Българката Калина Мухова от години пише, рисува и публикува комикси в Италия. Нейни плакати, илюстрации и книги печелят награди, а „Диана с главата надолу“ стана любима на децата на Ботуша. Фурор предизвика и краткият комикс за кукери по случай „Баба Яга фест“. Калина заминава за Италия на 19 г., малко след като завършва Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“, с живопис. „Реших да отида като за начало в Милано, където живее леля ми от почти 25 години. Не знаех къде точно ще ме отведе животът и къде точно искам да живея, но ми беше ясно, че предпочитам да е в чужбина“, обяснява началото на пътя си младата българка и пред БТА. Шест месеца работи и учи италиански и установява, че нещо й липсва –
иска да се занимава с изкуство
Взема решение да се запише да учи в Италия. Обикаля няколко академии и университета, най-много й харесва в Болоня, а курсът, за който кандидатства, е „Комикси и илюстрация“. „Не знаех абсолютно нищо нито за комиксите, нито за илюстрацията, но взеха, че ме приеха“, радва се на решението си Калина. В Болоня живее почти осем години, като пет от тях прекарва като студентка. „Беше прекрасно - всичките ми колеги бяха от различни градове, симпатични, отворени
и с огромно желание за творене
Сприятелих се бързо и след известно време установихме колектива „BRACE“, чрез който публикувахме собствени истории, организирахме изложби, ходихме на фестивали за комикси - в Италия има много фестивали“, разказва за първите си стъпки в новата професия Калина.
Първите години в Болоня няма никакви финансови притеснения, защото получава стипендия, която й позволява да живее скромно, но и спокойно. Благодарение на нея изкарва и една година в Хамбург по Еразъм. По време на този период в Германия осъзнава, че й липсват всички прекрасни хора и инициативи в Италия, и решава да се върна в Болоня. „Останах още три години и работех като
илюстратор на свободна практика
Беше забавно, но някак си ми омръзна от малкото университетско градче и реших да се преместя отново - сега се намирам в Рим. Ще видим къде ще ме отведе животът оттук нататък. От Родината ми липсват предимно хората, семейството ми и приятелите. С годините почти всички се изнесоха от България и е все по-трудно да се засичаме. Липсват ми също манджите на мама, биричките в парка, разходките в планината“, казва българката. За Калина България отвън има своя чар. Различна е от другите европейски държави, някак си е по-дива, не перфектно подредена и изгладена, както други места. „Природата е несравнима, но откъм култура мисля, че има още доста да се желае. С навлизането ми в книгоиздаването, забелязах, че има големи пропуски в нашия пазар и ми е тъжно - има много произведения, които ми се иска да споделя с познати в България, но е невъзможно да се намерят. С всяко връщане вкъщи ми се струва, че
нещата се променят, и то за добро“
надява се на добро бъдеще за Родината си младата българка.
Според Калина няма глад и разбиране за българско изкуство в Италия. „За съжаление средностатистическият италианец дори не знае къде се намира България и се съмнявам да има някакъв дълбок интерес към нашата култура. Разбира се, има изключения. Например през април в Рим се организира „Баба Яга“ - фестивал за комиксите и културата от Източна Европа, в който участвах и аз с други артисти от източноевропейски страни. Една от историите, която беше изложена по време на фестивала, беше на Маурицио Лакавала и се разказваше за баща му, който решил да се премести в Пловдив. Беше супер интересно“, споделя тя. Калина си изкарва невероятно на фестивала и осъзнава, че има и някаква малка част от публиката в Италия, която се интересува и от България, и от историите,
които имаме да разкажем на света
Калина с гордост разказва за първия си проект. „Поканиха ме да участвам с кратък комикс от едно от най-престижните списания в Италия - „Internazione“ по случай „Баба Яга фест“. Помолиха ме да напиша нещо като „картичка“ от България, за да запозная италианските читатели с нещо ново. Защо не кукери? Супер яки са за рисуване и почти никой тук не знае, че съществуват.“ Българката разказва на приятелите си по света какво е „кукери“, като им показва снимки и им обяснява, че това е ритуал за прогонване на лошите духове и е свързано с посрещането на новата година. „Почти всички ми отговарят, че прилича много на ритуалите, които се правят в Сардиния с техните „mumathones“. Изглежда, не сме чак толкова различни, колкото си мислим“, обяснява тя.
Наскоро канят Калина да илюстрира рекламната кампания на една нова библиотека в Болоня –
Библиотеката на предметите
В нея можеш да вземеш назаем, каквото ти потрябва (палатки, играчки, бормашина), но и те канят да споделиш твоите вещи с останалите. Концепцията много й допаднала и с голяма радост участвала в проекта. Книгата й за Долината на розите също жъне невероятен успех в Италия. „Беше забавно да работя над тази детска книжка. В нея присъстват баба, дядо, Копривщица, миришещата скала в гората и много палачинки“, обяснява с гордост Калина.. На младата българка й носи най-голямо щастие да работи над текстове, които сама е писала. „Имаш повече контрол над историята - аз решавам какво да скрия и какво да покажа с рисунките ми. Ако текстът не е мой, предпочитам леко абсурдни и смешни истории, защото мога да си развинтя въображението. Обичам и някоя хубава драма. Всъщност текстът може да е всякакъв, но трябва да ми харесва, и ако е така, работата е само удоволствие“, категорична е Калина.
