От няколко месеца напрежението между някои от българските училища в Чикаго ескалира в тотална война. От едната страна е едно от първите лицензирани училища в САЩ “Джон Атанасов” на Боянка Иванова, а от другата “Малко Българско училище” (МБУ). А след размяната на мейли, скандали по училищни организации, спорът се премести в социалните мрежи и там придоби леко махленски привкус със заплахи за съд и други комични изказвания от хора, които са далеч от проблемите на училищата. Какво всъщност се случва? Ръкавиците бяха свалени през лятото, когато на заседание на Асоциацията на Българските Училища в Чужбина (АБУЧ) в Чикаго беше отказан прием на МБУ в организацията. Това става след оплакване от Боянка Иванова и директорите на други две училища. Според тях МБУ участва в нелоялна практика на “роене” на неделни училища – приемали за филиал отцепили се учители от други училища. Проблем е и новата сграда, която МБУ си купи през май. Снежина Мечева (вляво) от АБУЧ и Боянка Иванова от „Джон Атанасов” смятат, че МБУ играе нечестно “Ние се борим от години, че не трябва на всяка пряка да има българско училище, за да няма нелоялна конкуренция. МБУ купува сградата между две други български училища и започва да монополизира дейността и да поглъща тези две училища”, казва в интервю за BG VOICE говорителят на АБУЧ Снежина Мечева.

Лична вражда или спор за принципи?

“Те не искат МБУ в АБУЧ заради лична вражда”, категоричен е  Георги Петров, президент на борда на директорите на МБУ - Това е организирана атака срещу нас от хората, които се оплакват от нас през последните 3 години, защото сме работещо училище. Един от тях е Боянка Иванова.” Директорът на МБУ Живка Бубалова обаче казва, че през годините е работила добре с Боянка Иванова. След отказа да бъдат приети в АБУЧ Снежина Мечева й заявила, че причина за това бил фактът, че МБУ приели преди години училище “Алеко Константинов” като филиал, след като се отделят от “Джон Атанасов”.  Тогава те имат около 20 ученика.

Директорът на МБУ смята,че конкуренцията е добра за всички

“Живка от години има политика да приобщава и прибира други училища, които са се роили нечестно, недостойно, и тя ги приобщава, за да прави бройка”, твърди Мечева. От МБУ обаче казват, че това не е така.  “През 2013 г. това училище се отдели от “Джон Атанасов”, не сме интересували как и защо. През 2015 г. те имаха нужда от помощ, децата им бяха много малко. Думите на г-жа Елена Липкова  (директор на “Алеко Константинов”, бел.ред.) бяха, че иска да дойде при нас като учител, за да работи в спокойна среда в последните си 3 години като учител”, обяснява Бубалова (Липкова е вече пенсионер и живее в България). Така “Алеко Константинов” става филиал на МБУ. “Това стана две години след като тя се беше отделила от “Джон Атанасов” и работеше. Искахме да запазим името “Алеко Константинов”, все пак сме в Чикаго”. Именно това училище към днешна дата има близо 200 деца, които се учат в новата собствена сграда, която МБУ купи в чикагското предградие Дес Плейнс. “Ние не участваме в този процес на роене, категорична е Живка Бубалова. – Ние сме помогнали на над 20 училища по целия свят с идеи и съвети, когато са ни потърсили, дори и в Южна Франция. Ние мислим, че конкуренцияте е добра за всички.”

“Децата не са стока,

която да натовариш в багажника на автомобила и да ги преместиш някъде другаде”, казва Георги Петров. - Тези деца се водят на училище от родители. И тук мога да цитирам директорката на едно училище в Париж – «Родителите гласуват с краката си.” В действителност в близост до новата сграда на МБУ се намират две други български училища – “Джон Атанасов” и “Света София”. “Това, че МБУ купува сграда между други две, ги убива. Това са училищата с най-много заслуги”, казва Снежина Мечева от АБУЧ. “Това е смешно. Ако някой си мисли, че има десетки сгради в предградията, подходящи за училище, от които да избираш, греши. Това е смехотворно. Такова нещо се появява на пазара един път на 10 години или повече. Това не е апартамент”, контрира Георги Петров. “Ако имаше стриктни изисквания за отстояние на едно училище от друго, за каквито АБУЧ настояваше от години, тя (Живка Бубалова, бел.ред.) трябваше да се съобрази и нямаше да купи тази сграда. Обаче нея не я интересува. Нея я интересува това, което тя си е поставила като цел да го осъществи за сметка на другите училища и ще ги унищожи. И тя вече го прави”, казва Мечева. Според Живка Бубалова разликата в разстоянието между сегашната сграда и предишната на “Алеко Константинов” с “Джон Атанасов” е само 160 метра. В “Джон Атанасов” наистина тази учебна година има лек спад, казаха източници от там. Но основателят му Боянка Иванова се скри от въпросите на BG VOICE и не върна обажданията ни, въпреки че е звъняла в Чикаго да разпитва други хора дали сме се свързали с тях за тази публикация. От около година Иванова живее в България, но продължава да дърпа конците в “Джон Атанасов”, въпреки че там има изпълняващ длъжността директор. Не е ясно дали Иванова получава заплащане от бюджета на училището през това време. Според Живка Бубалова МБУ е изпреварило “Джон Атанасов” заради по-добрите и съвременни модели на обучение, извънкласни форми  и мениджмънт. Учители от “Джон Атанасов” разказаха пред BG VOICE, че там цари авторитарен модел на управление и ги е страх да не си загубят работата, ако се противопоставят на Боянка Иванова или говорят публично за проблемите. Затова и поискаха да не ги цитираме за тази статия. “Боянка каква ли не я изкараха. Тя направи най-много на света за тези училища”, защитава я Мечева. - Училището й има само постижения и награди.”

За пари ли спорят училищата?

От няколко години българското правителство подпомага всяко българско училище в чужбина. Те получават твърда сума на година за разходи като наеми, ток и други от 25 хиляди лева и субсидия за всяко дете, което учи при тях. За САЩ тя е около 320 лв. на ученик. Отделно училищата прибират месечни такси, които в Чикаго варират между 60 и 80 долара на месец (има отстъпки за плащане на цял срок или година). За извънкласните форми се плаща допълнително. Другата голяма битка на много от директорите, които идват с опит и манталитет, придобит преди промените от 1989 г., е кой да бъде най-близко до властта в лицето на министъра на образованието и премиера. Според хората от МБУ именно това целят и в управата на АБУЧ. “АБУЧ се опитва да подмени представителността на българските училища в Министерството на образованието. С други думи, те се опитват да приватизират връзката с МОН, като казват, че представляват всички български училища в чужбина, а това не е вярно”, казва Георги Петров. Дали спорът между училищата издава страх от размаха, с който МБУ се разширяват, и дали новата им сграда означава край на другите училища в Дес Плейнс, предстои да разберем. Но засега крайният резултат изглежда е в полза на деца и родители – все повече българчета се записват на училище, а имат и повече избор къде да го направят.