Пълните слънчеви затъмнения предлагат единствената възможност за изследване на слънчевата корона чрез фотографски наблюдения от Земята, каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“. Затова е обичайно екипи от цял свят да се стичат към местата, откъдето ще премине сянката на Луната, т.е. откъдето ще се наблюдава пълна фаза, и то с максимална продължителност, поясни той.
На 8 април ще настъпи дългоочаквано пълно слънчево затъмнение, видимо от Северна Америка. От България то няма да се наблюдава. Това е и най-интересното астрономическо явление за годината поради продължителната си пълна фаза, каза Маркишки.
Екип от Института по астрономия при БАН вече замина за Мексико, както и няколко групи български астролюбители, които се отправиха към Мексико и Тексас, САЩ. Това са дестинациите, където пълната фаза ще продължи най-дълго. Наблюдателите пренасят със себе си немалко апаратура и оборудване, внимателно подготвени месеци преди самото явление, каза Маркишки. Той е автор на „Гид на любителя астроном” – издание на катедра „Астрономия” във Физическия факултет на СУ, което дава информация за астрономическите явления през годината и съвети за наблюдението им за любителите-астрономи.
Затъмнението на 8 април ще се наблюдава като частично слънчево от източната част на Тихия океан, Централна и Северна Америка, северната част на Атлантическия океан и остров Гренландия.
Сянката на Луната ще премине по ивица, чиято ширина ще достигне 197 км и по протежение на която ще може да се наблюдава пълно слънчево затъмнение. Лунната сянка ще „докосне“ Земята в Тихия океан, ще премине през Мексико, както и през някои от централните и североизточни щати на САЩ, като Тексас, Арканзас, Мисури, Илинойс, Индиана, Охайо, Ню Йорк, Върмонт и Мейн. След това тя ще пресече за кратко източна Канада и по-точно – провинция Ню Брансуик. После ще продължи през северната част на Атлантическия океан, където нейният път ще приключи, посочи Маркишки.
По време на затъмнението Слънцето и Луната ще бъдат в съзвездието Риби. Максималната фаза ще настъпи един ден след лунния перигей, т.е. ден след момента, в който Луната се приближава максимално до Земята, обикаляйки я по своята елиптична орбита. Поради това Луната ще бъде с по-голям видим диаметър, което ще повиши продължителността на пълната фаза до 4 минути и 28 секунди за наблюдател от района на гр. Гомес Паласио, щата Дуранго, Мексико.
Частичните фази ще започнат в Тихия океан в 18:42:12 ч. българско време. Пълното затъмнение ще започне в 19:38:49 ч., също в Тихия океан. Максималната фаза на пълното затъмнение ще настъпи в 21:17:18 ч. в Мексико. Краят на пълното затъмнение ще бъде в 22:55:34 ч. – в Атлантическия океан, а на частичните фази – в 23:52:19 ч., също в Атлантика, каза физикът.
Той добави, че за любителите астрономи вечерите през месец април тази година предлагат възможност за наблюдение и на кометата 12P/Понс-Брукс. Тя се наблюдава на около 8 градуса вдясно и по-ниско от ярката планета Юпитер, която е видима в посока запад-югозапад, веднага след свечеряване. Сега е много удобно кометата да бъде открита с бинокъл, ниско над западния хоризонт вечер, като се използва Юпитер за ориентир, съветва Маркишки.
В момента яркостта на кометата е с близо половин звездна величина по-висока от прогнозната, което улеснява нейното наблюдение. По прогнози, давани от компютърните планетариуми, сега тя трябваше да бъде с яркост около 4.5-а видима звездна величина, а тя е от 4.0, като по-малката стойност означава по-висока яркост.
Кометата 12P/Понс-Брукс ще премине през своя перихелий на 21 април, на разстояние 116,82 млн. километра от Слънцето. Най-близо до Земята тя ще бъде на 2 юни, на разстояние 231,28 млн. километра от нашата планета, но тогава тя няма да може да се наблюдава поради видимата й близост до Слънцето. От нашите географски ширини 12P/Понс-Брукс ще бъде достъпна до вечерите на 17 – 18 април, когато веднага след стъмване тя ще бъде много ниско до западния хоризонт, каза Маркишки.
Летисия Ферер измерва живота си в слънчеви затъмнения и се готви да наблюдава 21-вото такова явление, съобщи Асошиейтед прес.
Тексаската, която е на 63 години, е пътувала до всичките седем континента и дори до океаните между тях, за да наблюдава пълни слънчеви затъмнения, като е видяла всички от 1998 г. и няколко преди това.
Този път тя няма нужда да пътува надалече. Пълното слънчево затъмнение над Северна Америка на 8 април ще е видимо от дома й във Фармърс Бранч, близо до Далас. Тя планира да отиде на място около час път на юг, за да го наблюдава малко по-продължително.
Ферер прави спестявания за тези пътувания и си взима отпуска. Това ще е третото затъмнение, което ще наблюдава над Северна Америка.
"Била съм в Европа за едно, в Африка - два пъти. Ходих до Антарктида два пъти. До Азия - три пъти. А и няколко пъти насред океана. За две от тях бяхме насред Атлантическия и Тихия океан - те не бяха видими от суша", спомня си тя.
Наблюдавала е и хибридни слънчеви затъмнения.
През 2017 г. Ферер дори отлага лечението си за рак, за да гледа слънчево затъмнение.
Летисия Ферер се шегува, че се надява да доживее до 103 години, за да може да наблюдава 50-ото си пълно или хибридно слънчево затъмнение.