високи и чувствителни на всяка информация откъм доставките на „Газпром“ и разполагането на руски войски край украинската граница. ГЕРБ обвини правителството, че с действията си цели
пренареждането на газовия пазар
в полза на други играчи, които били „новите посредници“. Бившите управляващи получиха публична подкрепа от хора като Румен Овчаров и Румен Петков, които пък са част от коалиционния партньор в управлението - „БСП за България". По-скоро на същата страна се оказа и президентството, откъдето се чуха притеснения заради смяната на ръководството на „Булгаргаз. Тезата на Овчаров и Петков е същата като на ГЕРБ - връщат посредниците на газовия пазар, което прави доставките нестабилни. Договорът за азерския газ е балон, а този с „Газпром“ ни гарантира доставки, обяви Румен Овчаров, който е застъпник на дългосрочните контракти с руснаците. За него подобно решение е стратегическо, за други обаче – васално. Бившият шеф на „Булгаргаз“ Николай Павлов също твърди, че целта е части от газовия пазар, контролиран в момента 95 процента от държавния доставчик, да бъде „отхапан“ от частни търговци.
На подобно мнение са и индустриалците, за които не може да се каже, че са най-големите фенове на Павлов. Те са недоволни от загатнатите намерения на енергийния министър Александър Николов и бъдещия шеф на енергийния регулатор Станислав Тодоров да се промени ценообразуването на газа за вътрешния пазар така, че за бита и топлофикациите да остават винаги най-евтините доставки – независимо дали са по руския или азерския договор.
Какво предстои
Потреблението на природен газ в България е около 3 млрд. куб. метра – почти колкото е и вносът от Русия. Енергийни експерти като Овчаров съветват и бъдещият договор да е дългосрочен, а основният му аргумент за това е ценовата стабилност. В същото време обаче България има 25-годишен договор за доставка на 1 млрд. куб. метра азерски газ и наред с това се проучват възможностите за осигуряване на по-големи количества.
За да се получи пълният обем на договорените количества, а и на по-големи, трябва да е готова газовата връзка с Гърция. Не е сигурно дали интерконекторът ще заработи от 1 юли, въпреки че от компанията ICGB уверяват, че над 80% от строителните дейности са изпълнени, хидротестовете на територията на Гърция - завършени, а процедурата напредва и по българското трасе. Капацитетът на тръбата е 3 млрд. куб. метра годишно, с възможност да се повиши до 5 милиарда. „Булгаргаз“ е резервирал 1 млрд. куб. метра, но други над 500 милиона куб. метра са „заети“ от гръцката ДЕПА, италианската „Едисон“ и американската „Линден Енерджи“, която притежава 50% от българската „Овергаз“.
Интерконекторът не просто ще диверсифицира газовите доставки, но и ще намали господстващото положение на „Булгаргаз“, следователно и цените. Втечнен газ - американски или от Катар, азерско синьо гориво - това означава и нови доставчици на пазара, каквито вече се появиха от няколко години, макар и с малки количества. А Европейската комисия отдавна настоява да бъде намален монополът на „Булгаргаз“.
Без „Северен поток 2“, ако Русия влезе в Украйна
Президентът на САЩ Джо Байдън предупреди, че ако Русия нахлуе в Украйна „Северен поток 2“ няма да заработи. „Ако Русия нахлуе, ако танковете й, войските й отново преминат границата с Украйна, тогава вече няма да има „Северен поток 2". Ние ще го направим". Това каза Байдън в отговор на въпрос по време на пресконференция след разговори с германския канцлер Олаф Шолц.
