Паркът Фрийуей в Сиатъл
Българка прави къщи за милионери. Само за около година работа след пристигането си там Анжела Данаджиева е класирана от калифорнийския вестник „Ориндж каунти" сред първите 10 най-нашумели и търсени в наши дни архитекти в Америка. Сред нейните работи е дворецът на Джеръми Айрънс. Както и невероятното имение на кънтри и кинозвездата Доли Партън с вид на катедрала, наречено „Нирвана". Преди две години то се продаваше за $7.5 милиона. Домът в Тибъртън, Калифорния, изглежда не по-малко внушително отвътре, отколкото отвън. Влизайки в него, попадате в огромно фоайе с водопад.
Архитект Данаджиева живее от 40 години в САЩ, а в най-реномираните американски университети изучават проектите й. Сестра й, Фани Данаджиева-Хансен, е експерт по екоархитектура също в Америка.
Анжела е ландшафтен архитект с мащабни урбанистични идеи, които осъществява перфектно. Неслучайно те променят облика на Сиатъл, Индианополис, Портланд. Внучката на бележития ни държавник и министър в четири правителства след Освобождението Димитър Христов, основал лесотехническото образование у нас, завършва някогашния ВИАС. Първите напътствия в професията получава от своята майка, художничката Златина Данаджиева. В света на архитектурата обаче я въвежда баща й, който е от ръководителите на столичната проектантска организация „Софпроект" през 60-те години на миналия век. „Той ми показа как да усвоя рисуването в перспектива. Това ме плени завинаги и след като завърших френската гимназия, вече бях решила, че архитектурата е моята съдба", спомня си дамата. Дълго време тя работи успешно в българската киноиндустрия. Бързо се налага като един от младите и модерни дизайнери на филмови декори в киноцентъра „Бояна". През 1963 г. е в екипа на „Пленено ято", отличен със „Златна роза". Три години по-късно заедно със съпруга си Иван Цветин печели конкурса за проект на Мемориала на победата в Хавана. След като монументът е завършен, кубинското правителство я отличава и я обявява за почетен гражданин на столицата на Острова на свободата.
По-късно се установяват в Париж. Там Анжела влиза в Академията за изящни изкуства. После печели конкурс в Сан Франциско за цялостно преустройство на един от централните площади в мегаполиса - „Сивик плаза". Българката и двама нейни колеги предлага нов ландшафт и печелят. Така през 1970-а Анжела идва за дълго в Америка. Още в началото на работата си по „Сивик плаза" тя привлича вниманието на легендарния авангарден архитект Лорънс Харплин, който я вика в екипа си. Под негово ръководство, но следвайки изцяло своите идеи, тя създава проекта на прочутия терасовиден фонтан „Форкът" в Сан Франциско. През огромната водна каскада, превърнала се в един от символите на града, преминават над 13 хиляди литра вода.
Първото си самостоятелно ландшафтно творение - проекта "Фрийуей" в Сиатъл, българката създава през 1976-а. Той представлява парк, разположен под виадукта на магистралата Мексико-Канада, която преминава през града. "Идеята ми бе с камък и по-груби форми да пресъздам силата на американските каньони и водопади, като ги вкарам в рамките на симетрията и природната хармония", уточнява Анжела.
В началото на 80-те години на миналия век Данаджиева вече е известно и уважавано име в цяла Америка и основава собствена архитектурна фирма. Освен с ландшафтно оформление компанията се занимава и с дизайн на сгради и дори на големи пътни артерии като междущатски магистрали. Анжела се прочува с участието си в създаването на Конгресния център във Вашингтон. Тя превръща Портланд в град градина.
През 2005-а авторитетното списание "Landscape architecture", публикувайки снимка на софиянката на корицата си, пише: "Анжела Данаджиева е от най-значимите проектанти на нашето време. Тя е рядък талант."
Данаджиева подписва голяма магистрала в Сиатъл с 12 ленти и сложни проходи и съоръжения. Управата на града й възлага и моста над река Колумбия. В представите на нашенката това е екологичен обект - на два етажа във формата на диадема, а най-отгоре е алеята за пешеходци. Авторката го нарича "Тиарата на Колумбия" и твърди, че ще е като във фантастичен филм. "Щом ще се строи мост, той трябва да свързва не просто бреговете на двата щата - не само за коли и камиони, а най-вече за многото хора. Винаги се стремим да работим висококачествено, в срок и никога не надхвърляме отпуснатия бюджет", разказва Данаджиева. "Наехме Анжела, за да разшири мисленето ни за това какво е възможно. Ако ще даваме над 2 милиарда долара за този мост, искаме повече от бетонни колони", пояснява мениджърът по икономическото развитие на Портланд Стийв Бърдик пред американски медии.
Особено скъпа й е залата в градчето Сан Рафаел, която прави през 1994-та. Тя се казва "Марин ветеранс мемориал" и е посветена на ветераните от войните в Ирак и Афганистан. "В нейния покрив вплетох елементи, които да приличат на лаврови венци в памет на загиналите", споделя сънародничката ни.
