Яна Касова
Ако питате някой софиянец, който не е спортен фен, ще ви каже, че футболните срещи между ЦСКА и „Левски" се пазят от цяла армия полицаи и охранители, което създава трудности при придвижването. Но въпреки това усещане кървавите инциденти по време на мачовете продължават да се случват. При последния 24-годишната служителка на МВР Гергана Зашева беше уцелена с бомбичка и ранена в областта на окото от фен на „сините" по време на „вечното дерби" на 18 април. Полицайката претърпя успешна операция, но травмата й вдигна на крака министерства, институции и полиция, те се заеха да пишат нови правила срещу футболното хулиганство, което отново стана тема № 1 в медиите. Но колко ползотворни ще бъдат новите мерки и защо няма ефект от действащите правила и закони?
Че няма полза от сегашния регламент, бързо бе констатирано от спортния министър Красен Кралев. „Досегашната форма за справяне не е ефективна, защото всичко е концентрирано върху санкции за клубовете. Вече ще се търси индивидуална и лична отговорност", твърди министърът. Сега всеки клуб, домакинстващ футболен мач, е длъжен да осигури охраната на срещата. Освен охранителните фирми, на които се разчита, полицията също може да бъде наета за спортното мероприятие, а мерките за сигурност извън стадиона си влизат в задълженията на МВР. Ако даден отбор иска агитките да бъдат пазени от полицаи, трябва да си плати - за около 15 000 посетители на мач клубът домакин плаща на полицията около 15,000 лв. за охрана. Но пък охраната на шествията на феновете преди мач между „сини" и „червени" е за сметка на данъкоплатците, а то ангажира голям полицейски ресурс. Организираното придвижване на ултрасите на ЦСКА тръгва от ул. „Цар Иван Асен II" и изминава неголямо разстояние до стадиона, но феновете на „Левски" започват похода си от бул. „Тодор Александров". За преходите се иска разрешение от Столичната община. Въпреки усилията на полицията, която се старае да съгласува мероприятията с официалните фенклубове, враждуващите агитки имат своите представители, които нарушават забраните, а действията им довеждат до сериозни инциденти.
Как влизат бомбите на стадиона
На българските стадиони се влиза само с билет, а контролът на входовете на секторите се извършва от наети от организатора стюарди и охранителни фирми. Ако полицаите са ангажирани, те могат да проверяват влизащите, но това става избирателно - по рисков профил, обяснява заместник-директорът на СДВР старши комисар Антон Златанов. Когато става въпрос за „вечното дерби", движението около стадиона се заснема с полицейски мобилни видеокамери. Вътре в спортното съоръжение също има камери, макар и тяхното покритие да не е много широко. Но пиротехника все пак достига до трибуните на стадиона. В Закона за провеждане на спортни мероприятия забраната за внасяне на пиротехнически средства е категорична. Но според Богдан Милчев, бивш ръководител „Охрана на масови мероприятия" в СДВР, внасянето на пиротехнически материали става с одобрението на полицията. Да, законът го забранява, но се правят договорки между феновете и силите за сигурност на стадиона, за да се организират хореографиите на агитките, което цели да се намали напрежението, обясни Милчев пред БНТ. Освен това изобретателните фенове сглобяват самоделки вътре на трибуните, а така също намират „пролуки" в спортните съоръжения, които не са последен писък на инженерната мисъл.
Какви са новите мерки
„Задържаме огромен брой лица за притежание на пиротехника или маски. Според закона ние можем само да им напишем акт - т.е. да им наложим парична глоба. В Европа за такова нещо веднага те задържат и ти налагат забрана за посещение на спортни мероприятия", обяснява основния проблем Златанов. Той се надява, че предстоящите промени ще доведат до действителни забрани за хулиганите да посещават срещи. Чисто полицейските мерки, които ще се предприемат, ще се изразяват в засилено полицейско присъствие на мачовете, както и по-често претърсване на посетителите. В нормативен план се изготвя закон срещу футболното хулиганство, който трябва да е готов до два месеца. Според председателя на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в Народното събрание Славчо Атанасов в него ще има елементи, заимствани от опита в други държави като Италия, Испания и Англия. Депутатът обещава да има ясна дефиниция на спортното хулиганство, а отговорността няма да бъде размита между различните институции, отговарящи за спортното мероприятие.
В материален план на националния стадион, където се провеждат дербитата, ще се поставят нови камери и оптична мрежа, допълни директорът на СДВР старши комисар Ивайло Иванов. „Видеонаблюдението, с колкото и лоша резолюция да е, ни помага", смята той. Именно с видео и снимков материал беше заловен човекът, хвърлил бомбичката, ранила полицайката Зашева. Очаква се това да се случи на всички стадиони в страната, но кога ще стане, ще зависи от БФС, която дава предписания и лицензира спортните съоръжения. Футболният съюз смята да изработи нова Наредба за сигурността за спортните обекти и съоръжения, която да включва и задължение за собствениците на стадиони да инсталират системи за идентификация при закупуване на билети за футболни срещи.
Проблемът с ефективността
Основният проблем в момента е липсата на санкции, което кара хулиганите да се чувстват безнаказани. „Ще направим така, че да сме наясно кой присъства на всяка една спортна среща. Основните промени в новия закон ще целят лицата с нарушения да не се допускат до стадиона. Ще предложим МВР, БФС и клубовете да имат право да вземат решения за недопускането на такива хора, а не съдът - както е в момента, защото това прави процедурата изключително тромава и неефективна. Един по един тези хора трябва да спрат да ходят по стадионите, иначе минават година-две по съдилищата и процедурата се бави", смята Красен Кралев. За да се реализират такива намерения обаче, ще са нужни изменения в много закони, включително и в Наказателния кодекс. И пак не е сигурно дали прескачането на съдебния контрол няма да противоречи на правото. При внимателен прочит на съществуващото законодателство у нас ще видим, че то не е чак толкова лошо. Съществува забрана за внасяне на пиротехнически средства, има възможност за забрана за посещаване на футболни срещи, както и бърза съдебна процедура по Указа за борба с дребното хулиганство (която не е за тежки случаи, разбира се). Проблемът е в прилагането на тези норми - феновете продължават да внасят бомби, а забраната за посещаване на стадиони се заобикаля лесно и не е ясно дали някой изобщо следи за спазването й. Мнозина дават пример с Англия, която в края на 80-те от символ на футболното хулиганство се превърна в пример за подражание. Мерките, предприети там, бяха комплексни, но това, което направи успешно изкореняването на този бич на Острова, не беше толкова суровостта на наказанията (някои са действително тежки), колкото тяхната неизбежност. Прилагането на закона без изключения накара феновете да разберат, че волята на държавата е по-силна от инстинкта им да правят поразии във и извън стадионите. Ако тази воля липсва, колкото и нови закони да се изпишат, те ще си останат само на хартия и за тях ще се сетим само при следващия инцидент на стадиона.
