Българката Антонина Дуриданова, която от години живее в Америка, написа книга за живота си там. Книгата й излиза първо на английски и е представена в американски книжарници. Тя е със заглавие „Бягство от Желязната завеса: ново начало и завръщане“ и излезе от печат в началото на юни и в София. „Книгата „Бягство от желязната завеса: ново начало и завръщане“ описва жаждата за свобода и за откриване на пътя към преуспяване и реализиране на мечти и надежди. Това, което е съществено за книгата, е, че тя влияе по различен начин на всеки един читател. Някои са въодушевени да четат епизоди, които им напомнят за детството - детските игри, но също и да си припомнят израстването си в тоталитарен режим. Други намират отговори за това, което трябва да направят, за да успеят и да са щастливи“, разказа Антонина Дуриданова специално за читателите на BG VOICE. Трети осъзнават колко са щастливи да са родени в свободния свят, където са имали възможности да избират как да живеят и какво бъдеще да имат. Някои читатели намират, че младата българка е имала мисия да изпълни, като е напуснала България и се е образовала в необходимата професия, за да има възможност да се завърне в Родината си да помогне в създаването
на ново демократично общество
„Тези читатели откриват, че на всеки кръстопът е имало хора, които са протегнали ръка на една българска девойка да се придвижи към следващия етап на живота си. Като например срещата ми с две момичета от Ан Арбър, Мичиган, в деня преди заминаването ми в имиграционен лагер, които ми станаха спонсори да имигрирам в Америка“, спомня си Антонина.
Антонина Дуриданова е родена през 1949 г., корените й са в село Ракеловци, Радомирско. Баща й – проф. Иван Дуриданов, е виден български езиковед, майка й – историк и гимназиален учител. Авторката емигрира в САЩ в края на 60-те години, където достига висока позиция в американската данъчна администрация, а нейната автобиография „Бягство от Желязната завеса: ново начало и завръщане“ описва един житейски път, който започва от София, минава през Белград и Виена и стига до Сан Антонио
път, подчинен на амбиция и труд
и най-важния билет към свободата – образованието. Летата Антонина прекарва в селото на баба си в Радомирско. Завършва Английската гимназия през 1968-а и продължава образованието си в Белград, бивша Югославия. В края на първата година, преди изпитите, преживява потресаващ инцидент на границата с България, който определя хода на съдбата й - паспортът й е задържан и тя повече не може да се върне в Белград. Емигрира за Австрия с влак. Няма редовни документи, така че рискува да бъда спряна и върната в България с последствия арест и затвор. В Австрия се предава на полицията и почти година изкарва в лагера Трайскирхен, близо до Виена.
Тогава се случва и срещата й с двете момичета от Ан Арбър, Мичиган, които й
помагат да емигрира в Америка
Животът й сякаш започна отново в Мичиган. Там продължава висшето си образование и завършва с три дипломи - две бакалавърски по руски и френски, както и бизнес администрация със специалност „Счетоводство“ и магистратура по международна търговия и испански език. Започва да преподава френски и български в Мичиганския университет. Преквалифицирането й в бизнеса води до промени в професионалния й живот и постъпва на работа в данъчната американска администрация. След разпадането на комунизма, по покана на българското правителство, се отзовава в България като представител на американското Министерство на финансите, за да окаже помощ за създаването на нова данъчна структура в България. След завършването на проекта се завръща в Америка и се мести да живее в Тексас поради здравословното състояние на майка й. В момента живее в Сан Антонио, където се пенсионира. Заобиколена е от три деца и шестима внуци, които обожава.
Това, което е съществено в този емигрантски разказ, е, че младата българка
намира щастие в щастието на хората
които обучава, като например как като преподавателка по френски език посочва пътя за спасение на тийнейджери от бедни и опустошени криминални квартали на Детройт. „Повечето хора бяха много впечатлени от ограниченията и деспотизма на комунистическия режим в България. Защото да напусне дома си момиче на 19 г., на колкото тръгнах аз, само с един куфар, и да целуне майка си за последен път, без да знае дали ще я види отново, е сърцераздирателно и потресаващо. Те не могат да проумеят що за режим би накарал дете да вземе подобно крайно решение – да остави семейството си
за да избяга от родната си страна
Американците приеха книгата ми с въодушевление и защото тя разисква темата за свободата, която е особено актуална в САЩ“, разказва Антонина за впечатленията на читателите след излизането на книгата й на английски пред БТА. „Бягство от Желязната завеса: ново начало и завръщане“ беше представена и в София в началото на юни. „Книгата ми е поучителна, с различни теми за дискусия. В нея ще получите представа за израстването и живота ми в България по време на комунизма, за стойността на свободата, за живота в Америка, страна, която приема и предоставя възможности за реализиране на мечти и цели. В книгата ще намерите подробни описания за живота ми с поуки и поощрения
за изграждане на щастлив живот
Радвам се, че издаването й на български ще даде възможност на българите в цял свят да се възползват от моята история и опит“, обяснява тя специално за BG VOICE. „Обикновените американци съчувстват на страдащите и подкрепят украинския народ. Всъщност събитията в Украйна събудиха интерес към моята книга, защото помогна на много хора да разберат смисъла на Желязната завеса и какви трагични обстоятелства могат да ги прогонят от родните им места“, допълва Антонина. Освен с българите в Сан Антонио, Антонина поддържа контакт с българи от Остин, Далас и Хюстън предимно по социални мрежи. В Далас и Хюстън има българска общност, но Сан Антонио има по-развито чувство за общуване. Създаден е уебсайт Bulgarians in San Antonio, уебсайтът Bulgarians in Texas е за целия щат. По време на изборите като член на изборната комисия
се запознава с много българи
от околностите на Сан Антонио, с които поддържа контакт. „Те са хора, които искат да опитат нов начин на живот, да се запознаят с други култури. На много от тях им допада това, което намират тук, защото Америка си остава страна, където човек може да се реализира. Младите виждат, че вратите са отворени и те могат да се издигат в своите мечти, мотивирани са да градят кариера. За тях такова бъдеще е привлекателно и аз познавам вече много преуспели българи, които работят или учат тук, те са щастливи и не прекъсват връзката си с Родината“, категорична е българката.
Какво най-много й липсва от Родината?
„Липсва ми усещането за дом, за уют, липсват ми местата, където прекарах детството си. За мен България има най-красивите планини и море, липсва ми да съм заобиколена навсякъде с българи. България основно е променена с нова инфраструктура на транспорта - метрото в София е прекрасно, магистрали за бързо придвижване в страната, ново строителство и подновен вид на старинни сгради, комфортни курорти с типичен български облик по планините и на морето, магазини с голям избор на стоки и храна, както и много приятно обслужване. Аз лично при всяко пътуване всяко лято се снабдявам с дрехи от България“, с носталгия, но и с надежда разказва още българката.
