"Очакванията ни са страната ни да се присъедини към еврозоната през 2024 г. Основните задачи на българското правителство по пътя към постигането на тази цел са свързани с изпълнението на последващите ангажименти по Пътната карта след присъединяването на българския лев към ERM II, считано от 10 юли 2020 г.“, това заяви министърът на финансите Кирил Ананиев в интервю по време на годишния форум на Euromoney за Централна и Източна Европа, който за първи път в своята 26-годишна история се провежда виртуално в периода 12-14 януари 2021 г., съобщиха от Министерството на финансите. Сн: МФСн: МФ На събитието обсъждани бяха финансовите и икономическите предизвикателства, пред които се изправят страните от региона, като участие имат представители на Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, инвестиционни посредници, банки, министрите на финансите на Полша и на Република Северна Македония. Бившият здравен министър и настоящ финансов допълни, че за успешното ни членство в еврозоната е необходима и добра подготовка на всички стопански субекти и обществеността за безпроблемно и бързо преминаване от разплащания в левове към разплащания в евро. Министър Ананиев съобщи, че е в процес на подготовка Национален план за въвеждане на еврото в България, в който детайлно ще бъдат описани дейностите, които трябва да се предприемат от българските власти и бизнеса за успешното въвеждане на единната европейска валута в страната.

Прочети още

По думите му изпълнението на номиналните конвергентни критерии (т. нар. Маастрихтски критерии) и предприемането на мерки за адресиране на несъответствията, констатирани в Конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК за 2020 г., също са важен аспект от подготвителните дейности: „Работим интензивно, така че да спазим времевата рамка и определения минимален срок за престой във ERM II. Към момента не се очертават сериозни рискове от неизпълнение на някой от поетите ангажименти. Разбира се, изпълнението на критериите от Маастрихт е относително спрямо динамични параметри, формирани от държавите членки в еврозоната, които е трудно да бъдат прогнозирани в рамките на настоящата несигурна среда“, уточни той. „Бих искал да подчертая, че пандемията представлява много голямо сътресение за световната и европейската икономика, в това число и за българската, с много тежки социално-икономически последици, но вярвам, че тя няма да бъде фактор за удължаване на престоя ни в ERM II. България ще запази и ще поддържа фискална устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, за да продължи да бъде международен партньор и страна, която спазва установените повече от 20 г. принципи на дисциплинирано и разумно управление на публичните финанси. Именно към това се стремим и с Бюджет 2021 г., залагайки едни от най-ниските нива на дълг и дефицит в ЕС, увеличавайки същевременно подкрепата за засегнатите от пандемията икономически сектори и граждани”, посочи Ананиев.