Беше Бъдни вечер. Бяхме се уговорили да си поговорим в предишен ден, но не се получи. Така че разговорът ми с Дочка Ученова, която изографисва икони, използвайки стара техника отпреди седем века, направи празника ми още по-светъл и приятен. Обсъдихме не само изложбата й в Ню Йорк и как е започнала да се занимава с това, но и че не трябва никога да губим вярата си, че трябва да бъдем по-добри и така ще се чувстваме в хармония със себе си. Самата Дочка започва да се занимава с иконография през 2005 г., след като синът й заминава за Ирак с части на американската армия. Тя пристига в Ню Йорк през януари 2001 г. Два месеца след нея идва и синът й, който се записал за година и половина в американско средно училище, а след това завършил полувисше образование с инженерна специалност. После заминал на фронта в Ирак. „Можете да си представите какво съм преживяла като майка. Аз и сега не мога да го опиша", казва Дочка. Беше ми много притеснено и се страхувах да не загубя детето си. Всеки ден си запалвах свещичка и се молих, молих Дядо Боже да ми го върне жив и здрав. Тогава се записах на курс по иконография и бях решила да направя две икони – за сина ми и за племенницата ми, която също ми е като дъщеря. За мен
това беше форма на молитваТова ми беше упованието", разказва още сънародничката ни. Синът на Дочка остава в Ирак 15 месеца, връща се жив и здрав и се установява в Америка, като в момента живее в Калифорния. Дочка обаче продължава да рисува икони за други роднини и приятели, а понякога дори получава поръчки за продажба. 57-годишната българка се научила на иконографския занаят в школата на Владислав Андреев, който давал уроци в градчето Принстън, Ню Джърси. Той обучавал учениците си на техниката, използвана от Андрей Рубльов, руски иконограф, живял през XIV век. Рубльов бил известен майстор от Московската школа, канонизиран след смъртта си като светец. Точно такива икони, направени с естествени материали и по автентична технология, Дочка показа в галерия „Джейдайт” (“Jadite Galleries”) в Ню Йорк, собственост на Каталина Петрова и Роланд Заинц. Изложбата се състоя от 5 до 21 декември. Освен българските и американските гости на събитието присъства и отец Петър от църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Ню Йорк. Дочка е представила напълно завършени, както и някои незавършени икони, в различни размери. Най-голямата от тях е висока близо метър. Експозицията е породила идеи за още нови проекти, свързани със свещени картини и калиграфия. "Имам идея в бъдеще евентуално да представя икони с определени събития от Библията, като Възкресение Христово (Великден) например, или да покажа известни на българите молитви, изписани калиграфски. Засега съм изписала само молитвата “Отче наш”, обяснява сънародничката ни. [caption id="attachment_39269" align="aligncenter" width="800"]

за иконите е характерна обратната перспектива– колкото по-далеч е образът, толкова той е по-голям. Освен това на нас обикновено ни се струва, че ние гледаме иконата, но всъщност иконата е така направена, че светците и божиите образи гледат нас. При цветовете има стриктни канони – например Майка Богородица е изобразена винаги в кафяво-червен плащ и той трябва да се оприличи на вълна, а не на коприна. При някои светци плащът може да наподобява коприна, но самият цвят се постига по друг начин. За изографисването на иконата се използва яйчена емулсия (жълтък от яйце, разбъркан с бяло вино). Емулсията се смесва с пигментите и се разрежда с различно количество вода в зависимост от това дали ще се нанася като воал върху повърхността, или ще се използва за светлосенките. „Нас ни учеха, че когато изографисваме иконите, трябва да постим, а после, преди да започнем да изографисваме една икона, трябва да се помолим. След завършването на иконата традицията е иконографът да я освети. Аз спазвам всичко това”, казва Дочка. [caption id="attachment_39270" align="aligncenter" width="800"]
