Яни Янков се разбира прекрасно с новото си каракачанско конче
След като Куентин Тарантино сложи афроамериканец в главната роля на новия си уестърн „Джанго без окови", сега пък Никита Михалков предлага да снима ийстърн с якути в Сибир. Междувременно „47 ронини" излезе на голям екран в 3D вариант, а какво друго са самураите без господари, ако не каубои от японски тип? Прадядото на съвременния екшън очевидно преживява ренесанс. И без да сме психолози, можем да се досетим защо мъжката част от публиката не иска да се раздели с уестърна - там справедливост раздава волният ездач и стрелец, който с модификациите в жанра само става малко по-приказлив и сменя оръжията. Неслучайно в „Умирай трудно" има закачка с Брус Уилис, сравняван с Джон Уейн, а и Хан Соло на Харисън Форд от „Междузвездни войни" си е каубой по характер, неразделен от своя космически „кон"... Вече се правят и уестърни с жени героини, обаче по правило момичетата са фон за мъжкарството: каубоят се „легитимира", докато ги брани, и няма нужда да ги ухажва. Те сами падат в краката му и жалят за него, когато на финала поеме пак по самотните пътеки. Тоест в уестърна темата за мъжката свобода е максимално изчистена, а като добавим и приключението, жанрът става просто неустоим. Особено в Източна Европа, където по тези филми се захласват не само момчетата, а и мъжете над 40 г., израснали във времена с елементарен избор между филми и романи: за партизани и ятаци или за каубои и индианци.
Ясно е кой тип въздаване на справедливост избираш в този случай, смее се Кирил Войнски. Той самият е учител по уестърн езда, отдавнашен любител на книги и филми за каубои. Посреща ни по карирана риза, с широкопола шапка и червено елече с надпис western.bg на гърба. Това е името на сайта, който е основал и поддържа заедно с конюшнята в Бистрица. На място се уверяваме, че и четирите му коня са от специално селектирани американски породи - две кобили и жребец с типичните шарки на American Paint Horse плюс един млад Quаrter Нorse с лъскава кафява грива.
„Куортър идва от четвърт - навремето в малките градчета на Дивия запад главната улица е била четвърт миля и по нея са препускали каубоите, за да видят кой има най-добрия кон - пояснява Кирил. - Тази порода е най-бързата в света на разстояния до 400 м, конете може да качат до 88 км в час от място за нула време. Но най-важното за всички американски уестърн породи е, че са много издръжливи и лесно се поддават на обучение. Защото каубойската езда предполага да можеш да контролираш коня с една ръка - другата трябва да е свободна за ласото, пистолета или каквото друго ти потрябва."
Този Див, див изток
И без да го подканяме, Кирил Войнски е готов за малко шоу с ОК Бюти - чаровна американка на кафяви и бели петна. Софиянецът се мята върху седлото й с вещината на тексаски ранчеро и я подкарва в галоп, който редува с равен ход - напред, настрани или назад, без никакво видимо усилие. Излиза, че има нещо вярно във всички онези сцени от уестърните, в които каубоят свирва на коня да дотича под прозореца, та да скочи право върху седлото му от таванския етаж. Кобилата е в пълен синхрон с ездача, сякаш реагира на някакъв таен език. Както подразбираме по-късно, работата не е само в това, че баща й е бил шампион по „уестърн плежър" в Германия - дисциплина, измислена да демонстрира удоволствието от плавното движение на идеално обучения кон. Всичко е в разбирателството. Почти като в добрия брак.
„Конят може и да те ритне, но преди това дава сигнали - свива уши, мята опашка и ако не обърнеш внимание, научаваш нещата по трудния начин. Затова при мен няма да получите оседлан кон, аз не искам да ви уча да се возите, а да разберете какво е да общуваш с коня. Да знаеш как да го извикаш, как да го изчеткаш, да го провериш за рани... Нали чухте как изпръхтя току-що Бюти? Все едно ми каза: „Още ми се спи, пък ти ме занимаваш с глупости...", превежда Кирил. А дали жена му не пита понякога на чист български: „Кога най-после ще пораснеш и ще слезеш обратно на земята?" „Неее, тя ме покрепя напълно - грейва Кирил. - Двамата заедно се записахме да учим езда преди 10-ина години, когато започнах да настигам детската си мечта. Като малък не ми даваха да се качвам на кон, защото щели да ми се изкривят краката... Жена ми е счетоводител, а аз съм юрист по образование, но един ден си казах - да не би да имам и втори живот, та да отлагам желанията си за тогава?"
И така пребродил всички конни бази из България, докато не срещнал истински каубой сред инструкторите - човекът имал дълъг опит с наглеждането на говеда в Монтана и в Северна Дакота и все разправял колко хубави са американските коне. „Щом се понаучих да се държа на седлото, се огледах къде в Европа може да се яздят такива коне - продължава Кирил. - Имаше възможност в Италия и в Австрия, но избрах Чехия заради близостта в езика. Там попаднах в пейнт хорс ранчо и видях за какво става дума. Оттогава опитвам да популяризирам американските коне у нас. Все още ми е по-скоро хоби, отколкото бизнес, макар да имам и магазин за каубойски аксесоари, и място за уроци по уестърн езда. Помислете си само: цената на такъв кон тръгва от 3000 евро нагоре, докато го докараш тук, даваш още 1000, ако вземаш по 25 лева за 45 минути урок, може само да покриеш разходите по храната. Но аз съм като повечето хора, които се занимават с коне - от дете свързвам с тях представата за свободата. И веднага разпознавам сродните души, когато идват при мен да се учат на уестърн езда. Искали да чувстват вятъра в полето, вместо да обикалят манежа... А аз им обяснявам, че в манежа няма нищо лошо, нали първо там ще видят колко послушен може да стане конят!"
За шепа евро
На поляните в Бистрица учениците се учат и как се мята ласо: първо върху дървен макет на говедо, после и върху живото теле, което кротко преживя срещу миниатюрна синя палатка. Тъкмо се каним да попитаме кой лагерува в нея и Кирил вдига ръка за поздрав: „Здрасти, каубой!" Като че има нещо познато във високата фигура, която се приближава с едри крачки към конете. „Това е Яни Янков, сигурно сте го виждали в репортажи по телевизията - подсеща ни Кирил Войнски. - Живееше в каравана в „Овча купел" и си гледаше кон, а като му го откраднаха, се създаде нова група във Фейсбук с цел да му помогне. Сега Яни си взе ново жебче, голяма любов са! Помага ми за грижите по другите коне в базата, разчитам на него. И нямам нищо против да си разпъне палатката тук, защото знам, че обича да нощува на открито."
Междувременно Яни мълчаливо шета наоколо, загънат в екзотична кръстоска между пончо и палто от родопско одеяло. Оттолу се подават кожени ресни, а и шапката е с необходимата форма и размер. Почти ни се счува глас зад кадър: „Камера, работи!"
Вярно, че в „Бояна" още няма наплив от желаещи да снимат уестърн филми в България, но все пак не се ли е случвало кинаджиите да проявят интерес към western.bg? „Не, само веднъж ме разпитваха за евентуални снимки едни англичани, видели рекламата ни в интернет. Навремето с моите коне участвах в банкова реклама и това е. Но не съжалявам, защото целите ми не са свързани с камери", добавя Кирил Войнски. Казва, че още не се е отказал от идеята да направи интересно място за каубойски атракции въпреки възникналите проблеми със съдружниците около старта на ранчо „Ел пасо" в Ковачевци: „Все още имам земя там, ще видя как стоят нещата с евросубсидиите и ще реша какво да предприема. Искам да направя нещо като парк с десетина коне и дългороги говеда, да идват цели семейства през уикендите. Който иска - да язди и да мята ласо, който не иска - само да гледа или да хапва и да пийва по каубойски."
Може пък да има и зала за филмови прожекции, дава идея „ТЕМА". Нали самият Кирил обича да гледа уестърни, макар любимата му лента да не е сред класическите. Става дума за „Идалго" с Виго Мортенсен, който също има ранчо с коне и дава всичко от себе си в ролята на американеца, довел дребничък пейнт хорс от Уайоминг на състезание с арабските жребци на бедуините. Всички му се смеят - на него и на пъстрото му конче, докато не грабва победата под носа на традиционалистите. Това е то да знаеш как да пришпориш мечтата.
Аксесоари и талисмани
Какво се купува най-много в western магазина? „Шапки - категоричен е Кирил Войнски. - Те са най-лесният начин да се почувстваш каубой." Има всякакви: кожени, филцови или сламени, водонепромокаеми с ръчно плетени лентички и с вентилационни капси, черни или кафяви, с ефект „захабена от употреба" и лъскави, за около 40-60 лв. или по-нагоре. Много си отиват с катарамите във форма на шерифска значка, с гравиран орел или бик. Можеш да ги носиш и без да се качваш на кон. Но който иска да язди, неизбежно опира до богатото разнообразие от оглавници, четки и транзели (железата, които се слагат в устата на коня). Седлата също варират: от по-евтини за 700 лв. до онези от 1,500 евро с 6-годишна гаранция, че можеш да влачиш телетата напред-назад в дъжд и пек.
Има и примамливи предложения за момичета: уестърн яке, индианска чанта с ресни или талисман, изработен от върбова рамка и преплетени шнурчета с мъниста и пера: да пази от зли духове и лоши сънища.
Гилзи от старите ленти
От времето на „Големия влаков обир" (1903) феноменът уестърн не спира да печели поклонници от всякакви националности. Студената война не пречи на руснаците да използват американската матрица в своите ийстърни - приключенски филми с място на действието нейде из азиатските региони на бившия СССР. От този тип са ленти като „Свой сред чужди, чужд сред свои" и "Бялото слънце на пустинята". Американските критици въвеждат и друг термин за руските опити в жанра, леко пренебрежителен - „борш уестърн", по аналогия с мексиканския „сапата уестърн" и италианския „спагети уестърн". Това не пречи филмите на Серджо Леоне (доларовата трилогия и „Имало едно време на Запад") да са сред най-доброто на каубойския фронт. В този ред на мисли би ни се искало да има и „баница уестърн", но уви...
Засега България е споменавана само като място за снимки на филми от категорията „червен уестърн" - източноевропейски ленти уж за Дивия запад. Такива са и откровените пародии като „Лимонадения Джо" (1964) на ЧССР и екранизациите по класически произведения като „Синовете на Великата мечка" на ГДР със сърбина Гойко Митич в ролята на главния червенокож. Лице на червения уестърн става и американският актьор Дийн Рид, емигрирал в Източна Германия.
През 60-те и 70-те години тези филми са сред най-популярните в СССР и сателитите. Но ще сбъркате, ако си мислите, че уестърн влиянията вървят само в посока Запад-Изток. „Седемте самураи" на Акира Куросава е добър пример колко безсмислено е да се говори за „самобитност" в изкуството. Първоначално Куросава иска да направи филм притча за един ден от живота на самурай, решил да изкупи грешка с ритуално самоубийство. Но нещо не се получава и сюжетът се измества към неколцина самураи, наели се да защитават селяни от разбойници срещу храна и покрив. Оригиналният филм продължава 203 минути, но за САЩ и Европа тръгва 141-минутен вариант, оказал неизгладим ефект върху световната киноиндустрия. От премиерата в Япония през 1954 г. са направени безброй почтителни реплики и откровено подражателски ленти, най-известната от които е „Великолепната седморка" на Джон Стърджис. Само че преди да вдъхнови американския уестърн, Куросава също на свой ред е вдъхновен от него - сам признава, че е бил фен на Джон Форд.
