Астрономът Росита Кокотанекова е един от най-обещаващите български учени. Тя работи в Южната европейска обсерватория, където скоро ще започне работа по голям проект, свързан с отклоняването на потенциално опасни астероиди, разказва тя пред Dir.bg. Мисиите DART и HERA ще стартират следващата година. Първо апаратът DART ще бъде изстрелян в Космоса още тази година и се очаква да достигне астероида Дидимос през септември 2022 г. Там апаратът трябва да се блъсне в неговия спътник Диморфос с диаметър около 160 м. Това ще дестабилизира системата и да промени орбитата на астероида. Този първи тест за промяната на орбита на астероид е изключително важен за развитието на технологиите за защита на Земята. След пренасочването на системата Дидимос от DART, втори апарат, HERA, ще достигне до астероидите през 2027-а, за да изследва от близо ефектите от удара и отклоняващата маневра. Тъй като DART ще бъде разрушен при удара в Диморфос, единствената възможност да се изследват последствията, преди HERA да достигне до системата, е чрез наземни наблюдения. Именно това ще бъде и
работата на българката през следващите няколко години.
Освен това Кокотанекова ще бъде част и от бъдещата мисия на Европейската космическа агенция ЕКА - Comet Interceptor. С нея се цели достигане за първи път до дългопериодична комета или междузвезден обект. Тези тела прелитат през вътрешната част на слънчевата система изключително бързо и представляват сериозно предизвикателство за задълбочени наблюдения с наземни телескопи, обяснява астрономът.
Кокотанекова вярва и в наличието на Планетата Х
голям космически обект в Слънчевата система отвъд орбитата на Нептун. По думите й, свидетелствата за наличието на неоткрита планета изглеждат много убедителни и търсенето й си заслужава. „Вярвам, че с намирането на все повече транснептунови обекти тази загадка ще се разреши и ще ни разкрие нови интересни факти за историята на Слънчевата система“, казва тя. Астрономът обяснява, че транснептуновите обекти са много далече от Слънцето и температурата на повърхността им е изключително ниска. Засега се смята, че животът изисква наличието на вода в течно агрегатно състояние, което при температура -230 градуса по Целзий като тази на Плутон е невъзможно. Астробиолозите обаче разглеждат възможността планетите джуджета да поддържат течни океани под повърхността си, в които да има условия за формиране на примитивна форма живот, разказва Кокотанекова.
„Най-интересният аспект на транснептуновите обекти е, че те носят директна информация за условията по време на образуването на Слънчевата система. Те са формирани като тъй наречените планетезималии - съставните части на планетите. Отвъд орбитите на планетите са останали милиони такива тела с размери
вариращи от сантиметри до тези на планетите джуджета (1000 км).
Благодарение на гравитационни взаимодействия с външните планети, някои от тях са били изхвърлени от Слънчевата система и най-вероятно сега блуждаят в пространството като междузвездни обекти. Може би най-интересно и важно за нас като жители на Земята е, че някои от тези ледени обекти, които са били изпратени към вътрешността на Слънчевата система, може би са доставили вода и други важни за формирането на живот химични съставки.
„Затова и изследването на транснептуновите обекти се счита за толкова важно. Те и сегашните комети са останали замразени и непокътнати в покрайнините на Слънчевата система в последните 4 милиарда години. Следователно, това, което разкриваме за тях сега, ни дава директни свидетелства за ранните етапи от историята на Слънчевата система“, разказва за работата си Кокотанекова. Пътят на българката тръгва от Природо-математическата гимназия в Хасково, за да стигне до университета Якобс в Бремен, Харвард-Смитсониън център в САЩ и Института Макс Планк в Германия. Тя споделя, че по астрономията я запалили родителите й, които ръководят школите по астрономия в Астрономическа обсерватория към Младежки център – Хасково, и НАОП „Дж. Бруно“, Димитровград. „Още откакто бях съвсем малка, аз и брат ми Георги винаги бяхме с тях по време на всички вълнуващи астрономически наблюдения“, спомня си Росита Кокотанекова.
Тя обаче не планира да се върне да работи в родината
защото съпругът й е германец и реализацията в България за него няма да е лесна. За успехите й зад граница пък говори фактът, че на нейно име е наречен астероид. „Откривателите на астероиди запазват правото да им дадат име по техен избор. В наши дни откритията на астероиди се правят от роботизирани телескопи и стотици нови обекти се регистрират всяка година“, обяснява тя. И успокоява, че няма опасност астероидът „42772 Кокотанекова“ да се сблъска със Земята. „Този астероид е на много стабилна орбита в Главния астероиден пояс между Марс и Юпитер. На практика шансът орбитата му да бъде отклонен (например при сблъсък с друг астероид) е нищожен. А и дори това да се случи, вероятността да достигне орбита, опасна за Земята, е почти нулева“, категорична е Кокотанекова.
