Българката Вероника Лазарова е родена във Враца. Работи като журналист в България, но се премества със семейството си на Острова и създава сайта Lifebites.bg, на който все още е главен редактор. Преди няколко години обаче решава, че е време да се захване с нещо друго и превръща едно от хобитата си – готвенето - в успешен бизнес. Вероника, която от години живее и работи в североизточния английски град Дарлингтън, скоро планира и да отвори Кулинарен клуб, в който да готви българска кухня и да кани хора от различни части на света да представят традиционните храни на страните си. В момента сънародничката ни има магазин за паста и кулинарно училище, където провежда и готварски курсове, пише и БТА. В Дарлингтън Вероника попада преди 13 години за първи път, когато половинката й заминава да работи като фармацевт на Острова. Дълго време тя пътува между България и Англия, но накрая решава да остане – „защото любовта ми ме доведе тук“, както самата тя споделя.
Как живее една българка на Острова ли?
И колко различен е животът й в Дарлингтън от този във Враца? „Аз съм човек, който се опитва да се адаптира в средата, в която живее, максимално. Създавам контакти на различно ниво. Опитвам се да намирам време да закусвам в местни кафенета, да посещавам близкия пъб, да излизам със съседи“, обяснява тя.
Младата жена контактува с фитнес групи, които са своеобразни малки общества. През годините е посещавала курсове по езици - английски, немски, по креативно писане, по шивачество, правене на бижута. На повечето места е
била единствената чужденка
Никога обаче не се е чувствала като външен човек. „Общуването е ключът към това едно общество да те приеме. А когато си учтив и усмихнат, дори и с акцент, хората те харесват и любопитстват - как и защо си дошъл при тях. С добро чувство и с усмивка“, споделя Вероника. За Вероника България отвън изглежда някак объркана, но все пак си е същата. „Всички се оплакваме, без да правим кой знае какво, за да променим това, което не ни харесва. Макар че невинаги има какво да се направи. Въпреки това има
много млади българи с интересни идеи
които правят страната ни много симпатична“, обяснява българката как вижда Родината си откъм мъглия Албион. Най-много от Родината й липсват хората по улиците вечерно време и общуването на маса на по питие. Може би затова и иска да създаде този Кулинарен клуб, за да пресъздаде част от България и традициите й в храненето на британска почва. Години наред работи от вкъщи, а с две деца и работохолизъм това не е особено здравословно според нея. „След седем години реших, че е дошло време да изляза от къщата и да започна да върша нещо с ръцете си - да правя пица или паста, което ми беше хоби до този момент“, споделя българката.
Тогава кандидатства за работа в една нова пицария, но въпреки препоръките на приятел, собственикът
дори не отговорил на имейла й
Смята, че това се е случило, защото няма никакъв опит в кулинарията освен огромния си ентусиазъм и желание да направи нещо полезно и за себе си, и за българите в чужбина. Така решава, че ако иска да си намери работа, която да й харесва, трябва да си я създаде. Прави проучване, намира фирма в Италия, която произвежда оборудване за производство на паста, и се записва на обучение при тях с идеята при завършването да отвори собствен магазин за паста. Това се случва през септември 2018 г. Познати и непознати я убеждават, че идеята е обречена, тъй като в Дарлингтън няма пазар за подобен продукт. Като минус виждат и помещението, което е наела - различни хора били започвали бизнес там, но до един са си провалили.
Но Вероника не се отказва
„Сега в магазина идват най-различни хора – от медицински сестри, лекари и парамедици, през ученици, архитекти, офис служители, строители, водопроводчици, градинари, работници в супермаркети, озеленители, музиканти, пенсионери. Повечето от тях са редовни посетители, други идват от съседни градове, за да опитат пастата ни. Имаме и чужденци, които гостуват тук и са прочели за нас в интернет“, щастлива е тя от успеха на начинанието си.
Повечето от клиентите й предполагат, че Вероника е италианка. Това е и една от причините да реши да се захване с производството на паста. „Имам акцент, а когато говоря, ръкомахам усилено. Подсъзнателно всеки предполага, че идвам от Ботуша. Аз обаче с усмивка отвръщам, че съм българка.
Винаги разказвам за страната ни
използвам български продукти - като чашки за кафе, които могат да се ядат, а едно от менютата ни е върху стена, обработена с боя, превърната в бяла дъска“, разказва Вероника.. Засега младата бизнесменка не използва български подправки в кухнята. Но това може да се промени с времето, когато реши, че клиентите й харесват някои традиционни български подправки, характерни само за българските земи. Вероника планира веднъж месечно да отваря кухнята в кулинарното си училище за малки групи, на които да готви българска храна и да разказва
повече за културата на Родината си
„Повечето англичани свързват България с две неща – със Слънчев бряг и с мафията. Искам да им покажа, че страната ни има друг образ и вкус“, категорична е тя. А иначе вяколко пъти месечно прави курсове по правене на прясна паста, кулинарни класове за деца, вечери за малки групи, а скоро смята да даде начало и на Кулинарния клуб, в който ще готви българска кухня и ще кани хора от различни части на света да представят традиционните храни на страните си. „Храната освен стомаха, пълни и душата на човек. Много често се случва след обучение хората да останат с часове и да говорят с непознати за манджи, пътувания и заведения, които биха препоръчали. Да, храната наистина свързва“, сигурна е българката.
